Предложение: 20% от приходите от данъци да остават в районните общини

Законопроект на "Демократична България" предвижда частична децентрализация чрез нова финансова формула като първа стъпка към реформа при местното управление

Децентрализацията би помогнала за осъществяването на инвестиции в нови улици и тротоари в т. нар. "нови квартали"

Анина Сантова

Децентрализацията би помогнала за осъществяването на инвестиции в нови улици и тротоари в т. нар. "нови квартали" © Цветелина Белутова

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Темата накратко

Депутати от "Демократична България" внесоха в парламента законопроект, според който 20% от постъпленията от данъци и такси да остават в районите
Инициативата е на районния кмет на "Триадица" Димитър Божилов
Целта е жителите да усещат бърз ефект и подобрения, разчитайки на кметовете, които са избрали мажоритарно

Столичният район "Лозенец" е с размерите на цял областен град - по брой на населението се доближава до Велико Търново. Въпреки това неговият кмет не разполага със собствен бюджет - за всяка дупка, която иска да поправи, или за всяка детска площадка, която иска да построи, той трябва да се моли на кмета на София или на общинските съветници. И, разбира се, да чака кротко реда си на опашката от "молещи се". Това е, накратко, проблемът с липсващата децентрализация на местната власт. За нуждата от такава се говореше още в началото на този мандат на кмета Йорданка Фандъкова (2019 г.), но в крайна сметка тя остана само предизборен лозунг.

Кметът на район "Триадица" Димитър Божилов, който е усетил всички негативи от неслучването ѝ, обаче решава да инициира тази дълго чакана промяна. Той опитва на няколко пъти да реши проблема на местно ниво така, че децентрализацията да се случи с вътрешен акт, но тази идея не среща одобрение. "Така изготвих законопроект, който съгласувах с колегите от "Демократична България", както и с неправителствения сектор, и получих необходимата подкрепа", обяснява той.

Законопроектът предвижда 20% от постъпленията от данъци и такси, акумулирани в съответния район, да останат в него, а другите 80% да се разпределят, както и сега - от голямата община. Това реално е частична децентрализация, но тя би била достатъчна на този етап, за да се усети промяна, твърдят районни кметове. Предложението вече е внесено в парламента, като не е ясно кога и дали ще дойде ред за неговото гласуване - има множество важни закони, който предстои да бъдат гласувани в близките месеци, а все още има и риск от нови предстрочни избори

Предложената реформа не се отнася само за София, ами и за другите общини с районно деление: Пловдив и Варна.

20%, за които всеки районен кмет мечтае

Районните кметове в 24-те софийски района се намират в парадоксална ситуация. Те са избрани мажоритарно и заради програма, с която са се явили пред избирателите, но на практика няма как да я изпълняват поради силно ограничените си правомощия.

"На ежедневна база посрещаме сигнали оплаквания които са незначителни за нивото на голяма Столична община, но изключително значителни за хората, които са ни ги написали. Нашето призвание като районни кметове е да сме най-близко до хората. Това не може да стане, когато сме лишени от това да разполагаме със собствен бюджет. Тогава мажоританият вот олеква", коментира за "Капитал" Димитър Божилов.

Районните кметове станахме адвокати на хората: започнахме да обикаляме институции, да пишем доклади

Димитър Божилов

кмет на район "Триадица"

Божилов казва, че район "Триадица" има нужда от значителни инвестиции в инфраструктура - тротоари и улици, докато сега за ремонти на района се предоставят около 430 хил. лв годишно.

Кметът на район "Лозенец" Константин Павлов-Комитата също посочва нуждата от повече публични инвестиции в т. нар "нови квартали" (като например "Кръстова вада" или "Витоша". "Надявам се тези пари по линия на децентрализацията да инвестираме и в придобиване на терени, защото в нашия район това е абсолютен приоритет. За "новите квартали с голям брой нови жители е изключително важно да има ударно, изпреварващо изграждане на инфраструктура, за да може да настигне жилищното строителство, което се е развило непропорционално на публичната инфраструктура", коментира той за "Капитал".

Павлов посочва, че район "Лозенец" би бил доста облагодетелстван от тази реформа, защото хората, живеещи в него, плащат най-високите данъци на глава на населението и ще усетят прекия ефект от тези данъци.

Парадоксът е, че най-бързо развиващите се части на общините всъщност имат най-тежки проблеми със свръхцентрализацията и жителите им усещат най-бавно ефект

Константин Павлов, кмет на район "Лозенец"

кмет на район

Опасенията: неравенства и недобронамерени съветници

Божилов посочва, че на този етап няма политическа воля за цялостна децентрализация и затова предложението е за 20% от постъпленията да отиват в районите, а с останалите 80% да се подходи по справедливост.

Така според него ще се избегне поставянето на един район в неравностойно положение спрямо друг. Така например, ако един район ако е по-атрактивен събира повече пари от такси "разрешение за строеж", общината и общинският съвет могат да насочат към друг, "изоставащ" район повече "централни" средства.

Но е роля на районните кметове да правят кварталите, попадащи в тях, привлекателни чрез воденето на различни политики, твърди Божилов.

Константин Павлов-Комитата пък вижда друга "опасност". "Законопроектът ще разпредели финансите по някаква схема, но какво точно ще трябва да поемем с тези финанси като разходи, това е въпрос на бюджетната политика на Столична община. И ако не са достатъчно добронамерени общинските съветници, може и да се окажем с по-малко средства", коментира той.

Той подчертава, че тази реформа има голям потенциал, но е важно тя да не бъде ликвидирана чрез други мерки, прекарани през законите или бюджетната политика.

И край с размяната на листчета?

Децентрализацията не означава само повече пари за районите. Въвеждането ѝ би сложило и край на дългите прехвърляния на различни разписки, бележки, документи между районна администрация и голяма община. Именно те са честата причина за бавното решение на някои проблеми, които реално могат да се оправят и за ден. Това, както и спешността на проблема, обаче нямат никакво значение, докато въпросната бележка не извърви строго утвърдения бюрократичен път.

"Свръхцентрализацията е огромен проблем, най-вече защото една преписка лежи седмици при нас, после при тях, след това се връща пак при нас. В най-добрия случай се губят няколко месеца, а понякога дори години", обяснява Павлов. Той дава пример с преписка за рязане на опасни дървета, която отнема месеци. Затова определя предложението като "чудесна първа стъпка, която трябваше отдавна да бъде направена", но казва, че трябва да се преосмисли бюджетната политика и процесите.

"Защото всъщност районните кметове ще получат бюджет и аз смятам, че така трябва: ние сме мажоритатно избрани. Но в крайна сметка това ще постави въпроса във връзка с управлението и администрирането му. Това ще значи, че ние може би ще трябва да се върнем към районните съвети, които сме имали преди 20 години, тъй като мащабите са сериозни. "Лозенец" е с размерите на Велико Търново", отбелязва той.

Но всичко това ще изисква необходимата културна промяна и въобще сериозно преосмисляне на начините на управление в една държава.