НАП срещу държавните любимци

"Ако правят проверките качествено, има червени лампички в счетоводството на компаниите, които веднага ще светнат. Например фирма с малки обороти и маркетингов разход за стотици хиляди. Ако си на бюджетни договори, не би трябвало да имаш и големи касови наличности, защото всичко идва по банков път", обяснява данъчен адвокат. Той допълва, че нормалният бизнес е с нагласа да има равно третиране на всички данъкоплатци и да няма специално отношение към тези, които са близки до властта. "Дали ще се случи това? За мен е по-скоро предизборна заявка. В момента са задействани толкова много контролни производства, че приходната администрация няма капацитет. Риск-софтуерът им работи все по-добре и покрай това също им се отваря работа", допълва той.

"Мисля, че бизнесът е наясно, че ще го проверят. Това важи и за компаниите, които се възползваха и от финансирането по ковид мерките. Но ми се струва странно компании, които са с големи касови наличности да кандидатстват за помощи", казва Евгени Руйков, председател на УС на Института на професионалните счетоводители в България (ИПСБ).

Мнението на данъчни консултанти и счетоводната общност е, че НАП едва ли ще има капацитета да започне бързо много проверки наведнъж. "Една проверка продължава поне три месеца, а може да се удължи от страните и да продължи и повече - шест месеца, та и над година. Според мен през последните 5-6 години работата на НАП се подобри значително по отношение на събираемостта и то доброволната събираемост. От друга страна, много по-рядко се ходи в офисите на НАП и контактът с тях е електронен, което прави инспекторите по-сговорчиви и всичко се случва по-лесно. От тази гледна точка и корупцията би трябвало да е намаляла", допълва Руйков.

"Винаги, когато НАП прави заявка за проверка на фирми, си е за притеснение. Но в последните години те се случват много чисто, защото са документални, не се срещаме с данъчните", допълва друг експерт. Според нея освен голямата концентрация на публичен ресурс по линия на еврофондовете, част от ковид помощите също са разпределени "по безобразен начин". "Сега ще излязат отчетите за 2020 г. и ще се види как едни фирми декларират огромни печалби, а са получили ресурс за ковид. Но нагласата в цяла Европа беше такава - да се дава бързо на всеки", допълва експертът, пожелал анонимност.

Тъмната каса на фирмите

Пред БНР министър Василев съобщи, че се прави анализ и на касовите наличности по фирмите: "Говорим за милиарди... Ако е вярно купуването на гласове, вероятно това са парите за корупционен и тъмен бизнес. Ако тези пари ги няма в касата, първият въпрос към тези фирми е къде са."

Министърът не посочи конкретна сума, нито брой компании. Но пък изказването му е сигнал за евентуални проверки на фирмите с големи наличности кеш. Предишната власт също започна акция по този казус през 2017 г., като година след проверките на фирми с големи кешови наличности НАП отчете свиване на общата сума, осчетоводена като касова наличност, с 5 млрд. лв. (почти 40%) до 8.1 млрд. лв. Повечето от тези пари са били раздадени под формата на дивиденти.

"Проверките за големи касови наличности започнаха още през 2017 г., като първата година селекцията беше за фирми с над 100 хил. лв., а в следващите години и с над 50 хил. лв. На всички ни е ясно, че става дума за скрито разпределение на печалбата, която в по-голямата си част фирмите доброволно изчистиха, плащайки си 5% данък дивидент, и почти не останаха нормално работещи предприятия с големи касови наличности", твърди Руйков. Негови колеги допълват, че след офанзивата на НАП преди няколко години практиката с парите на каса се е променила, и подчертават, че в масовия случай изобщо не става въпрос за кеш, заделен за купуване на избори.

По следите на загубените милиарди

Най-стряскащо звучат данните, че през периода 2017-2020 г. НАП е отписала общо 10 млрд. лв. Неясно защо предишното ръководство на приходната агенция отказваше да предостави тези данни. Ведомството придоби законово право служебно да отписва задължения през 2016 г. Дотогава агенцията е държала на отчет несъбираемите вземания за целия преход, като през 2016 г. отписа други 10 млрд. лв., по-голямата част от които лихви. От десетте милиарда, за които говори министър Василев, 60% всъщност също са служебно начислени лихви. А вземанията са установени за периода 2006-2009 г. и на практика са несъбираеми. В свой доклад, в който разглежда успешните практики за управление на просрочените данъчни вземания, ОИСР посочва, че колкото по-рано приходната администрация успее да влезе в контакт с платеца, толкова по-голям шанс има да събере дължимото. Обикновено, ако това не бъде направено до година, шансът да бъде събрана някаква сума клони към нула.

