Пандемията сви и чуждите инвестиции - на 560 млн. евро през 2020 г.

Преводите от емигранти са 4 пъти по-малко, а плюсът по текущата сметка е едва 67 млн. евро

Сделката за БТК е най-голямата през 2020 г., но нетният ефект за обема на чуждите инвестиции е нулев.

Лилия Игнатова

Сделката за БТК е най-голямата през 2020 г., но нетният ефект за обема на чуждите инвестиции е нулев. © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Преките чуждестранни инвестиции в България достигат 562 млн. евро през 2020 г., показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За сравнение, през 2019 г. текущите числа на централната банка показват сума от над 1.1 млрд. евро. Това обаче са ревизирани данни и все още не могат да се правят изводи. Например, предварителните данни за 2019 г. показаха чужди инвестиции за 630 млн. евро, което е относително малка разлика спрямо кризисната 2020 г.

Много по-голямо е понижението при емигрантските пари. Преводите от български емигранти обратно в страната намаляват 4 пъти през 2020 г. - от малко над 1.2 млрд. евро през 2019 г. до 340 млн. евро. Понижението е двуцифрено във всички големи дестинации, от които обикновено идват паричните постъпления. Това вероятно се дължи на факта, че много емигранти се завърнаха в родните си места в началото на кризата след изгубена работа в чужбина. Голяма част от тях изглежда все още не са се върнали обратно, защото в четвъртото тримесечие на 2020 г. спадът на преводите остава с 87% под стойността от същия период на предходната година (35 млн. евро спрямо 279 млн. евро).

Инвестициите от чужбина през 2020 г.

С най-голям принос към обема на чуждите инвестиции през 2020 г. е реинвестираната печалба, която достига 622 млн. евро към декември. Сумата показва каква част от нетния финансов резултат българските подразделения на чужди компании оставят в страната. Другите две категории в чуждите инвестиции - дялов капитал, който показва дългосрочния интерес на инвеститори, и дългови инструменти (краткосрочен интерес), са трудни за анализ, защото в числата влизат суми по голяма сделка, чийто нетен ефект за чуждите инвестиции в крайна сметка е нула.

Дяловият капитал например показва отлив на ресурси от България в размер на 986 млн. евро в края на годината, докато по сметката на дълговите инструменти е видим прилив от 925 млн. евро. Сумите вероятно се дължат на сделката за БТК. От юли телекомът официално е собственост на регионалната медийна група United Group, в която мажоритарен акционер е лондонският фонд BC Partners.

Макар централната банка да не може да потвърди това, друга разбивка на данните показва, че отливът на средства идва именно от сектор "Информационни и комуникационни технологии", където влизат и телекомите. Аналогичен приток на средства е видим в сектор "Професионални дейности и научни изследвания", където влизат юридически и счетоводни услуги, консултантски дейности, дейност на централни офиси и други браншове.

Разбивката на чуждите инвестиции за 2020 г. по държави показва, че с най-голям положителен нетен принос за годината е Австрия с 319 млн. евро, следвана от Швейцария и Германия с малко над 200 млн. евро. Традиционно лидер е Холандия, чийто по-либерален данъчен режим я прави популярна дестинация за компании, зад които често се крият български капитали, или от други държави извън съюза, но през 2020 г. страната отчита минус на нетна база от 44 млн. евро.

Текущата сметка е на плюс от едва 67 млн. евро

От началото на годината вносът на стоки приближава 28.9 млрд. евро, а продажбите на български стоки в чужбина достигат 27.2 млрд. евро. Така търговският баланс завършва годината на минус от 1.7 млрд. евро при почти -3 млрд. година по-рано. Салдото по услугите компенсира минуса въпреки кризата. Износът на услуги намалява от 10.2 млрд. евро на 6.9 млрд. заради драстичния спад на чуждестранни туристи през летния сезон. Вносът също е надолу (с 1.2 млрд.), а салдото остава положително в размер на 2.8 млрд. евро при 4.9 година по-рано.

Сумата по първичния доход, където влизат нетните постъпления от дивиденти и парите на временно работещите извън страната, е на минус 1.6 млрд. евро при -1.9 млрд. година по-рано. При вторичния доход, където са включени например европейските средства и трансферите от емигранти, нетната сума е 580 млн. евро при 1.8 млрд. евро през 2019 г. Така като цяло текущата сметка остава на плюс, но с малко - едва 67 млн. евро при над 1.8 млрд. година по-рано.