София ще пази боклука си с въоръжена охрана за 1 млн. лева

Общината иска да охранява две площадки към завода за боклук на фона на тайното пренасочване на отпадъците към старото сметище "Долни Богров"

В завода попада всичко от сивите контейнери за битова смет на столицата. Той работи от септември 2015 г. Капацитетът му е 410 хил. тона отпадъци на година, от които би трябвало да произвежда по 178 хил. тона RDF

Анина Сантова

В завода попада всичко от сивите контейнери за битова смет на столицата. Той работи от септември 2015 г. Капацитетът му е 410 хил. тона отпадъци на година, от които би трябвало да произвежда по 178 хил. тона RDF © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Когато говорим за София и "въоръжена охрана", обикновено асоциациите са с 90-те години на миналия век, свързани с групировки, рекети, задимени дискотеки. Днес обаче връзката е софийският боклук, който общината е решила, че трябва да пази с оръжия.

Обявена е обществена поръчка, с която се търсят фирми, които да осигурят "въоръжена физическа охрана" на две площадки към завода. Това са "Садината", където се депонират отпадъци с общ капацитет 3.2 млн. тона, и инсталацията за биологично третиране "Хан Богров", където попадат зелени отпадъци от паркове.

Пътят на боклука - "Долни Богров" и ТЕЦ-овете

Със сигурност е нужно тези обекти да се охраняват, но доколко въоръжената охрана е от критична важност за отпадъците е трудно да се каже. Въпросът обаче придобива малко по-различен вид в контекста на това, че разследване на "Капитал" показа как гордостта на бившия премиер Бойко Борисов - заводът за отпадъци, реално произвежда боклук, който след това се кара на сметището на "Долни Богров", вместо да се получава RDF, който да се оползотворява.

Боклукът върви в няколко посоки. Една част от него - боклук за заравяне (с код 19 12 12), отива към въпросната площадка "Садината", но тъй като заводът произвежда двойно повече от предвиденото, съществува риск новото депо да се запълни бързо и затова се пренасочва към старото сметище "Долни Богров" (където отиват 100 хил. тона годишно с аргумента, че се рекултивира).

Друга част от него е RDF, който е тройно по-малко от максималния капацитет на завода. Общината го продаваше на циментовите заводи, за да могат да го оползотворяват, но през годините повечето от тях се отказаха да изгарят въпросния продукт заради лошото му качество и на сцената се появиха топлоцентралите на Христо Ковачки. Това са ТЕЦ "Бобов дол" и "Топлофикация Сливен", с които общината има договор да горят по 70 хил. тона RDF годишно от софийския завод за отпадъци до 2023 г. И за това плаща 14.8 млн. лв. Транспортът на боклука от площадките "Хан Богров" и "Садината" пък беше поет през 2019 г. от фирмата ЗМБГ (срещу 14 млн. лв.), която отговаря за сметосъбирането в няколко софийски и варненски квартала. Другият кандидат беше фирмата на бизнесмена Румен Гайтански-Вълка - "Зауба".

"Обещанието на ГЕРБ беше, че след като построят завода за боклук през 2015 г., няма да има нужда от депониране на отпадъците на сметище, а то ще се превръща в RDF гориво. Това се оказа поредната им лъжа, защото седем години по-късно ⅔ от нашия боклук продължава да се изхвърля на сметището на Челопечене. Какъв беше въобще смисълът да даваме 300 млн. лв. за въпросния завод при това положение? В същото време трима големи играчи - Домусчиев, Вълка и "Титан", продължават да взимат десетки милиони за извозването на металните контейнери за боклук", коментира за "Капитал" общинският съветник от "Демократична България" Симеон Ставрев.

За да намери решение за оползотворяването на RDF-а си, общината пък движи мегапроекта за инсталация за горене на този RDF в центъра на града. Вече има избран изпълнител - "Микс кънстръкшън", а съдът наскоро окончателно отстрани Ковачки и "Термомеканика" от надпреварата след обжалване.

Какво ще се охранява

В поръчката на стойност 836 хил. лв. без ДДС (или 1 млн. лв. с ДДС) общината търси охрана на площадка "Садината", която се намира в район "Кремиковци", до село Яна. Там се кара част от боклука за заравяне, а другата поема към "Долни Богров".

Поръчката предвижда и денонощна охрана на няколко поста около "Садината" - на входа, на депото за неопасни отпадъци, както и обход с кола, който да се прави през един час. Казва се, че охраната на депото трябва да следи за евентуални възникнали пожари.

Другата площадка, която очаква охрана, е "Хан Богров" в землището на с. Горни Богров. Там попадат зелени отпадъци от паркове и градини и хранителни биоотпадъци от ресторанти, магазини, домакинства. Произвежда компост и биогаз, от който се получава ел. и топлинна енергия. Първата се подава към мрежата, а втората се използва на площадката. Общината планира да разположи по двама охранители на входовете към площадката. Те ще трябва да отговарят за достъпа на хора до обекта. Освен това се предвижда да се правят обходи на цялата площадка през два часа.

Изискванията към участниците са да разполагат с нужната техника (автомобили, системи за сигурност, GPS и др.), да имат валиден лиценз, реализиран минимален оборот от охранителна дейност поне 870 хил. лв. А общината предлага договор от една година и един месец. В регистрите не се откриват предишни поръчки със същата дейност, което значи, че за първи път общината е решила да назначава охрана за обектите. "Капитал" не получи отговор от общината какво налага това до пускането на материала.

Общината мълчи за планините от боклук

През есента на 2021 г. общината излезе дори с инвестиционно намерение да вдигне кота било на клетки 1 и 2 на депо "Долни Богров" и така да узакони огромните количества, които идват от завода за боклук, и да направи камарата от отпадъци още по-голяма.

Общинският съветник от "Демократична България" Симеон Ставрев пък сигнализира, че сметището за строителни отпадъци във Враждебна се използва за изхвърляне и на всякакъв битов отпадък. Това е незаконно и е потенциално екологично бедствие, а река Искър се намира в непосредствена близост, казва той.

"РИОСВ - София, и МОСВ потвърждават фактите - общинското дружество оператор "Софинвест" нееднократно е нарушавало разпоредбите и е допуснало влагането на отпадъци, различни от описаните в плана за рекултивация на терените, на площадката за земни маси и строителни отпадъци "Враждебна". Площадката не е със статут на депо, няма изискване за наличие на предпазваща мембрана. Всичко щеше да е наред, ако обаче "Софинвест" спазваха плана за рекултивация и влагаха в нея само земни маси и инертни строителни отпадъци, а не всевъзможни трудно разградими боклуци", коментира Ставрев за "Капитал".