Мораториум върху вноса на боклуци ще спре заводи за метали, стъкло, пластмаси

"Отпадъците отдавна не са боклук, а стоки и суровини. Неслучайно кръговата икономика е вторият стълб на екологичната политика на ЕС и "Новата зелена сделка". България е малък пазар, но с голяма индустрия, която произвежда много за експорт, а това налага внос на суровини, голяма част от които са класифицирани като отпадъци", коментира на своята фейсбук страница Боян Рашев, консултант по устойчиво развитие и управляващ партньор в denkstatt.

"Трябва да правим ясно разграничение между "отпадък" и "боклук". Напоследък се наблюдава една тенденция да се очерня бизнесът с отпадъци на общо основание само защото държавата се проваля в контрола на сивата му част. Един от най-важните принципи на кръговата икономика е, че "отпадъкът за един е ценен ресурс за друг". Ако не бяха търговията и оползотворяването на отпадъците, човечеството вече нямаше да съществува, защото щеше да бъде "задушено" от боклуци. Бизнесът с отпадъци не бива да се анатемосва, защото той е полезен. Все едно да забраним бизнеса с лекарства, защото има нелегална търговия с наркотици", заяви за "Капитал" Севдалин Спасов, председател на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба и собственик на second-hand веригата магазини "Мания".

Кои сектори ще имат проблеми

Според БСК бизнесът е наясно с обществените притеснения от придобилите гласност случаи на нарушения с отпадъци, но всяка крайна мярка, включително временна забрана (мораториум) на вноса им, може да остави рециклиращия сектор без необходимите суровини. А това би причинило сериозни вреди на преработвателите на отпадъци от текстил, пластмаси, хартия, метали за металургията и други сектори с всички неблагоприятни социални последици", предупреждават от работодателската организация.

Боян Рашев два примери за индустрии, които ще бъдат пряко засегнати от евентуален мораториум. "Аурубис България" генерира 9% от износа на страната и е най-голямата рециклираща медна скрап компания в Югоизточна Европа. Ако не може да си внася меден скрап, ще има проблем - най-меко казано. Това, но в по-ограничен размер, се отнася за цялата ни металургия - "София мед", КЦМ, "Стомана", "Алкомет" внасят огромни количества метални отпадъци, за да работят. Стъкларските ни заводи внасят стъклен отпадък, а произвеждат основно за експорт. Бългaрия има огромна за размерите на страната рециклираща индустрия за пластмаси, в която последните 2 години са инвестирани стотици милиони левове. Тя остава практически без суровина, защото количествата от местния пазар са смешно малки за нея. Цели браншове ще бъдат затрити - например вносът, сортирането и продажбата на дрехи втора ръка. Страшно много хора се обличат само от техните магазини. Този бизнес просто спира", обобщава Боян Рашев.

"В Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба членуват 14 български и международни компании, занимаващи се със събиране, сортиране и продажба на дрехи втора употреба и текстилни отпадъци. Всички наши фирми членки са регистрирани по Закона за управление на отпадъците и подлежат на почти ежемесечни проверки и работят абсолютно законно, честно и прозрачно", казва Севдалин Спасов.

Той припомня, че дрехите втора употреба, които са в необработен вид, се класифицират като неопасен отпадък. Годишно фирмите от браншовата асоциация внасят и обработват повече от 35 000 тона (2000 контейнера) дрехи втора употреба и текстилни отпадъци. Над половината от внесените количества сe реекспортират за трети страни - Русия, държави в Африка, Азия. Освен това компаниите в този бранш вече имат над 200 пункта в страната за събиране на непотребни дрехи и за 2019 г. са събрали над 1600 тона, които сортират.

"Ние извършваме изключително полезна дейност, защото над 70% от текстилния отпадък, който сортираме, е пригоден за повторна употреба, а това е най-предпочитаният начин за оползотворяването му", обобщава Севдалин Спасов. Той подчертава, че в бизнеса с дрехи втора употреба и текстилни отпадъци са ангажирани пряко над 5 хиляди души, които биха останали без работа, "защото при евентуален мораториум фабриките ще останат без суровина само след 2-3 седмици".

Контрол, а не забрана

От БСК настояват да се подобри контролът по спазването на действащата нормативна уредба, свързана с вноса и изгарянето на отпадъци, както и над издадените разрешения за внос на опасни отпадъци.

"С тревога следим зачестяващите случаи на нерегламентирано изгаряне на отпадъци и внос на такива с неизяснен произход, състав и направление за третиране и оползотворяване. Като национално представителна работодателска организация и представители на сектор, инвестирал значителни средства в инфраструктура, машини, съоръжения и технологии за преработка на отпадъци и тяхното превръщане в суровини, категорично се противопоставяме на лоши практики, които са удар по имиджа на рециклиращата индустрия, нанасят вреда на околната среда, човешкото здраве и кръговата икономика на България", отбелязват от работодателската организация. Според БСК ограничителната мярка, която се обмисля, трябва "да бъде пропорционална и да се ограничи до стриктно необходимото за защитата на човешкото здраве и околната среда".

*На извънредното заседание на Министерския съвет в събота премиерът Бойко Борисов уточни, че забраната няма да се отнася за вноса на дрехи втора употреба.