Наредба Н-18 - какво казва бизнесът

Основното предизвикателство се състоеше в това да адаптираме изискванията на Наредба 18 към комплексния Софтуер за управление на продажбите, който се използва в една търговска верига. Тук говорим за една изключително висока степен на взаимосвързаност между отделните системи, с които ние работим и които обменят данни помежду си. Промяна на едно място води до необходимост от адаптация в други системи, за да може те да не генерират грешки и да продължи работата им. В допълнение - софтуерът, който ние използваме, е специално разработен за dm и се използва във всички държави от концерна, със съответно необходимите адаптации към местното законодателство. Промени по този софтуер се правят от чуждестранна фирма и засягат де факто всички останали държави от концерна, поради което тези промени/доработки се случват сравнително бавно и отнемат сериозен времеви и персонален ресурс. Не бих казал, че подобен начин на работа е прецедент, той е често срещан сред международните фирми. Този факт според нас не беше отчетен от Министерството на финансите в първоначалните срокове за въвеждане на Наредба 18, поради което удължаването им беше изключително важно за това изобщо да се справим с въвеждане на изискванията. В рамките на последните година и половина ние сме в постоянна, дори ежедневна, комуникация с производителя на софтуера и разработчиците му. Изпълнението на изискванията наложи отделянето на значителен финансов ресурс, свързан както с необходимите нови разработки и тестове на системите, закупуването и инсталацията на техниката, отговаряща на новите изисквания, така и с обучението на служителите ни. След влизане в сила на наредбата съществено ще се увеличи административната тежест за фирмите поради необходимостта от регистрация на последващи промени по софтуера и регистрацията на всеки търговски обект, работещ с него в системата на НАП, което налага отделяне на много допълнително време и ресурси. Дефинираният в наредбата срок за блокиране на фискалните принтери/касови апарати при липса на свързаност със сървърите на НАП за период над 24 часа изисква подсигуряването на постоянна и надеждна връзка от страна на мобилните оператори и НАП. Блокирането на принтерите/касите би довело до преустановяване на работа в нашите търговски обекти, тъй като предлагаме над 14 хил. артикула и продажбата им чрез разрешената алтернатива - касови бележки от кочан, е неприложима. Това би довело до големи загуби както за бизнеса, така и за фиска.

Бизнесът е в шок

Иван Аржентински, член на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ)

Иван Аржентински, член на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ)

Основният проблем е, че всички фирми, които в продължение на 20 - 30 години са градили някакъв бизнес модел, сега заради наредбата в рамките на една година те рязко трябва да го променят. Причината е, че за разлика от всички досегашни промени, които са се случвали в наредбата, тази не може да се обслужи с допълнителен софтуер, а всички фирми трябва да си променят основния софтуер, с който управляват бизнеса си. Това е шок за целия бизнес. Този риск не беше достатъчно добре оценен от НАП и това е причината тези срокове да са недостатъчни, въпреки че те вече бяха удължени повече от година.

Отделно, в движение в наредбата бяха направени много промени, излязоха различни тълкувания и изискванията към софтуерните фирми и към търговците се сменяха през тази година и половина на няколко пъти. Имаше нови тълкувания през ноември, декември миналата година и сега отново през януари. В края на месеца влизат в сила нови промени, а сроковете остават същите. В други държави също са въвеждани нормативни актове, подобни на Наредба Н-18, но там сроковете са много дълги и изискванията се въвеждат на етапи.

Допълнителните тълкувания по прилагането на наредбата пък водят до ситуации, в които НАП забранява нещо, което е разрешено в Н-18, това се използва и като причина за отказ при регистрация на софтуери в НАП. И обратното – чрез тълкувания се разрешават неща, които са забранени в нормативната уредба. Това е още по-опасно за фирмите, защото те попадат на изключително плаващи пясъци. Например връзката на електронните магазини със СУПТО софтуерите е само чрез схема. Тя не е регламентирана в наредбата. Тоест един бизнес трябва да вземе трудно решение – дали да се довери, че може да направи определени неща само на база тълкувания от НАП при положение, че те не са законово регламентирани. Всичко това затруднява бизнеса доста. А фирмите трябва да вземат решение, на базата на което да инвестират в софтуер, да го внедрят, да променят процесите в компанията си така, че те да се напаснат с новите изисквания. Всичко това е дълъг процес и затова към 31 януари не е ясно каква част от бизнеса ще е готов. С други думи, бизнесът е в пълен шах.

Единственият изход от тази ситуация е диалог между НАП и бизнеса. В началото диалогът с НАП беше на практика невъзможен. В момента определено има вслушване. Лошото е, че вредата вече е причинена. Много от бизнесите взеха своите решения за развитие на база сегашната ситуация. И тези промени не са в положителна посока за конкурентността на фирмите в цяла България. Вероятно може да очакваме определена инфлация и забавяне на ръста на БВП. Какви точно ще са икономическите ефекти от новата регулация предстои да се види тепърва. Вероятно ще има някакво изсветляване на бизнеса, но на цената на вреда за цялата икономика.

Разходите по въвеждане на наредбата вече са огромни

Паско Пасков, Българска асоциация за развитие на бизнес софтуер

Паско Пасков, Българска асоциация за развитие на бизнес софтуер

От две години софтуерните компании се занимават само с Н-18, вместо да разработват други продукти. На практика ние, образно казано, събираме данъци. Две трети от човекочасовете в нашата компания през последните две години отидоха за това да преправяме софтуера, който предлагаме. Дали НАП ще успеят да намалят сивия сектор и да увеличат приходите от данъци зависи изцяло от тях. Това е инструмент, който може да се ползва както за добри, така и за лоши цели. Ако хората видят, че наредбата се използва за удар по неудобни, то тези, които крият оборот, няма да са особено мотивирани да спрат да го правят. Ако приходните органи успеят да убедят бизнеса, че наказват сгрешилите, може и да се получи желаното изсветляване.

Въпросът е на каква цена ще се получи този ефект. Защото разходите, които бизнесът прави, за да отговори на изискванията, са огромни. Ако едно фискално устройство е между 300 и 800 лв., то разходът за софтуера за едно работно място в зависимост от компанията е между 1000 и 3000 лв. В същото време изискванията към софтуера (т.нар. СУПТО – бел. ред) са така написани, че в тях има и разумни, и неразумни неща. Например има изискване "базата данни да е консистентна". Какво означава това? Всичко ще е по преценка на проверяващия. Влиза някой данъчен и ти казва "не ти е консистентна базата данни"

Има още подобни неясни моменти. Например дали архивът, който фирмите са длъжни да съхраняват за направените продажби в последните 11 години, може да бъде разбит на няколко файла или не. Не можеш в един екселски файл да сложиш 10 млн. реда. Това са елементарни неща, но те са проблем за нас.

Притеснява ни и произволният начин на интерпретация от страна на НАП за това кое е част и кое не от процеса на продажбите. От определянето на този момент зависи и работата на разработчиците на софтуер, и на бизнеса, за да отговори на изискванията на наредбата. Дават се тълкувания, правят се работни групи, чертаят се схеми, валят въпроси и отговори. Но всеки юрист ще ви каже, че всичко това няма никаква юридическа тежест след това.

В момента има елемент на изненада - не само кога ще има проверки от страна на НАП, но и какво ще се следи при проверките, дали хората, които ще правят тези проверки разбират въобще наредбата.