Годината завърши на ръба на дефлацията
Потребителските цени през декември нарастват с едва 0.1% спрямо нивата си от същия период на предходната година
Ритейл
Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща
Инфлацията в България продължава да намалява и през декември - потребителските цени са с едва 0.1% над нивото си през същия период на 2019 г. За справка, месец по-рано годишната инфлация беше 0.4%, а в началото на годината индексът беше достигнал стойност от 4.1%. Голям фактор за продължителния спад са цените на енергийни стоки и котировките на петрола на международните пазари. С напредването на новата година обаче тези базови ефекти постепенно ще отслабват, докато заплатите и потреблението растат и очакванията са инфлацията бавно да тръгне в посока нагоре.
Според сметките на Националния статистически институт (НСИ) потребителските цени в България през 2020 г. нарастват средно с 1.7% за годината при 3.1% през предходната година. За сравнение темпа на растеж на заплатите през миналата година е между 5 и 10% въпреки пандемията и икономическите последствия.
По-ниски цени на горива и комунални услуги
През декември цените на хранителните стоки в България са с 1.9% над нивото си от декември 2019 г. Инфлация е видима и по линия на услугите, които са с 1.4% по-скъпи. При нехранителните стоки обаче НСИ отчита дефлация от 3.1% на годишна база.
Тук голям фактор са цените на топлоенергията и природния газ, които през декември са със съответно 12.8% и 16% по-ниски спрямо същия период на 2019 г. В групата "Транспорт" пък дефлацията приближава 10%, като най-голяма тежест в категорията имат горивата за автомобили. Те поскъпват на месечна база (с 0.5%), но на годишна остават с почти една пета под нивото си от 2019 г.
Спад на цените както на месечна, така и на годишна база, е видим също и при дрехите и обувките, където фактор може да е все още потиснато потребление и затварянето на магазините в моловете през декември. При облеклата цените са с 4.1% по-ниски на годишна база, а за месеца спадът е с 2%. При обувките разликата е съответно -6.7% и -1.4%. Облеклата и обувките обаче влизат с тежест от едва 4% в сметките за инфлацията и ефектът върху общия индекс не е значителен, докато комуналните услуги и горивата обхващат над 25%.
Инфлация и през 2020 г.
По българската методология за изчисляване на инфлацията, която отделя по-голям дял на храните в потребителската кошница, през 2020 г. цените в страната нарастват средно с 1.7% при 3.1% през предходната година. Храните поскъпват с 5.2% (основно заради меса и плодове), а услугите - с 1.2%. Нехранителните стоки пък поевтиняват с 1.8%, като и тук големият фактор са горивата.
По европейската методология пък горивата са с по-голям дял, а храните - с по-малък. Това обяснява защо средната инфлация за годината по Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който следи Евростат, е 1.2% за 2020 г. при 2.5% година по-рано.
3 коментара
Лъжат като дърт циганин, че нямало инфлация. Само на хляба, който купувам е 20%
До коментар [#1] от "coffee.bean":
Е, и? Цената на други продукти пък е спаднала. Нито само с отделни продукти се мери инфлацията, нито има такава цел като показател.
Икономическите и финансови познания на българите са плачевни...
В статията - дефлация. При покупките - инфлация, и то доста осезаема.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.