Разходите за труд на бизнеса в България нарастват с 3.5% през третото тримесечие
Силно засегнатите от кризата сектори като транспорт, преработваща индустрия, хотели и ресторанти, развлечения отчитат спад
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Разходите за труд на българския бизнес се повишават с 3.5% на годишна база през третото тримесечие, като увеличението е сходно както по отношение на изплатените суми за заплати, така и за други разходи като осигуровки и данъци. Това показват предварителните данни на НСИ и Евростат.
Темпът се забавя значително във всички страни в ЕС спрямо второто тримесечие, когато индексът за разходите за труд (съотношение между номиналната сума и отработените човекочасове) показа увеличение от почти 10% в България въпреки кризата. Изненадващо високият ръст тогава се дължеше на голям спад на броя отработени човекочасове, което компенсира понижението на разходите за труд на работодателите. Сега броят отработени часове започва да се възстановява, но заради субсидираната заетост по мерки като 60/40 общият индекс на разходите за персонал на фирмите се свива.
Числата в криза
През април - юни данните за индекса на разходите за труд на бизнеса бяха необичайни - въпреки кризата и сътресенията на пазара на труд в ЕС индикаторът отчете минимално забавяне и остана близо до 10% увеличение на общите разходи за персонал. Тази "аномалия" се дължеше на спад на отработените часове през периода, което доведе до голям ръст на индекса - той се смята "за един отработен час". За България например предварителните данни на НСИ показват, че през второто тримесечие отработените човекочасове на хора, заети на договор, са с 11%, или 121 хил., по-малко от общото преди година.
Междувременно Евростат (и съответно НСИ) включва в изчисленията и ефекта от основните мерки, предприети от правителствата в ЕС срещу негативните икономически последствия от кризата с коронавируса. Така например компенсации по схемата 60/40 в България се считат за "субсидии" в методологията и намаляват разходите на работодателите извън работната заплата. Ако обаче държавата подпомага директно служителите, без да минава през работодателя, тогава ефект върху индикатора за разходи за труд на фирмата няма.
През летните месеци разликата в отработените човекочасове се свива до -4%, или 42 хил. часа по-малко на годишна база. Но правителствата в ЕС продължават да поддържат и изплащат мерки в подкрепа на заетостта, в резултат на което и разходите за труд на бизнеса остават относително по-ниски.
На финала индексът на разходите за труд показва ръст, но значително по-слаб от отчетеното през пролетта.
Пострадалите сектори
Според данните на НСИ повечето сектори отчитат значително по-слаб годишен ръст на разходите за труд през третото тримесечие спрямо предходни месеци. Най-тежко пострадалите от кризата сектори отчитат спад - това са развлекателният сектор (-11.3%), хотели и ресторанти (-4.2%), транспорт и логистика (-3.3%) и преработващата промишленост (-1.8%).
От другата страна са разходите на компаниите от имотния сектор, които от началото на годината се движат с една пета над нивото от 2019 г. През третото тримесечие работодателите са отчели с 24% по-високи разходи за работещите в бранша спрямо същия период на миналата година, като увеличението идва както от заплатите, така и от осигуровките. Повишението е видимо и в данните за средната брутна заплата в имотния сектор в страната, която превишава 1400 лв. през третото тримесечие спрямо 1149 година по-рано.
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.