И твойто СУПТО също

Въвеждането на новата регулация вероятно ще има и дългосрочни последици, надхвърлящи разходите по смяната на софтуерите и фискалните устройства на фирмите. Първо, цялата тази тежест под някаква форма ще се прехвърли в цените на крайния потребител. Второ, стартирането на нормален бизнес в България първите години след промените в Н-18 ще е по-трудно и по-скъпо, а за някои микротърговци - близо до невъзможно, противно на политическите декларации за намаляване на административна тежест. И трето - това в крайна сметка прави страната и по-неконкурентна за чуждите инвеститори (вижте мненията на бизнеса тук).

Някаква временна утеха е политическата заявка, дадена от финансовия министър Владислав Горанов. По думите му в първите месеци няма да има репресии от страна на НАП, а тя по-скоро ще е консултант на добросъвестния бизнес с цел отстраняване на слабости в наредбата или съвети как да се приложи. "Приходната администрация провежда тази реформа от средата на 2018 г. Тя със сигурност изисква много усилия и от двете страни - и от тези, които трябва да следят за прилагането й, но и от бизнеса. Няма да има ново отлагане на сроковете за влизане на наредбата в сила, но ще бъдем партньори с компаниите, които са добросъвестни и срещат трудности с прилагането на нормативния акт. Не искаме да счупим бизнеса, ще се напаснем без да го убиваме. Но икономиката трябва да се изсветли", заяви Горанов пред "Капитал".

Каква я мислехме.....

Хаосът с Н-18 е нагледен пример как липсата на добре изготвена оценка на въздействието при въвеждането на нова регулация може да има дългосрочни негативни последици. Когато през март 2018 г. в парламента се гласуваха промени в Закона за ДДС, с които се въведе задължение за фирмите, приемащи плащания в брой или с банкова карта да използват само предварително одобрен от НАП софтуер за отчитане на продажби и той да е свързан с касов апарат, от приходната агенция даваха съвсем различни числа: че вероятно ще бъдат засегнати около 20 хил. обекта в страната, ползващи около 43 хил. фискални принтера, а разходът им за софтуера ще е от порядъка на 120 лева на работно място. Тогава се предполагаше и че регулацията, която трябваше да бъде надлежно разписана в Н-18, ще обхване само най-рисковите откъм укриване на обороти. Тоест, около 25% от фирмите в страната - основно ритейл сектора, заведения за хранене, барове, складове за търговия на едро.

Две години по-късно обаче се оказа, че почти няма бизнес, който да не е засегнат от изискванията на наредбата. И че типови решения за софтуерите така, както са си го представяли в НАП, всъщност за голяма част от предприятията няма. "За разлика от всички досегашни промени, които са се случвали в наредбата, тази не може да се обслужи с допълнителен софтуер, а всички фирми трябва да си променят основния софтуер, с който управляват бизнеса си. Това е шок за целия бизнес", казва Иван Аржентински от Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). Всъщност точно IT секторът пръв сигнализира за проблема, защото отговорността да създаде програми за отчитане на продажбите по веригата първо пада върху него.

"Притесняват ни определени неща по отношение на произвола, който се случва при интерпретацията от страна на НАП кое е част и кое не от процеса на продажбите. Защото от определянето на този момент зависи и работата на разработчиците на софтуер и на бизнеса, за да отговори на изискванията на наредбата. Дават се тълкувания, правят се работни групи, чертаят се схеми, валят въпроси и отговори. Но всеки юрист ще ви каже, че всичко това няма никаква юридическа тежест", обяснява казуса Паско Пасков от Българската асоциация за развитие на бизнес софтуер (БАРБС). Въпросът се повдига многократно от различни бизнеси.

"Публикуваните на сайта становища, указания и въпроси и отговори по прилагането на Наредба Н-18 ангажират официалната позиция на НАП. Тази информация е известна и на контролните органи на приходната агенция и те, без изключение, съобразяват практиката си с нея", твърдят от приходната агенция, като добавят, че: "Наредбата, а и повечето нормативни актове по принцип, не могат изчерпателно да обхванат всички житейски хипотези, затова писмените становища в този и много други случаи разясняват допълнително нормативните текстове в интерес на данъкоплатците".

И тъй като всяка трета фирма се оказва отделен казус, в опита си да обхване всички компании постепенно Н-18 и становищата и разясненията към нея придобиха обем от стотици страници. А това в крайна сметка я направи изключително сложна, неясна и скъпа за прилагане регулация. По различни оценки само еднократният разход за смяна на софтуера за фирмите е между хиляда и 50 хил. лв. за малка или средна компания.

...и каква стана

Данъчни консултанти обобщават, че най-съществени проблеми имат много големите и най-малките компании. А резултатът е огромни разходи за първите и вероятно влизане в черното за микро фирмите.

