Защо днес има най-много установени заразени с коронавирус

Последните резултати от тестовете показват, че около 5-6% от населението на България се е срещнало с вируса, коментира главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев пред "Капитал". Това означава, че около 420 хил. души вече са били изложени на вируса и имат антитела, които показват това.

Това предположение най-вероятно е пресилено или поне има необяснимо разминаване с данните от други страни. При изключително оптимистичното предположение за смъртност от 0.2%, ако 420 хил. души в България се бяха срещнали с вируса, щеше да има над 900 починали. В момента те са 50. Ако предположението на доц. д-р Кунчев е вярно, това ще означава, че смъртността от коронавирус в България към момента е 0.01 процент, горе-долу колкото от сезонния грип.

Изследванията в целевите групи на първа линия, като например тези в Спешна помощ в София, пък показват, че вирусът циркулира в България поне от края на февруари, преди да бъдат открити официално първите случаи.

Повече тестове

Причините за по-бързото увеличение в броя на регистрираните болни през последните дни са две. Първата е по-масовото тестване, а втората е, че епидемията следва естествения си ход и случаите обективно се увеличават.

В началото на март държавата разполагаше с около 2500 бавни теста и се отнасяше към тях изключително пестеливо. Тестваха се само пациенти със симптоми на коронавирусна инфекция, първоначално в две, а след това в още три лаборатории. В края на март обаче оперативният щаб, здравното министерство и повечето болници успяха да се снабдят с повече тестове и започнаха да увеличават броя на тестваните, като те надхвърлиха 28 хил. души. Отделно от това в края на март частните лаборатории започнаха изследвания на антитела, а също и изследвания с бавни тестове, платени от гражданите. По това време оперативният щаб категорично се противопоставяше на възможността да се правят масови изследвания с бързи тестове, тъй като според тях те не са достатъчно достоверни.

Сега стремежът на държавата е всяка седмица да бъдат изследвани поне 7000 души, а освен това оперативният щаб се сдоби с по-ново поколение и по-точни бързи тестове и започна изследване на целеви групи - полиция, работещи в Спешна помощ, ромски квартали, карантинирани населени места.

"Причината за нарастването на броя пациенти с коронавирус е, че сме активни и изследваме масово. Ограничителните мерки биха могли да ограничат процеса, но не могат да спрат епидемията напълно, епидемичният процес върви", коментира доц. Ангел Кунчев.

Какво означават резултатите

Според него досегашните резултати показват, че общо 5-6% от българите са се срещнали с вируса и имат образувани антитела. Той не е категоричен обаче, че това не означава колективен имунитет.

Особено показателно за епидемичния процес е изследването на работещите в Спешна помощ - София, което показва, че една трета от служителите там имат антитела срещу вируса, но не са в активна фаза, в която са заразни. Това означава, че те са се срещнали с вируса преди повече от 38 дни, което е периодът, в който пациентът може да бъде заразен за околните, или в случая - в началото и средата на миналия месец.

"Работещите в "Спешна помощ" са индикатори, които показват какво е състоянието на населението, защото те са се заразили от хората, за които са се грижили, а не помежду си", смята доц. Атанас Мангъров, началник детска клиника в Инфекциозна болница - София.

По думите му, ако се екстраполират данните на едната от системите за въвеждане на данни от лабораторни изследвания - labtestcovid19, между 300 и 400 хил. са срещнали с вируса. Тя показва, че при направени 2596 теста общо 4.7% са положителни.

От данните на по-голямата лабораторна система - covistica.com, може да се направи извод, че при изследвани 20346 пациенти около 1.8% имат антитела и са прекарали инфекцията, а около 2.8% я карат в момента.

"Тези данни показват, че минимум 2% от населението, или 140 хил. души, вече са се срещнали с вируса. Ние нямаме представа какво е разпространението на този вирус и би било хубаво да се направи национална представителна извадка от около 2000 души, за да можем да кажем категорично какво е разпространението в цяла България. Когато сме наясно с това, няма да се учудваме, че се откриват нови случаи. Затворени сме, мерките дават резултат, откриват се нови случаи, защото се правят повече тестове. Ако се правят 300-400, ще се откриват по 50 болни, ако се направят 10 хил., ще открием няколкостотин", смята доц. Мангъров.

Какво всъщност се случва с хода на епидемията

Това, че се правят повече тестове, разбира се, е добра новина, защото дава възможност да има по-добра картина за разпространението на болестта. Смяната на критериите, по които се тества обаче (допреди седмица се проверяваха само хора с очевидни симптоми в рискови групи, или с дихателна недостатъчност), прави невъзможно сравнението на данните от двата периода. Така официалните бройки на установените заразени и ръстът им не могат да се използват, за да се анализира динамиката на епидемията. В момента само по тях не може да се каже дали тя се засилва, или кривата е успешно изгладена от ограничителните мерки. От най-големия брой заразени днес все още не могат да се направят никакви изводи. Затова обаче може да се ориентираме по друг официално съобщаван показател - броят на смъртните случаи. Методологията за тяхното отчитане не е променяна и те до момента показват много слабо покачване всяка седмица. Проблемът при тях е, че те отчитат динамиката на заболяването с известно закъснение - от разболяването до фаталния край минават средно 17.8 дни. Иначе казано, дали в момента видимото разхлабване в спазването на ограничения е довело до повече болни ще знаем след най-малко две седмици.