Идеите на БСП, ПП и ДПС за по-високи пенсии не минаха в тристранка

Правителството реши да не внася проектобюджет за 2023 г., а вместо това поиска удължено действие на тазгодишния бюджет. Така засега нивото на минималната заплата остава на 710 лв., а пенсиите е предвидено да се увеличат от 1 юли по т.нар. Швейцарско правило с 12%.

Спорът за минималната заплата

БСП предлага да бъде въведена формула за определяне на минималната заплата "като същата не може да е по-малка от 50% от средната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца". Това означава, че тя трябва да стане 850 лв. догодина, което е ръст от почти 20%. От БСП се позовават на приета наскоро директива за определяне на минималните заплати в страните от ЕС, която обаче само дава насоки как да се изчислява нивото на минималните заплати и не предлага точна формула. Според работодателските организации обаче формулата, предложена от БСП, ще има негативни ефекти.

"В 22 от общо 27 области в страната средната работна заплата е под 1500 лв. В осем области в страната средната работна заплата е под 1300, а в пет - под 1200. Приемането на минимална работна заплата от 850 лв. ще доведе до това, че средната работна заплата, отнесена към минималната работна заплата в тези пет области ще бъде 71%", заяви Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал. Той допълни, че в седем икономически дейности в страната са заети над 500 хил. работещи, чието средно възнаграждение в момента е под 1500 лв.

Според работодателите 850 лв. минимална заплата догодина ще има допълнителен проинфлационен ефект и може да обърне тенденцията на намаляваща безработица в страната.

От БТПП дори заявиха, че в тези законодателни промени прозира старта на нова предизборна кампания и затова се дистанцират от тях.

Идеите за пенсиите като предизборен популизъм

И ако за предложението за минималната заплата и двата синдиката се изказаха по принцип положително, идеите за пенсиите не срещнаха подкрепата и на КНСБ.

Внесените текстове за изменение на Кодекса за социално осигуряване са общо три - на БСП, на "Продължаваме промяната" и на ДПС. От партията на Корнелия Нинова искат да има две нови преизчисления на пенсиите догодина, за които по техни оценки ще са нужни допълнителни 1.8 млрд. лв. От ПП предлагат промяна на т. нар. Швейцарско правило - вместо пенсиите да се индексират с половината от нарастването на осигурителния доход и половината от инфлацията, да се избира показателят, който расте по-бързо, и да се прилагат 100% от него. По време на заседанието на тристранката бяха представени разчети, според които, ако пенсиите се осъвременяват по исканите от ПП параметри, за следващата година ще са нужни допълнителни около 55 млн. лв., за 2024 - 330 млн. лв., а за 2025 - 925 млн. лв. ДПС пък твърди, че има несправедливост спрямо носилите наборна военна служба в миналото и предлага времето в казармата да им се зачита за действителен стаж.

Според бизнеса обаче тези предложения са в стил "Дайте да дадем". "Не подкрепяме тези законопроекти, защото решаването на политически въпроси не трябва да е за сметка на осигурителната система", заявиха от АИКБ.

Ася Гонева от КНСБ също видя предизборен момент в предложенията. В парламента страстите трябва малко да утихнат, препоръча тя. Според нея предложението на БСП да се прави от 1 януари преизчисление на пенсиите с осигурителен доход от 2021 г. е изключително непрофесионално и несвързано с правилата и принципите на осигуряване изобщо.

"По-нататъшни преизчисления въз основа на един или друг параметър в пенсионната формула водят единствено и само до задълбочаване на неравенствата, от една страна, и от друга - нарушаване на осигурителния принос", заяви служебният вицепремиер и социален министър Лазар Лазаров.

Той допълни и че всички предложени законопроекти противоречат на Закона за публичните финанси. В него е посочено, че не се допуска извършването на разходи или поемането на задължения, които влошават салдото по консолидираната фискална програма, освен в случаите, когато по предложение на Министерския съвет Народното събрание е приело съответни изменения и допълнения в закона за държавния бюджет. Такива обаче няма - служебният кабинет поиска само удължаване на Бюджет 2022 до съставянето на редовен кабинет, който да изработи и предложи свой проект.