Районът около София: всяка община с различен облик, от туризъм до индустрия

Това, от една страна, възпрепятства поставянето и постигането на националните цели на ниво област и превръща областните администрации в институции, работещи основно на хартия. От друга страна, административно-териториалното устройство (АТУ) на страната води до чувствително икономическо различие между териториални структури в държавата и липсата на предпоставки за намаляване на различията между център и периферия - така както и в Софийска област.

Рингът около София

Софийската област е първенец по брой общини - в нейния ареал попадат 22 общини, в които има над 280 населени места. Географското ѝ разположение я превръща и в единствената област, граничеща с цели девет области, за разлика от останалите 27, които средно граничат с по около три области.

Оформянето на Софийска област е част от направената в края на миналия век реформа на териториалното деление на страната. "През 1998 г. съществуващите дотогава девет области се трансформират в 28", обяснява д-р Десислава Калчева, експерт в сферата на фискалната децентрализация, регионалното развитие и общинските финанси.

Тя допълва още, че формираните през 1998 г. области (които са запазени и до днес) възпроизвеждат съществуващите до 1987 г. окръжни структури - като брой, наименование и териториален обхват. Разликата между тогава и сега е обаче, че през 80-те години на миналия век окръзите са били второ ниво на местно самоуправление (каквито областите сега не са) - над общините, и са разполагали със свои органи, посредством които да действат.

Що се отнася до общините в рамките на София-окръг, Калчева разказва, че те са създадени в различни периоди. В периода след 1991 г. се създават някои от малките общини в Софийска област. В същия период - през 1995 г., 24 от съществуващите общини се пришиват към Столичната община.

Всички пътища водят към София

Софийска област е единствената, чийто областен център е извън територията ѝ, т.е. самата столица. Липсата на областен център не е задължително отрицателно нещо, категоричен е Йордан Ботев, професор в катедра "Публична администрация" от Софийския университет. Причината е, че в другите области например именно областният град изсмуква ресурси - най-вече финансови - за сметка на останалите населени места в региона. Столицата логично и естествено играе ролята на притегателно звено. "По-голямата част от общините се характеризират с добре развита местна икономика поради близостта им до столицата и удобните транспортни връзки", обяснява Десислава Калчева.

Софийска област се е установила като място за живеене на много хора, които работят в столицата. В същото време обратно е движението на хора - от Софийска област към София, що се отнася до здравна, културна, социална и образователна инфраструктура, както и до пазара на квалифицирана работна ръка.

По думите на Адриан Николов от Института за пазарна икономика София-област и София-столица се оформят като двете страни на едно икономическо ядро, които си взаимодействат, разпределят си бизнеси и работят в симбиоза. "Има едно много ясно разделение между образователната структура на самата столицата и Софийска област, тъй като в София имаме над 55% висшисти сред хората в активна работна възраст, докато в областта са около 30%. Благодарение на по-индустриалния фокус в областта остават по-скоро хората със средно и ниско образование, които намират работа локално", обяснява той.

Неравномерно разпределеното население в областта е също фактор за дисбаланса в развитието на общините Източник: Капитал Преглед на оригинала

Различни, но заедно

Въпреки огромните различия на съставящите я общини географското положение на Софийска област, природните дадености в региона и близостта ѝ със столицата я нареждат на челни места в страната на базата на различни финансови показатели. Добрите резултати обаче не са за всички.

По-близките до София населени места са притегателен център не само за постоянно живеене на хора от столицата, но и за индустрията. Това се случва благодарение на вече развиващи се индустриални зони (община Божурище) и превръщането на тези места в бизнес хъбове (общините Елин Пелин, Костинброд и Ботевград) заради близката връзка на бизнесите със столицата за логистика, достъп до администрация, човешки ресурс и др.

В Софийска област има и общини, които остават леко встрани от общата картинка. Такива са общините в Средногорието - Челопеч, Чавдар, Мирково, Антон, Златица и Пирдоп, в част от които има силно развита добивна и свързана с нея преработваща промишленост (тук са най-голямата компания в България "Аурубис България" - които тази година за пореден път оглавиха класацията на "Капитал" К100 с рекорден приход, както и "Дънди прешъс металс Челопеч" и "Елаците-Мед"). "Общините Чавдар и Челопеч са едни от най-богатите общини в България по показател собствени приходи на глава от населението. Това се дължи на високите приходи от концесии, които получават", обяснява Десислава Калчева.

Въпреки че формално община Копривщица е част от Средногорието, тя сериозно се различава от останалите общини в Софийска област. По-близка до Пловдив, отколкото до София, общината, която е архитектурно-исторически резерват, се развива предимно в сферата на туризма, а не на тежката промишленост.