"За големите търговци, които ползват скъпи международни системи като SAP, Navision и т.н., имаше противоречива информация. Първо им беше казано, че софтуерът към касовия апарат трябва да се лицензира, а не цялата ERP система. Но после приравниха ERP на СУПТО. Ситуацията е особено тежка за компаниите, които са част от международна група, която ползва общ софтуер във всички държави", посочват данъчни адвокати. Тук най-често даваният пример е с голям търговец с множество магазини - там целият скъпоплатен чуждестранен IT отдел е работил месеци наред върху българския проблем, което вероятно е довело до нови разходи за милиони.

Така към момента повечето компании, които не са търговци на дребно и са имали епизодични плащания в брой, просто са решили да минат само на банкови плащания, за да не трябва да си лицензират софтуера. Което, каквото и да си говорим, е ограничаване на гъвкавостта на бизнеса.

Най-дребните търговци пък се връщат век назад: те изхвърлят компютрите си от обектите и вкарват стоките като код в касовия апарат, защото се стигна до абсурда в един момент данъчните да решат (в едно от хилядите становища), че и ползването на Excel или Word за издаването на фактура e СУПТО. А едва ли Бил Гейтс ще дойде да лицензира програмите си. Така всички важни данни в XXI век вече се записват не в компютър и софтуер, а в тефтер, връща се в употреба и написаната на ръка фактура от кочан.

"Имаме клиент, собственик на фризьорски салон. Обектът използва американски софтуер за приемане на резервации от клиенти. Това по новите изисквания на наредбата е СУПТО. Но американската фирма няма никакво намерение да дойде да си регистрира продукта в НАП. Сега тези хора или трябва да изберат да работят незаконно, или да си затворят бизнеса. В такава ситуация изборът е между кофти и още по-кофти вариант. А те са изрядни, плащат си данъци, осигуровки, целта им не е да се крият. Но не могат да отговорят на тези изисквания, защото по софтуера им не може да се пипа нищо", дава пример Христо Петров, който е управител на счетоводна къща "Голдън вижън". Дава още един казус, с който се е сблъскал - с езикова школа, която ползва изработен в Хърватия софтуер. С него се следи и всеки учител коя група води и в кой ден по колко часа е изработил. "Няма кой да дойде да лицензира софтуера в България. Тук го ползват пет фирми. И това е най-голямата драма, че има много специализирани софтуери за определени индустрии, които не се правят в България и реално няма как те да отговорят на изискванията на НАП", добавя Петров.

Наредбата и неяснотите около прилагането й изкара и десетки собственици на малки бизнеси на протест пред сградата на Министерството на финансите в столицата. На първия имаше петдесетина души, които се бяха организирали чрез социалните мрежи. На втория бяха дошли и хора от провинцията - собственици на семейни бизнеси. А част от опасенията им са свързани с начина, по който ще се правят проверките от НАП след влизане в сила на наредбата, защото поне докато не се уталожат различните казуси, всяка проверка ще предполага висока степен на субективизъм.

От НАП твърдят, че изпълняват програма за обучение за прилагането на Наредба Н-18, в която участват всички служители с контролни функции. "Нямаме никакви основания да смятаме, че подготовката или готовността за прилагане на наредбата са недостатъчни за служителите на НАП. Актовете на НАП подлежат на административен и двуинстанционен съдебен контрол. Но в момента главната цел на приходната агенция е да подпомага процеса по привеждане в съответствие с изискванията на Наредба Н-18", допълват от агенцията.

Истината е, че след първоначалния студен душ за фирмите данъчните осъзнаха, че ако не работят заедно с него, хаосът ще е още по-голям. Още повече че в един момент казусът ескалира и до премиера Бойко Борисов. Така постепенно бяха създадени няколко работни групи, в които различни експерти от агенцията се срещаха с бизнеса с цел да направят текстовете в наредбата приложими. Вследствие на този диалог според НАП е въведен опростеният ред за отчитане на продажби в медицинските практики, както и допълнителни гаранции за защита на конфиденциална търговска информация - данъчните ще могат да влизат с одиторски профил в СУПТО на дадена фирма само по време на проверка или ревизия, а не когато решат, каквито бяха първоначалните опасения. Предстои да бъдат обнародвани поредни промени в наредбата, които според НАП ще въведат облекчен механизъм за отчитане на продажбите в електронната търговия.

Щетата обаче вече е нанесена, а НАП нито могат да се откажат от това, което са започнали - защото заради наредбата бизнесът вече инвестира милиони, нито пък могат да излязат и да си признаят, че са сгрешили още в началото. Единственият изход от ситуацията е повече разяснения и срещи с бизнеса и спазване на обещанието за морков, а не тояга поне първите месеци.

Наредба Н18 на Министерство на финансите извади собственици на малки бизнеси на два протеста. На втория бяха дошли и хора от провинцията Фотограф : Юлия Лазарова