Инфлацията пада до 0.8% през октомври
Със 162 хил. души намалява броят на заетите през третото тримесечие, показват данните на НСИ
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Цените на потребителски стоки в България нарастват с 0.8% през октомври спрямо същия период на 2019 г., показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е втори пореден месец с темп под 1% и е най-слабият, отчитан за последните четири години. По европейската методология, където храните са с по-ниска тежест за сметка на транспорта например, инфлацията е още по-ниска - едва 0.6% на годишна база. Слабият темп на растеж идва в резултат на ниските цени на суровини като петрола на международните пазари.
Храни, горива и ресторанти
Подобно на предходни месеци най-силен спад на цените на годишна база идва от транспортния сектор. По-ниската международна цена на петрола предизвика Комисията за енергийно и водно регулиране да понижи цените на природния газ и топлоенергията през второто тримесечие на тази година. Ефектът от това намаление все още се усеща - през октомври цените на природния газ са с 19% под миналогодишните, а на топлоенергията (топла вода, парно) са с 16% надолу. Горивата за автомобили пък отчитат дефлация от малко над 17%.
Плюс за растежа на потребителските цени пък идва от храните, които представляват около една трета от кошницата и съответно имат значителна тежест в определянето на нивото на инфлацията. Те поскъпват с 3.7% през октомври на годишна база заради по-скъпи плодове.
По-висока инфлация обаче е видима в относително по-малки по тежест групи. Образованието, което представлява едва 0.4% от потребителската кошница, поскъпва с 5% на годишна база през октомври, а цените в ресторанти и хотели (около 6% от кошницата) са с 4.2% нагоре.
Според БНБ инфлацията ще продължи да намалява до края на годината заради спада на цените на енергийните продукти в резултат на динамиката при петрола. Централната банка очаква и по-слабо частно потребление в края на 2020 г., което тегли надолу цените на услуги и на нехранителните стоки. Догодина обаче инфлацията започва да се повишава според последната прогноза на БНБ - от 0.3% в края на тази година до 1.9% към края на 2021 г., измерена по европейската методология. Причината - възстановяване на частното потребление, на цените на енергийни суровини и на храни.
Броят на заетите в икономиката през третото тримесечие на годината е бил със 162 хил. души, или с 3.8%, под този през същия период на миналата година, показват данните на НСИ. В сравнение с предходното тримесечие обаче заетите се увеличават с 93 хиляди, което вероятно се дължи и на повече възможности за временна заетост през летните месеци.
Коефициентът на безработица също пада до 4.8% при отчетени 5.9% през периода април - юни. Така от 190 хиляди души през второто тримесечие броят на хората, които търсят, но не намират работа, се свива с 30 хил. до 160 хил. души за месеците от юли до септември. От НСИ посочват, че ръстът в безработицата между третото тримесечие на 2019 г. и третото тримесечие на 2020 г. се дължи на увеличения брой на хората без работа с продължителност на безработицата до една година. През посочения период той се увеличава с 41.6 хил. и достига 88.6 хил. - повече от половината от общия брой на безработните.
Според Агенцията по заетостта пък регистрираните безработни в бюрата по труда към септември са 236 хил., а регистрираната безработица е 7.2%. Разминаването идва отчасти от факта, че представителността на статистиката на НСИ за работната сила се влошава колкото повече време минава от последното преброяване на населението. Също така методологиите за определяне на безработни се различават.
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.