Правителството си отваря възможност за бюджетен дефицит над 3%
Предложените от Министерството на финансите промени в ресорния закон идват месец преди крайния срок за Бюджет 2021
Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си
Държавата се готви да разхлаби фискалните правила, които въведе след кризата от 2008 г. с цел разходите й да са под контрол, като сега поводът е икономическият шок от наложените ограничения заради коронавируса. Това става ясно от публикуваните предложения за промени в Закона за публичните финанси на сайта на финансовото министерство.
С тях се предлага при извънредни обстоятелства дефицитът в бюджета да може да надхвърля сега установените законови прагове. Това може да се тълкува като застраховка, в случай че минусът в държавните финанси надхвърли заложеното и се наложи втора негова ревизия, или за гъвкавост в случай че кризата наложи съществен минус и в Бюджет 2021 г. Друга предложена промяна е преразпределителната роля на държавата на практика да може да надвишава 40% от БВП. От ведомството на Кирил Ананиев аргументират промените с нуждата от по-голяма гъвкавост при управлението на публичните средства и премахване на ограниченията за усвояването на парите от европейските фондове и от Плана за възстановяване на Европа. По тази линия страната е дала заявка за 500 млн. евро нисколихвен заем по схемата SURE за запазване на заетостта.
Колко може да е минусът
Бюджетът на държавата се осчетоводява по два начина - на начислена основа (по методология на ЕС, според която, най-грубо казано, разходите възникват в момента на поемането на ангажимент/подписването на договор за тях) и на касова основа (разходът възниква в момента, в който държавата се разплати). Според сега действащия Закон за публичните финанси годишният консолидиран бюджетен дефицит нa касова основа не може да надвишава 2% от БВП. Изключения са допустими само при извънредни обстоятелства и ако не се нарушава европейското правило на начислена основа минусът в държавните финанси да е до 3% от БВП. Сега от ведомството на Ананиев предлагат ораничението да се вдигне и касовият дефицит да може да достига до 3%. Както и да може да го надвишава при извънредни обстоятелства или когато икономиката отчете спад от повече от 3 на сто в реално изражение.
Бюджет 2020 беше ревизиран през пролетта - от балансирано салдото на касова основа стана отрицателно в размер на 3% от БВП (3.5 млрд. лв.). От финансовото ведомство изготвиха сметките при очакване за 3% спад на икономиката през тази година (в момента вече има прогнози и за 8% спад). Преди няколко седмици финансовият министър Кирил Ананиев заяви, че продължават да работят при тези прогнози и планиран дефицит. Както и че ако се наложи нова актуализация, тя ще е не заради повече разходи, а в случай че не се изпълни приходната част заради липсата на постъпления от тол таксите и от концесията на летище София - 550 млн. лв., чието плащане вероятно ще се случи догодина.
Освен на касова основа обаче ЕК гледа дефицита на начислена като според Маастрихтските критерии той не трябва да надхвърля 3% от БВП за страните членки. Тази година обаче Брюксел даде право на държавите да нарушат правилото заради пандемията като изискването е през 2021 г. минусите в държавните финанси на страните членки да са с 0.5 пункта по-ниски спрямо отчетените през 2020 г.
Според действащия Закон за публичните финанси дефицитът на сектор "Държавно управление" (от който се изключват парите от еврофондовете, но се включват и куп публични предприятия, включително и болници) не трябва да надвишава 3% от БВП. Сега се предлага поправка, с която се дава възможност минусът да е по-голям "при извънредни обстоятелства (необичайни събития) извън контрола на Министерския съвет, имащи сериозно въздействие върху финансовата позиция на сектор "Държавно управление".
В мотивите към законовите промени от Министерството на финансите посочват, че след приемането им "се очаква заложените цели да бъдат постигнати в рамките на бюджетния процес, което ще е и предпоставка за приемането на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. при спазване на фискалните правила и в рамките на допустимите отклонения". Ведомството трябва да представи проектобюджет 2021 до няколко седмици като той отново ще е с дефицит, вероятно надхвърлящ сегашните ограничения.
Каква част от БВП ще разпределя държавата
В момента държавата може да преразпределя до 40% от БВП, т.е. разходите в бюджета като сума не трябва да са по-големи. Сега се предлага от сметката да отпаднат разходите по линия на еврофондовете. Което на практика ще вдигне сега съществуващия таван.
С проекта се предлага и още нещо - неусвоени допълнително одобрени разходи по бюджетите на министерствата да бъдат пренасочвани към други политики. Мотивът е, че тази разпоредба ще даде по-голяма гъвкавост на правителството, но тя има и негативен ефект - намалява прозрачността на разходването на публични средства.
7 коментара
Последният абзац на статията буди тревога, но и потвърждава опасенията за нагласа за безконтролно харчене на публичен ресурс от правителството. В период на криза yпpaвлявaщитe дължaт периодичен отчет дaли c планираните paзxoди/поетия нов дълг се изпълняват реални антикризисни мерки, дали ce пocтигa възможност зa pacтeж нa иĸoнoмиĸaтa, или ce paздaвaт пapи ей-така, без план, нo c нaдeждaтa зa пo-виcoкa eлeĸтopaлнa пoдкpeпa. През 2021 г. предстоят падежи по взет дълг в размер на 800 млн лв.Сумата не би следвало да затрудни правителството, но да не се окаже, че е повод за емитиране на нов дълг?
"След нас и потоп, Да се оправят следващите", затова, всеки ден отлагане на оставката на това правителство е вреден за България! Баце ще такова майката с 200 на финансовата стабилност....
Бате Бойко прави показно как се правят избори на тази територия.
Всеки си има родители и прародители, ваша отговорност е да им обясните колко кражби и подаръци към ДПС ни чакат, ако тези типове получат отново народната благодарност тип "кон за кокошка".
До коментар [#2] от "kratun.ko":
Непоправими щети не са дълговете и дефицита, особено при финансовото положение на България.
Непоправимите щети ще донесат още 4 години вкореняване на ГЕРБ-ДПС-Гешев модела, които дивият популизъм ще доведе.
Сетиха се. Това трябваше да го направят отдавна, при тия ниски лихви. И да поддържат голям дефицит, но да поддържат държавата, а не както сега - поддържат излишък, но за сметка на капиталовите разходи.
Досега трябваше в продължение на последните 5-10 години да вземем не 5 ами 50 - 100 миларда евра дълг поне. Реално това е начинът за увеличаване на БВП последните години в Европа и САЩ ;)
До коментар [#6] от "mickmick":
Да допълня - само това е начина за поддържане на една демокрация. Яко дългове, които се рефинансират чрез номинално увеличаване на БВП получено от взетите заеми и банкирането с частичен резерв с минимални резерви. Само това е начина една демократична държава/разбирай ужасно слаба държава/ да не се превърне в бананова република.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.