Община Самоков естествено е най-развита, що се отнася до туризъм в областта, благодарение на курорта Боровец и балнеолечебния център Белчин бани. Водещите сектори в преработващата промишленост там са дървообработката, текстилът и металообработването. В Софийска област има и общини като Своге, Ихтиман и Сливница, които не се отличават със собствено икономическо ядро, а остават предимно източник на работна ръка за София-град.

Трябва ли нова карта

Видно е, че, от една страна, липсва всякаква връзка между населените места в рамките на областта и има явен дисбаланс между техните показатели. От друга страна, наблюдава се силна икономическа връзка на много от общините със столицата. Тези процеси поставят въпроса за това следва ли да се промени Софийска област и ако да - как. Вариантите всъщност са няколко.

Първият от тях е създаването на една област - София, в която да се включват както общините от Софийска област, така и София-град, с общо управление и институции. Обединяването на две коренно различни структури обаче вероятно няма да доведе до тяхното сближаване, а дори крие риск от задълбочаване на съществуващите и в момента разлики между близките до столицата населени места и по-далечните такива, както и до концентрацията на ресурс изключително и само в София-град. По думите на проф. Йордан Ботев отделянето на столицата като модел на териториално деление не е новост и такива примери има в европейската практика.

Вторият вариант за развитие пред Софийска област е раздробяването ѝ, или иначе казано, разделянето ѝ в няколко отделни области и/или "пришиването" на част от общините в нея към други съседни области. "Такова пришиване няма как да се направи към областите Монтана или Враца, тъй като ги разделя Стара планина. Може би има аргументи част от общините на запад от София да бъдат присъединени към Пернишка област. Но оттам нататък София е това средоточие, което ги привлича, и според мен точно заради това по-този начин са решени нещата за областта", обяснява Адриан Николов от ИПИ.

Сходно мнение споделя и Десислава Калчева. "На въпроса дали трябва да се променят тези области отговорът е по-скоро не. Поради разпокъсаността на общините в областта е трудно да се формира самостоятелно нова област. Същевременно липсват предпоставки, които да налагат подобни промени. Хипотетично подобен тип изменения трябва да бъдат предлагани на централно ниво и да обхващат преструктурирането и промяна на статута на всички области", коментира тя.

Общините > области

Оказва се обаче, че нито една от опциите не стои пред Софийска област. Причината е, че проблемът не е локален, а изисква регионална реформа, тъй като начинът, по който е оформена Софийска област, не може да се разглежда отделно от цялостното АТУ на страната. Съществуващото в момента деление на 28 области е малко или много остаряло. По думите на проф. Йордан Ботев в годините преди 1998 г. реформи в сферата са правени средно през 11 години. Единствено сега - в последните 22 години, такава не е правена.

Всъщност областите са децентрализирана държавна власт и не провеждат политика на местно ниво. "Областта няма своя структура на управление и свой бюджет. Конституцията на страната определя модел на силно правителство и силни общини", обяснява Десислава Калчева. За малката роля, която областите играят, си проличава и в липсата на провеждана от тях политика. Въпреки че на ниво област се приема документ за развитие - областната стратегия за период от шест години, общинските документи и стратегическите планове на районите от ниво 2 играят далеч по-важна роля, категорични са експертите.

От една страна, плановете за интегрирано развитие на общините са документите, с които се начертава развитието на дадена община за период от седем години, т.е. поставят се средносрочни политики с цел устойчиво развитие, които до голяма степен определят ежегодните инвестиционни дейности в този период.

От другата страна са плановете на шестте района в България, като за Софийска област това е Югозападният район. "Определянето на границите на тези райони има стратегическо значение за европейското им финансиране. На база икономически показатели и жизнен стандарт се определя достъпът на съответния район до европейските фондове и програми. В тази връзка е важно Столичната община, която е на практика и област София, да бъде обособена като отделен район на планиране. В противен случай населените места, включени в района на София, ще получат достъп до по-малко средства от европейските програми", обяснява Десислава Калчева. Оказва се, че районирането изглежда далеч по-ключово за икономическото развитие, отколкото областното разделяне.

Така някъде между шестте стратегически района за планиране и общините остават областите, за които, изглежда, се сещаме само когато става въпрос за местни и парламентарни избори, регистрация на автомобили, почистване на непочистени речни корита и табели по магистралата. Такава следва да е съдбата и на Софийска област от 1998 г. до следващата регионална (р)еволюция.