Икономиките на Севера: Варна расте дигитално, Русе, Търново и Габрово са в очакване

Икономическите центрове

Без изненада най-голямата икономика в Северна България е област Варна, където услугите в областния център и силната индустрия в периферията тласкат областта напред в почти всички класации в региона. В Северен Централен регион икономиката е по-балансирана - липсва голям икономически център, който да доминира останалите, но Габрово, Велико Търново и Русе заедно могат да влияят на динамиката в района.

На Северозапад също липсва център, който да промени средата, като потенциал за такъв има Плевен, съдейки по населението. Местните икономики обаче са малки и слабо развити, без силен индустриален център отвъд АЕЦ "Козлодуй" във Враца. Това е видимо и в данните за пазара на труда, които показват, че тежестта на броя заети в региона спрямо страната постоянно пада. Казано с други думи - местният пазар на труд изостава от общите тенденции.

Източник: ИПИ Преглед на оригинала

От друга страна Северен Централен регион отбелязва ръст, макар и слаб, като това се дължи на баланса между Велико Търново, Габрово и Русе както на трудовия пазар, така и по отношение на добавената стойност, считат икономистите на ИПИ.

Североизточният регион успява да отбележи ръст на заетите към 2016 г., но след това делът на работещите в региона спрямо цялата страна пада, което означава, че през последните години процесите са по-засилени другаде.

Източник: ИПИ Преглед на оригинала

Най-важното: хората

Демографията и образованието са сред факторите, които най-силно ограничават растежа в повечето области на Северна България, счита икономистът на ИПИ Адриан Николов. Той дава пример с числеността на населението през последното десетилетие - между 2009 и 2019 г. Габрово, Монтана, Плевен, Ловеч и Враца са загубили почти една пета от населението си, а във Видин делът клони към една четвърт.

Варна успява да отбележи ръст заради привличането на хора отвън, но растежът е слаб и по-скоро може да се каже, че областта успява да запази числеността си, вместо да губи.

Източник: ИПИ Преглед на оригинала

"До някаква степен това е и обяснението за ситуацията на пазара на труда. Много би било трудно да се увеличава броят на заетите лица и тежестта на тези области в националната икономика, при положение че населението изчезва", казва Николов.

Големи разлики на север има и в заетостта и заплащането, което до голяма степен зависи от структурата на работната сила. "Ако се опитваме да правим икономика, базирана на услугите, особено дигитални услуги или високи технологии, висшето образование е почти задължително", казва Адриан Николов и дава пример с областите, които се опитват да се специализират в тази посока - Габрово, Русе, Велико Търново, където висшистите са около 30% от местната работна сила. Варна е малко зад тях с 25%.

Източник: ИПИ Преглед на оригинала

Вертикални, а не хоризонтални връзки

Безспорно пътната инфраструктура е един от факторите, необходими за развитието на икономически центрове между няколко области. Журналистът на "Капитал" и гост на ИПИ Мила Чернева обобщава проектите за развитие на пътната инфраструктура на север: "В следващите 6-7 години няма да усетим много силна промяна в пътната свързаност на Северна България." Най-скоро, поне по план, би могла да бъде завършена магистрала "Хемус" с хоризонт 2024 г.

"Хемус" обаче не е толкова важен за местните икономики, колкото вертикалните връзки помежду им, казва Петър Ганев. "Не е толкова важна връзката на Велико Търново и Габрово със столицата, колкото с Русе и надолу през Стара планина към южните области", обяснява той. Идеята е, че, когато се образува струпване на няколко по-малки икономически центъра, които са свързани помежду си, работната сила е с добър профил и не всички губят население, е възможно растежът да се усили от взаимодействието на тези области една с друга. Това се случва в Южна България и това, изглежда, липсва на север.

За съжаление към момента перспективите не са добри по отношение на вертикалните пътни връзки. Мила Чернева дава примери с големите проекти в развитие като пътя Видин - Ботевград, който, по груба сметка, не може да бъде завършен преди 2026-2027 г. Тунелът под Шипка още е на етап разглеждане на оферти, а пътят Русе - Велико Търново може да е наполовина готов около 2027 г.