Пет тренда от икономиките на областите

През последното десетилетие много от областните икономики са преминали през трансформация - селското стопанство намалява навсякъде, а фокусът е върху индустриализация или повече услуги. Това, което всички области си споделят, е демографията - независимо от мерките, предприети на национално ниво, естественият прираст намалява навсякъде. Надеждата е в привличането на повече хора от съседни региони, което успяват да направят големите градове. И Кърджали.

Ефектът на един гигант

Най-голям годишен ръст през 2018 г. отчита икономиката на Враца - цели 25%, следвана от Перник с 16%, показва националната статистика. Общото между двете области е зависимостта им от присъствието на едни от най-големите компании в България - АЕЦ "Козлодуй" във Враца и "Стомана индъстри" в Перник. Те може и да не влияят силно на националните трендове, но за местните икономики са от съществено значение.

Ядрената централа, която пряко и косвено (през "Атоменергоремонт") осигурява работа на около 4500 души, е имала добра година - през 2018 г. приходите нарастват с 20%, като така за първи път превишават 1 млрд. лв., а печалбата достига рекордните 163.5 млн. лв. Причините - по-високите средни продажни цени на електроенергията и фактът, че АЕЦ "Козлодуй" е увеличил присъствието си на свободния пазар за сметка на регулирания. Стимул за потреблението в областта идва и от самите работещи в централата - АЕЦ-ът е заделил 220 млн. лв. през 2018 г. за брутни възнаграждения на наетите 3663 души.

За Перник пък определяща е дейността на най-големия местен бизнес и работодател - стоманодобивната компания "Стомана индъстри", където работят над 1000 души. Перник печели косвено по няколко линии, една от които е лекото увеличение на световното търсене на стомана. По-голям фактор обаче е Европейската комисия, която през 2018 г. наложи квоти за внос на стомана от трети страни. В резултат европейските производители заеха мястото на чуждите, като конкретно в "Стомана индъстри" увеличението на приходите бе с 19% до 962 млн. лв.

Как да привлечем хора

Интересен пример за трансформация на областна икономика е Кърджали. През 2008 г. регионът е със силно изразен аграрен профил - добавената стойност от местното селско стопанство се оценява на 235 млн. лв., а индустрията "произвежда" 160 млн. лв. Десетилетие по-късно земеделието се свива с 38%, а индустрията се разраства с най-бързия темп в страната - 133.5%. Разбира се, фактор е ниската база, но за десет години индустриалният сектор на Кърджали успява да се изкачи от 24-то място от 28 области по генерирана добавената стойност до 17-о с 374 млн. лв. Най-видимият инвеститор в региона за последното десетилетие е турската компания за авточасти Teklas, която вече има четири фабрики в Кърджали и по една в Крумовград и Момчилград, приходите й за 2018 г. са 385 млн. лв., а служителите - почти 2500.

Институтът за пазарна икономика свързва икономическата активност в района с отчитания през последните години положителен механичен прираст. През 2018 г. например превишението на заселилите се в Кърджали спрямо напусналите областта надхвърля в пъти отчетеното в столицата. "Причина за това може да се търси в няколко посоки - както в еднократни събития (избори например, що се отнася до предишни години), така и в трайни фактори като близостта с Турция и относителното подобрение на доходите и условията на живот през последните няколко години", пише в свой анализ Адриан Николов. "Стимулите, които провокират хората да се местят и да мигрират, все още са предимно икономически", казва Петър Ганев.

Услуги, но какви?

И докато някои се насочват към индустрията, други се фокусират върху услуги. Тук отново пример е Перник. Макар че най-големият бизнес в региона е "Стомана индъстри", националната статистика показва, че делът на услугите на местно ниво нараства с 18 пр.п. за десет години до 59% от брутната добавена стойност към края на 2018 г. За сметка на това индустриалният сектор се свива с 16.1 пр.п. до 36% от добавената стойност.

Числата обаче показват, че новооткритите работни места са предимно в сферата на здравеопазването, спорта и културата, транспорта и, по ирония на съдбата, ВиК. Това са относително нископлатени сектори за местната икономика, където на челно място са възнаграждения на работещите в държавното управление, следвани от персонала в преработващата промишленост (където броят на заетите се свива).

Вероятно част от висококвалифицираните специалисти от Перник отиват към столицата, където през последното десетилетие се увеличава делът на наетите в сектора на ИКТ, финанси и застраховане, професионални и научни дейности, административни и спомагателни за бизнеса услуги. В София-област пък расте делът на работещите в преработващата промишленост. За сравнение, в пернишки фирми ИКТ специалисти получават средно 807 лв. месечно през 2018 г. при 2778 лв. в столицата и 2230 лв. в София-област.

Годишен спад

Миналата година Стара Загора беше областта, отчела най-висок ръст на местния БВП през последното десетилетие. Тази година пък е на дъното на регионалната класация със спад от 2.3% на годишна база, а добавената стойност намалява с 1.9%.

Спадът идва от индустрията - ако през 2017 г. добавената стойност, която секторът произвежда, се равнява на 3.15 млрд. лв., година по-късно тя е малко над 2.9 млрд. Числата не позволяват по-подробен анализ, но годишните финансови отчети на местни фирми са малко по-словоохотливи.

В икономиката на Стара Загора, макар и диверсифицирана, присъстват няколко големи дружества от енергетиката и оръжейният производител "Арсенал". Отчетите на енергийните дружества показват, че през 2018 г. ТЕЦ "Марица-изток 2" и "Мини Марица-изток" имат по-ниски приходи. Годишният финансов отчет на мините показва, че добивът на въглища намалява със 7.8% през 2018 г., а печалбата се срива с три четвърти до 1.7 млн. лв. В "Арсенал" пък свиват персонала, а приходите от дейността падат с 11% до 541 млн. лв. заради слабия износ на военна продукция, който афектира целия бранш през 2018 г.

С една година по-стари

Общото между всички области в страната е, че естественият прираст е устойчиво отрицателен и няма област, която да е обърнала тенденцията. При механичния прираст, който отчита разликата между броя на заселилите се и напускащите областта, добри примери има в Шумен и големите градове като Варна, Пловдив, Бургас и естествено столицата. Но те са малко, а демографията на национално ниво продължава да се влошава.

"Подчертано негативните демографски процеси и застаряването на населението несъмнено са сред най-значимите проблеми, пред които ще се изправят българските области в близко бъдеще", пише в свой анализ Адриан Николов от ИПИ. "На този етап обаче не сме свидетели нито на значителни мерки в посока овладяването им от страна на държавата, нито на чувствителна трансформация на икономиката в техния контекст", допълва още той.