Kрехко възстановяване през 2021 г. и нестабилно десетилетие

След като влезе в свободно падане през първата половина на 2020 г., световната икономика започна процес на V-образно възстановяване през третото тримесечие, но само защото много икономики отвориха прекалено рано. До четвъртото тримесечие по-голямата част от Европа и Великобритания се бяха запътили към W-образно развитие с връщането на строгите затваряния на икономиката. Дори в САЩ, където пандемичните рестрикции са по-слаби, растежът от 7.4% през третото тримесечие най-вероятно ще бъде последван в най-добрия случай от 0.5% ръст в последното на 2020 г., а в първата четвърт на 2021 г. - от посредствено U-образно възстановяване.

Пропастта между Уолстрийт и всички останали рисува K-образно възстановяване в реалната икономика.

Подновеното избягване на рискове сред американските домакинства се превежда в понижено харчене, а следователно и в по-малко наемане на работна ръка, по-малко производство и по-малки капиталови разходи. Високите дългове на корпоративния сектор и много домакинства предвещават още намаления на разходите, а и повече фалити. Това ще произведе кредитна криза, когато вълна от необслужвани заеми удави балансите на банките.

На глобално ниво частният и публичен дълг се е увеличил до потресаващите 365% от БВП към края на 2020 г. Досега политиките на лесните пари предотвратяваха вълна от фалити на фирми, домакинства, финансови институции или дори на държави. Тези мерки обаче в крайна сметка ще доведат до по-висока инфлация в резултат на демографско застаряване и отрицателни шокове в снабдяването, произлизащи от икономическата раздяла между САЩ и Китай.

Независимо дали водещите икономики ще претърпят W- или U-образно възстановяване, те ще останат с трайни белези. Намалените капиталови разходи трайно ще ограничат потенциалното производство, а на работниците, които в момента се сблъскват с продължителни периоди безработица или частична заетост, ще им бъде по-трудно да намерят работа и в бъдеще. Впоследствие тези условия ще захранят политическото недоволство на новия "прекариат" (хората без трудова и финансова сигурност), което потенциално допълнително ще подкопае търговията, миграцията, глобализацията и либералната демокрация.

Ваксините за COVID-19 няма да облекчат нито напълно, нито бързо проблемите на световното население от 7.7 млрд. души. Това дори не е сюжет, на който можем да се уповаваме предвид логистичните изисквания (включително хладилното съхранение), възхода на "ваксинения национализъм" и подхранвания от дезинформацията страх от ваксинация сред обществото. Във всеки случай, ако ваксината на Pfizer е ключът към спасението ни, тогава защо CEO на компанията продаде акции за милиони долари в същия ден, в който Pfizer обяви големия си пробив в резултатите от изпитанията на ваксината?

И накрая, голямото политическо събитие на 2020 г. - изборът на Джо Байдън за президент на САЩ, за жалост това няма да има голямо значение за икономиката, защото обструкциите от страна на републиканците в Конгреса ще попречи на САЩ да въведат мащабните стимули, които ситуацията изисква. Байдън няма да може и да харчи много за зелена инфраструктура, да повиши данъците за корпорациите и богатите или да се присъедини към нови търговски споразумения като наследника на Транстихоокеанското партньорство (TPP). Дори САЩ да е на път да се присъедини отново към Парижкото споразумение за климата и да подобри съюзите си, новата администрация ще бъде ограничена в това, което би могла да постигне.

Новата студена война между САЩ и Китай ще продължи да ескалира. Независимо кой е на власт в Пекин или във Вашингтон сцената за конфронтация между установения, но отслабващ хегемон и новата издигаща се сила вече е подготвена. С течение на времето светът ще се раздели между две състезаващи се системи: едната контролирана от САЩ, Европа и няколко демократични развиващи се пазари, а другата - контролирана от Китай, който ще доминира стратегическите си съюзници (Русия, Иран и Северна Корея) и широк набор от зависими от Китай развиващи се икономики. С постоянната заплаха от популистки авторитаризъм насред задълбочаващи се неравенства, свързана с технологиите безработица, нарастващите геополитически конфликти и ефектите от промяната на климата - предстоящото десетилетие ще бъде период на крехкост, нестабилност и евентуално на продължителен хаос. 2020 г. беше само началото.