Преглед на оригинала

"Срещу несъбрания ДДС стои върнат огромен ДДС кредит. Периодът между 2006 и 2010 г. беше с най-бруталните истории за ДДС кражбите. Подобни на тези измами сега не са възможни, защото в НАП се изградиха механизми за контрол и компетенции по веригата. И дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" и дирекция "Ревизии" в момента са доста по-адекватни в сравнение с 15 години, когато масово се купуваха фалшиви фактури от Илиянци", казва данъчен адвокат. И допълва, че колкото повече се подобряват компетенциите на тези звена, толкова повече несъбрани вземания ще бъдат установени. Те пък се прехвърлят към публичните изпълнители, които според него са неефективното звено във веригата, защото понякога тупат топката и в полза на неизрядни данъкоплатци.

Мнението на Руйков е по-различно. "Повече от половината отписани задължения представляват наказателни лихви, които никога не са били спечелени, за да се говори, че са загубени. Огромна част от главниците пък произтичат от ревизионни актове, написани къде неоснователно, къде нескопосано, къде прилагайки крайно фискално данъчните норми, и то с ясното съзнание, че по тях трудно би се събрало нещо", казва Руйков. Той дава конкретен пример: влиза данъчен екип на ревизия в дружество с проблеми, което очевидно не притежава активи и е ясно, че от него не може да бъде събрано много. И ако на такова дружество се напише ревизионен акт за огромна сума, е напълно сигурно, че то ще бъде потопено. "Може би в такива случаи е по-добре да се подходи снизходително, с акт за по-малка сума, която евентуално е възможна за събиране, а не огромни актове за отчитане на дейност, които са обречени, и какъвто и да е последващият контрол на публичните изпълнители, нищо не може да бъде събрано по тях, защото няма откъде. Според мен трябва да бъде вменена и лична отговорност на данъчните инспектори за ревизионни актове, които биват отменяни в съдебна фаза, защото наистина има много безобразни и неоснователни актове, които са предварително обречени", допълва председателят на ИПСБ.

Министър Василев представи и още данни - за текущи дължими суми към НАП в размер на 9.9 млрд. лв., които не са обезпечени. И обясни, че усилията ще са насочени към това поне част от тези пари да бъдат събрани. В списъка има най-различни дружества, но засега анализ защо са се превърнали в длъжници на държавата, няма. Сред големите длъжници се откриват няколко компании със затихващи функции, свързани с Христо Ковачки, който беше толериран от предишната власт. Там е и продадената през 2016 г. на малоимотно лице компания на изпълнителния директор на НАП Румен Спецов - "Гранекс трейдър". Тя е със задължение, установено през лятото на 2017 г., в размер на 1.1 млн. лв. и Спецов все още не е дал публично обяснение защо е избрал този купувач.

"От публикуваните данни стана ясно, че 1400 данъкоплатци дължат на НАП 9.9 млрд. лв. Това са кухи компании, фирми в туризма, въглищната енергетика (две от тях очевидни бенефициенти на политическо влияние) и компании, за които се твърди, че се ползват с преференциално третиране от правителството от години. Въпреки донякъде справедливото възмущение от видяното, цялостната политика на НАП за последните 20 години създава впечатление за все по-широко използване на репутацията и други стимули за подпомагане на доброволното спазване на данъчното законодателство", обобщава икономистът Красен Станчев в свой анализ, публикуван от "Свободна Европа".

Преглед на оригинала

А някаква сравнителна, макар и непълна картина, дават данни на ОИСР за нивото на данъчния дълг (просрочени дължими данъчни задължения, включително лихви и неустойки), съотнесено към общите нетни данъчни постъпления в дадена държава. За България този процент в последните години се движи около 20 - 25, което я поставя на десето място в ЕС.