Данъчните мерки на Асен Василев срещу сивия сектор: Добри намерения, но със спорен ефект

- налагане на глоби на счетоводители, когато работодател укрива осигуровки и данък чрез "заплати в плик".

Междувременно представители на одиторите и счетоводните компании се срещнаха с Асен Василев, който е номинация за бъдещ финансов министър. След нея стана ясно, че поне засега мерките няма да отпаднат като точки от евентуално бъдещо коалиционно споразумение, но ще бъдат обмислени и прецизирани допълнително.

Най-спорната идея: да се подава платена или не е всяка фактура

Мярката, която събра най-много въпросителни, е идеята фактурите да се отчитат в дневниците по ДДС (които се подават към НАП на 14-и всеки месец) като платена/неплатена или частично платена. Това изискване според данъчни консултанти и счетоводители ще натовари бизнеса с ненужна бюрокрация, а ефектът ще е спорен. Такова мнение неофициално изказват и хора от данъчната администрация.

"Ако продадеш една стока, трябва да издадеш фактура, независимо дали по нея е платено или не. И целта на дневниците по ДДС е именно НАП да следят дали си начислил данъка. От тази гледна точка не е ясна целта, но тази нова колонка няма да им свърши никаква работа", казва данъчен консултант. Той дава пример с техните клиенти - половината по договор плащат разсрочено - след 30, 60 и дори 90 дни след като им бъде издадена фактурата. Както и че това е масова практика, която заради кризата е все по-предпочитана.

Консултантът допълва, че малките и средните фирми обикновено нямат счетоводител на щат и ползват услугите на външни счетоводни къщи или кантори. Така в момента практиката е към 12-о или 13-о число на месеца формите да предоставят всички издадени фактури, за да изготвят справките за НАП, без да подават информация коя фактура е платена и кога.

"Това изискване към бизнеса, освен че е със съмнителна ефективност, ще доведе до големи разходи по актуализация на счетоводния софтуер и административна тежест и неравномерно разпределение на работата на счетоводителите", посочват и от асоциацията на счетоводителите (АССП).

"Беше ни бе обяснено, че целта е да се хванат веригите и схемите за източване на ДДС, защото при тези схеми фактурите оставали неразплатени. Обяснихме, че така се получава голяма допълнителна административна тежест за всички фирми. Казахме дори, че въпросните ДДС схемаджии директно ще им подадат в дневника "платена" за всяка такава фактура и пак няма да бъде постигнат ефектът, освен че ще затормозят нормалния бизнес", казва Катя Крънчева от данъчно-счетоводната платформа "КиК Инфо", която е била на срещата с Асен Василев във вторник. Тя допълва, че е останала с впечатлението, че тази мярка ще продължи да се обмисля. Както и че засега идеята е статусът на фактурата да се показва в дневника само при първоначалното й включване, без да се подава допълнителна информация дали е платена впоследствие.

Въпросът с касовите наличности

Друга идея за ограничаване на сивия сектор е свързана с подаване на информация към НАП на месечна база за касовите наличности на фирмите. Като пак от думите на Асен Василев по време на коалиционните преговори стана ясно, че се мисли това отново да става с ДДС декларациите. А идеята явно е да се продължи кампанията на НАП за проверка на фирми с големи кешови наличности (които в повечето случаи означават, че е направено скрито разпределение на печалбата). Тази инициатива на данъчните всъщност е една от фискално най-ефективните, които са правили напоследък, и е логично да имат стимул да я продължат под някаква форма. "И ако от едната страна стои някакво финансово бреме за бизнеса, въпросът е какво стои насреща", казва данъчен служител.

А проблемът тук донякъде е сходен с предходната идея - малките фирми ползват изнесени счетоводни услуги и обикновено тези външни компании нямат достъп нито до касовите им книги, нито до банковите им сметки.

"Една каса, за да е вярна, тя трябва да бъде инвентаризирана. А Законът за счетоводството ни дава правото да инвентаризираме веднъж годишно", допълва Крънчева. И пояснява, че от срещата им с Василев е станало ясно, че идеята е НАП да виждат измененията на салдата на касите всеки месец. "Целта е да хванат "заплати в плик", подкупи и други суми, които само счетоводно остават в касата. Тук опитахме да обясним, че 14-и е много кратък срок и да не го обвързват с ДДС-то. Асен Василев даде заявка, че може да се мисли за по-дълъг срок", обяснява Катя Крънчева.

Топ притеснението на счетоводителите - глобите за заплати в плик

Най-голямото притеснение на счетоводната общност обаче е свързано с намерението за налагане на глоби на счетоводители, когато работодател укрива осигуровки и данък чрез "заплати в плик". И в момента умишленото укриване на осигуровки е криминализирано, но участието на счетоводителите в подобни схеми се доказва в съда. Сега притеснението им е, че може да бъдат наказани несправедливо.

"Не е логично, нито справедливо да бъде вменена тази отговорност на един счетоводител или ТРЗ специалист, който обработва документи, предоставени му от фирма - клиент или работодател, да преценява вместо държавата, която притежава всички данни и много по-големи ресурси, дали сумите по възнагражденията, вписани в трудовите договори, са реални и дали работодателят не е платил и други суми, за което не е представил документи в счетоводството. Често обработващият тези данни не познава лично нито работодателя, нито неговите служители", посочват от АССП.

Кръчнева обяснява, че на срещата е станало ясно, че по тази мярка текстовете ще се прецизират и ще се отнасят за счетоводители и кантори, които консултират такива схеми; счетоводители/касиери/секретари на място при работодателя, които плащат такива неофициални заплати, както и счетоводители, които водят двойно счетоводство; счетоводители, които знаят за укриването на заплати. "Попитахме как ще се доказва консултиране, знаене и въобще как ще се доказва, че счетоводителят участва. Отговорът бе, че ще се преглеждат имейли", допълва тя.