Дефлацията се завръща през януари
През четвъртото тримесечие на 2020 г. броят на работещите в страната намалява в хотели и ресторанти, образование, промишленост
Ритейл
Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща
Потребителските цени в България през януари са с 0.6% под нивото, отчетено година по-рано. Предварителните данни на националната статистика показват дефлация за първи път от 2016 г., когато приключи 3-годишен период на ценови спад. Този път обаче дефлацията няма да продължи и наполовина толкова дълго. На месечна база статистиката отчита инфлация от 0.2% спрямо декември 2020 г.
Януарският спад се дължи до голяма степен на временни ефекти - по това време през 2020 г. индексът на потребителските цени се повиши значително, което вдигна базата за сравнение. Повечето макропрогнози обаче са тази година да завърши с малко по-висока инфлация в сравнение с 2020 г., като движещ фактор ще са покачващите се котировки на петрола и очакванията да започне бавно икономическо възстановяване.
По европейската методология също е видима дефлация, но по-слаба (-0.4% спрямо януари 2020 г.). Разликата идва от факта, че базовите ефекти идват предимно от храните, а в европейския Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) те са с по-малка тежест спрямо българския.
Дефлация, но за кратко
През януари миналата година хранителните продукти в България поскъпват с 8% заради двуцифрен ръст на цените на меса, плодове и зеленчуци. В резултат общата инфлация достига 7-годишен рекорд от 4.1%. През следващите месеци тенденциите при храните се запазват и поддържат общото ниво на инфлацията в страната относително високо. От април обаче започва да се усеща сривът на цените на петрола на международните пазари - цените на горива, топлоенергия и природен газ падат с 15-20% в България, показва статистиката.
На месечна база цените на горивата започнаха да се повишават още от лятото, но на годишна те все още са далеч от миналогодишните предкризисни нива. А очакванията са през пролетта да ги настигнат и дори задминат - това е и моментът, в който може да се очаква по-значителен ръст на темпа на инфлацията.
Фактор ще бъде и плавното възстановяване на потреблението, а с него и търсенето, и цените на услуги и нехранителни стоки в страната.
"В края на 2021 и 2022 г. очакваме базисната инфлация да бъде по-висока спрямо края на 2020 г., главно в резултат на прогнозираното ускоряване на темпа на нарастване на цените при услугите и постепенното преустановяване на тенденцията към поевтиняване на нехранителните стоки в условията на растеж на частното потребление и косвени ефекти от поскъпването на енергийните суровини и храните", пишат от БНБ в макроикономическата си прогноза от декември 2020 г.
Работещите са с 96 хил. по-малко спрямо края на 2019 г.
През четвъртото тримесечие на 2020 г. броят на работещите в страната е малко над 3.1 млн. души, или с 96 хил. по-малко спрямо година по-рано, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Спад на заетите е видим при хората под 44-годишна възраст и тези със средно и по-ниско образование, докато при висшисти е регистриран ръст от 33 хил. работещи.По сектори с най-голям спад на броя заети се отличават хотели и ресторанти (-38 хил.), преработваща промишленост и образование (-17 хил.), а най-значителен ръст е видим в професионални и научни дейности, където влизат архитекти, маркетинг специалисти, юристи и други (12 хил.), и в строителството (11 хил.). Коефициентът на заетост на хора между 15 и 64 г. пада до 68.8% от населението в тази възрастова група през октомври - декември 2020 г. при 70% година по-рано.
Понижението не е изненада предвид ръста на безработицата от началото на пандемията - според статистиката на НСИ безработицата нараства - от 4.1% през последните месеци на 2019 до 5.2% (или 173 хил. души) в края на 2020 г. Повишението се дължи предимно на повече съкращения, показват резултатите от регулярните интервюта на НСИ.
Регистрираната от статистиката безработица е под това, което отчита Агенцията по заетостта (6.7% през декември или 220 хил. души). Разликата идва от това, че данните на НСИ са базирани на последното преброяване на населението (от 2011 г.) и вече започват да страдат от някои слабости, докато тези на АЗ са базирани на ежедневния поток от хора, минаващи през бюрата по труда.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.