Двата спасителни пояса за бизнеса

Ето защо "Капитал" обобщава двете най-достъпни в момента опции: дяловите и гаранционните/кредитни продукти, които са налични в близките месеци и години. Този справочник има за цел да покаже какви фондове и продукти се предлагат, от кого, кои банки предлагат заеми с по-ниски обезпечения и лихви, подкрепени от публичните пари, и най-вече кой и как може да кандидатства за тях.

Ключовото предимство на тези два инструмента е, че те вече са налични, т.е. сравнително бързо могат да се вземат средства. Тук няма да се занимаваме с грантови схеми, които са на принципа пръв подал - пръв взел, нито с листване на борсата, което е също алтернатива, но отнема месеци или година.

Финансовото трио с милиарди

Две са основните институции, които са предоставили средства на екипи за дялово инвестиране - Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) и държавният Фонд на фондовете (ФнФ). Те са разпределили ресурс към над десет фонда за рисково инвестиране и дузина банки за гаранции по кредити при облекчени условия. С подобни продукти дебютира и държавната ББР, а в миналото и ЕБВР, и IFC от групата на Световната банка. Естествено, към български дружества средства насочват и международни рискови фондове, но обобщението на имената е трудно, защото буквално са хиляди, специализирани по сектори и по-често за големи компании.

Основното предимство на този вид дялово финансиране е, че не изисква обезпечение, не се плаща лихва и главница, а предприемачът се разделя с малка част от компанията си срещу финансирането. То е подходящо както за млади компании, които често са игнорирани от банките, така и за дружества с потенциал, които вече са силно задлъжнели. Минус е, че много от фондовете търсят да финансират основно технологични компании, но има и изключения.

При фондовете за дялови инвестиции доскоро най-активен беше ЕИФ, който дълго е специализирал в избора на мениджъри и структуриране на такива продукти. Произходът на капитала са европейски средства, а спектърът на продуктите е от най-млади фирми до зрели средни компании. Тук има два захранени през миналата година фонда (с общ ресурс над 100 млн. лв.), един създаден по-рано, но още разполагащ със средства, и три на път да се учредят тази година с ресурс от около 150 млн. евро (виж детайли в интервюто и във визитките на фондовете). Много вероятно те ще се управляват от екипи на наскоро инвестирани предходни фондове.

Новият топ скулптор на такива фондове е държавният Фонд на фондовете. Той беше захранен с еврофондове по няколко европейски програми, основната от които - "Конкурентоспособност", и макар и бавно, успя да разпредели 143 млн. евро между пет мениджърски екипа, които започнаха да търсят компании, в които да инвестират. Европейският ресурс на държавната структура вече е изчерпан и нови фондове за дялови инвестиции тук могат да се очакват чак след години.

По-активно през последните месеци заработи друг квазидържавен фонд - този на ББР, който е с ресурс 60 млн. лв.

5 млрд. лв. за облекчени кредити

Същото трио - ЕИФ, ФнФ и ББР, задели стотици милиони за последната година, за да осигури гаранции към търговските банки, които да раздадат по-лесни и изгодни заеми за фирми. Най-често тук обезпечението, което традиционно се търси по заем от дружеството кредитополучател, е намалено поне наполовина. А по много от продуктите има и условие от донора на гаранциите за по-ниска от пазарната лихва. Обичайно заемите са средносрочни, за малки и средни предприятия, и служат за оборотни или инвестиционни цели. А част от продуктите са разработени точно за компании с COVID трудности.

При ниските лихви през последните години кредитите не изглеждат скъпи, въпросът допира до това дали някоя банка би финансирала дадено дружество или проект. И тук програмите помагат, защото в споразуменията банките са се ангажирали да формират портфейли на определена стойност, т.е. активността им е гарантирана.

Преглед на отпуснатия ресурс показва, че ЕИФ миналата година значително е надхвърлил всички свои досегашни рекорди и е осигурил гаранции за кредити от над 1.5 млрд. евро, а за тази година планът е за поне 800 млн. евро. ББР още миналата пролет получи 500 млн. лв. капитал от държавата, с които да обезпечи портфейл от 2 млрд. лв., от които засега са усвоени едва около 10%. Последни на пазара се появиха гаранциите на ФнФ, затова засега ресурс за около 700 млн. лв. кредити е наличен.

Христо Стоянов, представител за България на ЕИФ:

Планираме да финансираме три нови фонда за рисков капитал тази година

През 2020 г. колко ресурс сте насочили към фондове и колко вече е разпределен?

Два са новите фондове за рисков капитал с участие на ЕИФ, които стартираха на българския пазар през 2020 г. Sofia Angels Ventures е с размер от 12 млн. евро, почти изцяло от ЕИФ. Това е първият в Югоизточна Европа коинвестмънт фонд за бизнес ангели и очакваме да стимулира разрастването на общността от ангелски инвеститори, за да бъдат максимално устойчиви участници в иновативната предприемаческа екосистема в България.

Вторият фонд е Launchub Ventures II, който стартира с капитал 44 млн. евро със значително миноритарно участие на ЕИФ и в момента набира допълнителен капитал от инвеститори.

Какви са плановете за дейността на ЕИФ в България през тази и следващата година?

Фокусът на ЕИФ през 2021 г. е пускането на новите ни инструменти по т.нар. Европейски гаранционен фонд (ЕГФ), който е отворен и за България. Вече подписахме първото ново гаранционно споразумение с Райфайзенбанк (България) за 85 млн. евро кредити за подпомагане на малкия бизнес в условията на настоящата пандемия. Работим и по стартирането на 3 нови фонда за рисков капитал в България. През 2022 г. очакваме да започне реалното изпълнение на InvestEU инициативата.

Колко е общата сума на финансирането, което ще бъде насочено към страната през 2021 и през 2022 г.?

ЕИФ имаше рекордна 2020 г. в България, когато подписахме с български финансови посредници операции за близо 1.8 млрд. евро финансиране на бизнеса и иновациите. Предвид че имаме солиден план и за настоящата година, се надявам да стигнем обем от близо 1 млрд. евро финансиране за бизнеса с нови операции на ЕИФ в България през тази година. Прогноза за 2022 г. за момента е трудна.

Как ще бъдат разпределени средствата, т.е. колко от тях ще бъдат под формата на дялово финансиране и колко под формата на гаранционни инструменти по кредити?

Основният обем финансиране за бизнеса ще бъде отново по линия на ЕИФ гаранции по кредити. Но очаквам ръст при набирането на нов рисков капитал в България през 2021 г. Възможно е нови фондове за рисков капитал, базирани в София, да наберат над 150 млн. евро капитал, включително от ЕИФ, до края на годината. Все пак цикълът за набиране на капитал за нов фонд обикновено е дълъг и е относително кога би приключил.

Предвиждате ли структурирането на нови фондове за дялови инвестиции - в какъв хоризонт, какви видове и с какъв фокус, и каква сума ще бъде насочена към тях?

Надявам се в новия многогодишен програмен период (2021 - 2027) да започнем реализирането и в България на ново поколение екуити продукти, насочени към климатичните предизвикателства и зелените технологии, устойчивостта, дигитализацията, комерсиализацията на научни разработки. Техният хоризонт е отвъд настоящата криза, но подготовката им би могла да започне още през тази година.

По темата работиха Йоан Запрянов, Константин Николов, Мария Иванова и Сирма Пенкова