Еврото: Предпоследно - някъде през 2025

Какво предстои

Въпросът е не дали, а кога България ще влезе в еврозоната, заяви Донахю в София. Като председател на Еврогрупата той ръководи редовните заседания на ресорните министри в Брюксел, предлага дневния ред и работи за тясна координация на икономическите политики между държавите - членки на еврозоната. Именно затова от политическа гледна точка той има важна роля в процеса на присъединяване на една страна към единната европейска валута.

"Вярвам, че ако тестовете бъдат изпълнени (за инфлация, дълг и дефицит, лихвени проценти - бел. ред.) все още е възможно да се присъедините към даден момент през 2025 г.", заяви Донахю пред "Капитал". И обясни, че ако страната не издържи тестовете до юни, когато ЕК ще представи своите редовни конвергентни доклади за всички държави, правителството може да поиска допълнителна оценка по-късно - опция, която досега се лансираше по-скоро под сурдинка от българските власти.

"Всички очаквания и модели са България да покрие критерия за инфлацията тази година. Въпросът е дали ще е през юни, септември, октомври или ноември", заяви Василев. И допълни, че ЕК се е ангажирала да изготви в кратки срокове допълнителен конвергентен доклад в момента, в който покрием и последния критерий. Всъщност това беше стратегията на управляващите, след като стана ясно, че Брюксел не е готов на компромис за инфлацията - да получи някакъв политически ангажимент от своите европейски партньори, че решението за членството ни няма да се отлага по политически причини. Причината е, че през октомври изтича мандатът на тази Европейска комисия и има риск по това време на никой в Брюксел да не му е до нас.

Така при положителни доклади от ЕЦБ и ЕК последната дава препоръка за конкретна дата за присъединяване към еврозоната. Неписаният стандарт е срокът между представянето на доклада, в който се потвърждава, че държавата отговаря на всички критерии, и влизането й в еврозоната да е шест месеца. Затова и все по-често се чуват предположения за членство от края на март или юни, което също само по себе си е прецедент.

Къде сме с инфлацията

Вероятността България да отговори на критерия за ценова стабилност към май, когато ЕК и ЕЦБ ще изготвят своите конвергентни доклади, към момента клони към нула. През февруари НСИ отчете 3.5% ХИПЦ на годишна база, или все още доста над средната инфлация в ЕС. Средногодишната стойност на хармонизираният ценови индекс пък е 6.9%. Т.е. към момента страната ни все още не изпълнява един от критериите за еврозоната - този за ценова стабилност, и то с голяма разлика. Той предполага средногодишната инфлация, наблюдавана за период една година преди оценката, да не надвишава с 1.5 процентни пункта тази на трите държави - членки на ЕС, с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност. ЕЦБ го изчислява, като използва изменението на последната налична 12-месечна средна за ХИПЦ спрямо предходната 12-месечна средна.

Ако се вземат данните към февруари, този показател за трите страни с най-ниска инфлация средно е 3.66%. За България обаче е 7%, или има разлика от 3.35 пункта. Дори и от сметките да се извадят две страни заради съществено разминаване с инфлационните тенденции и средните нива в ЕС, маастрихтският критерий би се вдигнал на 4.42%. За България в следващите три месеца това ще значи да стопи близо 2.6 пункта разлика - непостижимо, дори и от март до май НСИ да отчете нулева инфлация.

Вероятно същите изчисления вече са направени и в Брюксел, защото според източници на "Капитал" конвергентният доклад за България през юни няма да е положителен именно заради неизпълнение на критерия за ценова стабилност.

Какво може да се направи

"В момента е много трудно да се повлияе на инфлацията в страната. Защото в основна степен това, което движи инфлацията в България, в Ирландия или другаде в Европа, са глобални фактори, следствие от последиците от пандемията, съчетани с въздействието на войната", казва Донахю. Но допълва, че според него може да се работи в две посоки - да се гарантира, че бюджетната политика и тази на централната банка не допринасят за увеличаване на търсенето в икономиката, която е с високо ниво на заетост. И второ, да се насърчи конкуренцията и възможността за избор на потребителите, което само по себе си може да изиграe роля за намаляване на цените.

Няколко дни по-късно Международният валутен фонд представи заключенията от своята редовна мисия в страната. И едно от посланията беше, че бюджетът на България за 2024 г. е експанзионистичен и ако бъде изпълнен в този вид, ще увеличи търсенето и ще засили инфлационния натиск в страната. Затова една от препоръките на фонда е е дефицитът да бъде понижен с 1% от БВП. Заложеният от финансовото министерство касов дефицит е 5.8 млрд. лв., или 3% от БВП. Всъщност тези сметки срещнаха критики от различни експерти още при дебатите по приемането им в парламента. Тогава и управителят на БНБ заяви, че би трябвало бюджетът да е с по-нисък дефицит и да има повече буфери в случай на по-неблагоприятно развитие на икономиката.

"Фискалната политика в България в момента е трудна, защото трябва да гарантира, че не работи срещу макар и скромното възстановяване в икономически план, а от друга страна, да не е проинфлационна", заяви ръководителят на мисията на МВФ у нас Жан-Франсоа Дофен. Рецептата, която МВФ дава за стягане на бюджета обаче, е спорна, доколкото залага на увеличение на данъци. Фондът предлага да се възстанови 20% ставката на ДДС за всички сектори, да се премахне максималният осигурителен праг и да се въведе прогресивна ставка на облагане на доходите на физическите лица. Те не са нови, като МВФ вече няколко пъти ги лансира, но не срещат подкрепа в парламента от водещите политически партии.

От всички тези идеи най-смислената беше да се премахнат преференциални ДДС ставки, но при гласуването на данъчните закони за тази година парламентът не показа желание това да се случи и предложението на финансовото министерство беше бламирано. А темата за по-мащабна реформа, каквато би било връщането на прогресивния данък, често се повдига от БСП, но не се е стигало до сериозен дебат и разчети. Максималният осигурителен доход пък вече беше увеличен с 350 лв. до 3750 лв., а премахването му или по-рязкото му вдигане е по-вероятно да доведе до укриване на доходи, особено в съчетание с ръст на подоходния данък.

Преди дни със свой макроанализ за България публикува и ING Think. В него анализаторите посочват, че очакват инфлационният натиск в страната да продължи да намалява в близко бъдеще, преди да се засили към края на годината и да остане малко над 4% през 2025 г. "Основните фактори, допринасящи за нарастващия ценови натиск, са повишаването на реалните заплати и вътрешното търсене, стегнатият пазар на труда и вероятното приемане на еврото през 2025 г.", казват авторите на анализа. Според тях увеличението на минималната работна заплата в страната (с 20% до 930 лв.) и ръстът на останалите заплати също ще окажат ефект. И добавят, че със старта на множество инфраструктурни и модернизационни проекти едновременно свободния капацитет на фирмите ще бъде ограничен. Което също ще окаже натиск върху пазара на труда, а оттам - и върху цената на труда. Все пак анализаторите също очакват България да стане 21-ият член на еврозоната през 2025 г.

Политическият риск

Към високата инфлация скоро може да се добави още един риск - нова политическа криза.

"Политическа стабилност в България до момента оказа решаващо влияние върху способността за постигане на напредък по присъединяването към еврото. Това е и предпоставка, която позволява икономическите тестове да бъдат издържани", заяви само преди дни Донахю в интервю за "Капитал". Към днешна дата обаче все още не е ясно дали ще има правителство, или предстоят нови избори през лятото. Дори и съставянето на кабинет след тях да е сравнително бързо, което е малко вероятно, това може отново да отложи проекта "евро".