Три тренда за икономиката на област Варна

Регионът може да очаква обрат в положителните тенденции заради коронавируса

Лилия Игнатова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Варна безспорно има добри макроикономически фундаменти. С разнообразието от образователни възможности, добър климат и развиваща се икономика регионът успява да привлича млади хора от останалата част на страната, поддържа висока заетост и ниска безработица. Показателите на областта се подобряват през 2018 г. (откогато са последните официални данни за брутния вътрешен продукт по региони) - икономиката нараства с двуцифрен темп, делът на работещите приближава средните за страната нива, а броят на безработните е на минимум към края на годината. Предварителните данни сочат, че тази възходяща тенденция се запазва и през 2019 г.

Лошата новина е, че по всяка вероятност икономиката на Варна или ще остане на място, или ще отстъпи крачка назад през 2020 г. През последните месеци разпространението на коронавирус в България и света замрази инвестиционни планове, увеличение на заплати и намерения за наемане на нови служители в повечето компании.

За областта това значи забавяне на икономическия растеж, защото заради значението на сектори като туризма, транспорта и строителството тя е по-силно зависима от външното търсене спрямо други региони в България.

Икономиката расте (засега)

2018-а беше добра година за област Варна. Местната брутна добавена стойност достигна 6.33 млрд. лв., което е с 10.5% над нивото от предходната година и с почти 3 процентни пункта над средното за страната. Аналогична е и тенденцията при брутния вътрешен продукт, който нараства с 10.1% до 7.3 млрд. лв. Икономическият ръст се дължи изцяло на услугите - съдейки по динамиката в броя на наетите, вероятно фактори са строителство, операции с имоти и информационни и комуникационни технологии.

Успоредно с това продължава да се подобрява и пазарът на труд, където заетостта нараства с 3.3 пр.п. до 69.6%, или 215 хил. души от населението между 15 и 64 години, и така приближава средното за страната ниво - 70.1%. Междувременно броят на безработните намалява до 6.7 хил. души при 9.7 хил. година по-рано, а според наблюденията на Института за пазарна икономика (ИПИ) трайно безработни почти няма.

Двуцифреният ръст на местната икономика може да се запази и през 2019 г., но надали ще издържи през 2020 г. Услугите представляват 71% от добавената стойност, която Варна генерира. Сила на местната икономика са секторите строителство, търговия, транспорт, хотели и ресторанти, а те са силно зависими от външното търсене.

"Тези традиционни сектори ще бъдат повлияни от кризата с коронавирус, което означава, че и ефектът върху икономиката на Варна в краткосрочен план ще бъде сериозен", казват ИПИ в доклада "Влиянието на COVID-19 върху икономиката на Варна".

Заплатите се повишават, в някои сектори - по-бързо

Възнагражденията в област Варна също нарастват с двуцифрен процент през 2018 г. в синхрон с тенденцията в страната. Средната брутна месечна заплата се повишава с 11.2% до 1084 лв., като така регионът се нарежда на четвърто място в страната след възнагражденията в София (област и град) и Стара Загора.

Високият ръст идва от няколко сектора, показват данните на националната статистика. Заплащането за административни и спомагателни дейности (където влизат и кол-центровете) например се повишава с 18% за годината до 1010 лв. Следващи по ръст са най-високоплатените позиции в областта - в ИКТ и финанси (с по 17%), където средните заплати достигат съответно 1856 лв. и 1810 лв.

Така възнагражденията на работещите във финанси и застраховане във Варна значително се приближават до най-високите в страната - в столицата (2182 лв.). Но в сектора на информационните и комуникационните технологии заплатите все още са далеч от софийските (3010 лв.). Добрата новина е, че браншът се развива активно - през последните пет години броят на наетите в ИКТ в област Варна нараства с над 1000 души, а възнагражденията се повишават със 77% спрямо нивото от 2013 г.

Варна и малкият шампион Девня

През 2018 г. област Варна е на четвърто място в страната по обем на натрупаните през годините преки чужди инвестиции след столицата, Бургас и Пловдив - общо 1.87 млрд. евро, въпреки че сумата леко намалява спрямо 2017 г. (с 4%). Това се равнява на 7761 лв. на човек от населението.

Подробни разбивки на ИПИ дават допълнителна яснота за източниците на чуждите инвестиции. Общо инвестираните в община Варна средства достигат 927 млн. евро, докато в големите предприятия на Девня са разпределени други 782 млн. евро. Това прави община Девня абсолютен лидер в страната по отношение на чуждите инвестиции спрямо размера на местното население - над 180 хил. лв. на човек.

Междувременно според данни от националната статистика местните разходи за дълготрайни материални активи като сгради, машини и оборудване нарастват с 2.8% на годишна база до 1.3 млрд. лв. през 2018 г.

Всичко това скоро ще се промени, защото дори и ограничителните мерки в резултат на пандемията да не са прекратили текущи проекти, нагласите на инвеститорите за бъдещи капиталовложения ще по-резервирани и ще останат така до възстановяването на предвидимостта в местната, националната и световната икономика.