Асен Василев: При война в Украйна всички планове за инфлация и растеж ще бъдат преразгледани

По време на дебатите по бюджета казахте, че изключителният фискален консерватизъм през последните 20 години всъщност е причината България да изостава от всички останали държави в Европейския съюз и региона. Защо? Не е ли проблемът в слабите институции и корупцията?

- Слабите институции и корупцията определено са много сериозен проблем, тъй като те намаляват ефективността на инвестициите - и публичните, и частните инвестиции. Но, от друга страна, това, на което бяхме свидетели последните 15 години, е недостатъчно публични инвестиции в критична инфраструктура. Какво имам предвид? Една от причините за изоставането на Северозападния район е, че той все още е откъснат чисто физически от останалата част на България и света. Имаме сривове в здравеопазването поради липса на възможности. Това, което турците направиха, работейки с "Джон Хопкинс", е да усвоят всички нови методи на лечение, например в раковите заболявания. При нас този трансфер на знания и задържане на кадри не се случи, в това число и оборудване на нови болници. Имаме изоставане в инфраструктурата в железопътния транспорт. Виждате как развитието на метрото в София прави града привлекателен.

През последните 10 - 15 години ние инвестирахме в рамките на парите, които са договорени от Европа, със сравнително минимално национално съфинансиране. Изисква се 20% и ние даваме 20%. В селското стопанство националното съфинансиране беше на минималната ставка 15%, което ограничава възможността на правене на политики, които да са наши, които да не идват директно от Брюксел. Позволената ставка е 60% съфинансиране в селското стопанство. И много от държавите, които са успешни в плодове, зеленчуци, национални политики и така нататък, използват цялата позволена ставка от 60% съфинансиране и го насочват към конкретни програми. Това, което ние залагаме за следващия програмен период, който започва от 1 януари догодина, всъщност е да използваме пълното национално съфинансиране, а не минималната ставка. И това да не инвестираме национални средства извън екзистенц-минимума според мен е един от факторите за забавяне на икономическото развитие. Разбира се, ако нямаме нормални институции, правосъдна система и т.н., може би е по-добре, че не сме ги направили тези инвестиции, тъй като не е ясно колко ефективни са щели да бъдат. Но това, че нямаме добра институционална рамка, не е извинение за това да не правим инвестициите.

Казахте, че готвите четиригодишна инвестиционна програма. На какъв етап е тя и с какви средства ще се прави?

- Да, специално за инфраструктурната програма проектите вече са набелязани от Министерството на транспорта и Министерството на регионалното развитие. Има първоначален списък проекти, който се прецизира и остойностява, като идеята е там да работим изключително много с международни финансови институции точно за да избегнем проблемите с националните институции и тяхната слабост.

Да работите с тях като мениджъри на проектите или и като източници на финансиране?

- Като истински партньор, така че проектите да се случат. Мисля, че никой в България не би протестирал да имаме германски пътища, построени по германски стандарти.

А средствата за тази програма различни ли са от това, което е заделено като капиталови разходи в бюджета?

- Разходите в министерството на регионалното развитие са за текущ ремонт, поддръжка, ремонти на основни участъци и довършване на започнатите участъци. В момента, в който тази програма бъде остойностена и е ясно точно как ще се случи, ще бъде заложена най-вероятно в актуализацията.

И тъй като до момента бюджетът по-скоро изглежда като раздаване на пари на всички недоволни - ще видим ли с актуализацията някакви политики тип реформа?

- Ами ако погледнете средствата в бюджета, те не са раздаване на пари, няма увеличение на калпак, така да се каже. Голяма част от протестите срещу бюджета са точно защото няма увеличение на калпак. Където са дадени допълнителни средства за дадена система, те се дават на проектен принцип срещу ясни резултати. Или срещу ясен ангажимент да се извършват определени дейности в тази система. С актуализацията очакваме да бъдат направени доста по-големи реформи, съответно те да бъдат финансово обезпечени, но основните параметри - дефицит, дълг и така нататък, не смятаме да ги променяме. Данъчната политика също трябва да остане непроменена.

В кои сектори да очакваме реформи, в каква посока?

- Всички колеги работят. Въпросът е колко бързо и в кои сектори ще могат да се справят. Примерно имахме среща със синдиката на огнеборците. В момента, в който е ясна визията каква пожарна ще градим, тя какви резултати ще донесе на обществото, какви са стъпките, за да стигнем до там, с времеви график, се изготвя финансов план. И вече това отключва съответните средства за структурни реформи. За тази цел има заделени 200 милиона плюс допълнително още около стотина милиона, които могат да бъдат отключени още преди актуализацията.

