България задмина Швеция по жертви на COVID-19

Достъпът до PCR тестове в България беше изключително ограничен заради държавната политика в тази област - личните лекари дълго време нямаха право да издават направления и единственият лесен начин да се стигне до тях бяха частните лаборатории. Високата цена на тестовете и фактът, че проби се взимаха само в големите градове, обаче ограничиха ползването им изключително много. За сравнение, в повечето европейски държави PCR тестовете бяха и са безплатни при наличието на симптоми за каквато и да е респираторна инфекция. Това им позволи да има много по-ясна картина какво се случва с разпространението на коронавируса, както и ограничи заразите, заради възможността за по-ефективна изолация.

Липсата на достатъчно и достъпни тестове беше и в основата на изключително силния епидемичен взрив в България през последните седмици. Официалният план на държавата за налагане на ограничения (за който се твърди, че го има от представители на правителството, но не е публичен) се базираше на броя регистрирани заразени. Тъй като обаче системата за тестване не беше развита, много по-сериозна част от инфектираните остана невидима за държавата и съответно ограниченията бяха въведени няколко седмици след влизането епидемията в много остра фаза.

Данните за починалите сега показват какво е било положението преди около три до четири седмици. Един от изводите от тях е, че коронавирусът през ноември е засегнал България по-тежко, отколкото Италия и Испания през пролетта.

Източник: OurWorldInData.org Преглед на оригинала

През следващите седмици смъртността в България би трябвало да започне да намалява. Спадът в регистрираните болни (с всички условности на слабата система за тестване) вероятно ще даде отражение и в броя на починалите. Тъй като обаче ограничителните мерки в България не са толкова строги, че да обърнат рязко тенденцията, смъртността също ще намалява сравнително плавно. През последните седмици страната ни е една от най-бързо изкачващите се в подреждането на най-пострадалите от епидемията. И в момента има реални шансове, въпреки надеждата за леко успокояване през следващите седмици, да се окаже сред най-пострадалите от COVID-19 държави в Европа.

По публично достъпните данни обаче успокояването на епидемията все още се усеща само с броя на регистрираните заразени с PCR тестове. Те могат и да показват по-малко нови положителни и болни, но (поне част от) причината за намалението вероятно е, че в много болници се правят т.нар. "бързи" антигенни тестове. Основната причина за това отново е липсата на достатъчно отделени пари и организация да се направи по-масово PCR тестване. Много хора предпочитат антигенните тестове както заради по-ниската цена, така и заради факта, че ако се положителни, няма да им бъде наложена карантина. Това прави оценката накъде върви епидемията изключително трудна.

На този фон Бойко Борисов вчера обяви, че ще има отмяна на двете ограничения - училища и заведения, още от 21 декември, като има вероятност детските градини да отворят още от идващия понеделник. Дали това ще се случи още е неясно - пак вчера здравният министър заяви, че на етапа няма достатъчно основания за разхлабване на мерките. Това може да даде глътка въздух на засегнатите сектори, но идва и с рискове. При преждевременно вдигане на мекия локдаун опасността е ръстът на заразените отново да стане изключително остър и болниците да продължат да се претоварват. В момента натискът на входа на здравната система тепърва започва да отслабва, но вътре в нея на места положението продължава да е изключително трудно. Недостигът на медици прави пълноценното и качествено здравно обслужване почти невъзможно. Според директора на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев до момента контакт с вируса са имали около 800 хил. човека. На пръв поглед това е много, но в същото време оставя и сериозен брой хора (дори и да приемем, че част от тях не са възприемчиви към вируса), които все още са уязвими и нищо не би попречило да има трети пик на епидемията.