Кои според вас са рисковете пред икономиката и фиска през тази година?

- Най-големият риск е дали ще има война в Украйна (интервюто е взето преди тя да започне - бел. ред). Ако има военен конфликт в Украйна, особено ако той е по-продължителен и по-голям, това ще доведе до санкции, от една страна, и най-вероятно до значителен ръст на цените на петрола. От друга страна, това би поставило на изпитание не само българската и европейските икономики, но и всички планове за инфлация, растеж и така нататък ще трябва да бъдат преразгледани.

Посока инфлация нагоре, растеж надолу?

- Зависи от реакцията на Русия. Зависи от ответната реакция на САЩ и на Европа. Давам ви пример - ако избухне военен конфликт и Русия ограничи продажбите на петрол на международните пазари, цените ще се вдигнат. В същото време вече сме виждали в миналото как САЩ отварят стратегическия си резерв и цените падат. Така че е много трудно предвидимо какво ще се случи на международните пазари, преди да видим първоначалните реакции в един такъв конфликт.

Що се отнася до инфлацията - и преди бях казал, че се очаква март-април да бъде пикът на инфлацията. След април ЕЦБ най-вероятно ще върви към затягане на предлагането на парична маса, повишаване на лихвените проценти и съответно това ще овладее инфлацията и в Европа, и при нас. При нас така или иначе шоковата инфлация в енергоизточниците вече се случи, така че по-скоро там се очаква успокояване. Плановете са да се направи сегмент на енергийния пазар, който да заключи дългосрочни договори - 12-месечни, 24-месечни договори. Така че да е ясно какви ще бъдат енергийните цени поне на електроенергията и това да успокои съответно и производителите, а и гражданите.

Тоест според вас все още инфлацията средногодишно може да е под 10% тази година?

- О, със сигурност ще е под 10, освен ако нямаме много сериозен конфликт в Украйна или някаква друга огромна криза, няма как да достигнем средногодишно ниво над 10%.

Казахте, че вероятно и ЕЦБ върви към повишаване на лихвите. Как това ще се отрази на цената на финансиране на България?

- Цената за финансиране е все още ниска, но принципно колкото по-рано издадем облигационните емисии, които са необходими за тази година, толкова по-добре. Очакваме повишаване на основни лихвени проценти и от там съответно по-високи лихви.

Все още ли смятате, че България ще изпълнява Маастрихтските критерии от гледна точка на желанието на държавата да приеме еврото през 2024 г.?

- Да, основните параметри са така заложени.

А 2024 г. все още ли е постижима дата за приемане на еврото?

- България работи много активно и нямаме сигнали, че 2024 г. не е постижима.

Предстои избор на нов управител на БНБ. "Продължаваме промяната" има ли свой кандидат?

- Все още водим разговори с различни експерти и когато имаме готовност, ще го обявим.

А как трябва да изглежда тази номинация според вас?

- Трябва да има много голям международен авторитет, тъй като това ще е ключово при приемане на България в еврозоната. Това е исторически мандат от гледна точка на БНБ, това е централният банкер, който ще вкара страната в еврозоната. И от тази гледна точка трябва да има и силно изразен международен профил като цяло.

Кои са трите приоритетни задачи, които вие сте си поставили тази година като финансов министър и като вицепремиер?

- Може би най-амбициозната задача е да обърнем мисленето в публичните структури - всеки лев, който се харчи, е на данъкоплатците и срещу него трябва да стои ефективност. Не е важно дали харчим малко или много, важно е дали харчим ефективно. И това е много различен начин на мислене от това, което се е случвало до момента в много от институциите. И ако успеем в тази част, това коренно ще промени и ефективността на публичните инвестиции, и ефективността на българската икономика като цяло.

Срещате ли съпротива срещу това?

- Всяка промяна среща съпротива. Но това, което ме обнадеждава, е, че всъщност виждаме и много разбиране от част от хората и в администрацията и особено извън нея, че вече не е въпрос кой колко скача, кой колко вика, какво се е случвало в миналото. И че е важно в крайна сметка какъв продукт съответната администрация ще даде на обществото и кой е най-ефективният начин този продукт да бъде даден. И това отключва творческо мислене, защото тук вече въпросът не е, че няма пари. Въпросът е дайте да видим какво можем да свършим и с какви средства то трябва да бъде обезпечено, но средствата са функция на работата, а не работата да е функция на средствата.