България отново е на опашката по регионално развитие в ЕС

Очаквано темпът на намаляване на населението в България е сред най-притеснителните в ЕС (174 преждевременно починали на 100 000 жители в България, за сравнение - 133 в Унгария, а средното за ЕС е 79). Страната ни има най-ниско качество на инфраструктура (особено в граничните региони, за пример е даден пътят за Гърция) и най-големи разходи за поддръжка на пътната мрежа, с най-висока опасност от катастрофи.

Освен проблемите с пътната мрежа, България остава изолирана и от въздушен транспорт. Докато в Нидерландия населението има достъп до над 2500 пътнически полета на ден, то в региони в Източна Полша, България, Естония и Латвия по-голямата част от жителите нямат достъп до полети в рамките на 90 минути време на шофиране.

Всъщност пандемията промени правилата на играта и реструктуриране на икономиките е необходимо повече от всякога. Възвръщаемостта на инвестициите в инфраструктура ще намаляват все повече с течение на времето (където ги има), а вложенията в умения, иновации и управление ще бъдат основният фактор за растеж.

Според Натали Сарабезол, председател на комисията за политика на териториално сближаване и бюджет на ЕС (COTER) в Комитета на регионите и докладчик по 8-ия доклад за сближаването, "докладът показва, че регионалните различия остават значително по-големи, отколкото през 2007 г., преди финансовата криза от 2008 г.". Също така потвърждава, че пандемията е засегнала най-силно уязвимите региони и че капацитетът за научни изследвания и иновации е дори по-концентриран, отколкото в миналото, в столичните региони и големите градски райони. Това означава, че политиката на сближаване на ЕС е необходима сега повече от всякога, но също така, че всички политики на ЕС трябва да допринасят за конвергенцията, сближаването и солидарността, смята Сарабезол.

Допълнително страната ни изпитва трудности с екологичните цели, сред които качеството на въздуха и рециклирането. Едва 3% от отпадъчните материали в България се рециклират.

В същото време според доклада качеството на образованието, рискът от изключване и бедност сред българските деца също продължават да са високи. Пиетро Ревилио, политически съветник по управление в Eurocities, мрежа от големите градове в Европа, се надява, че дебатите, които следват от доклада, ще бъдат възможност за укрепване на партньорствата на всички нива "Повече от всякога трябва да работим заедно за силна политика на сближаване, която води до равно възстановяване на всички територии и допринася за налагането на приоритетите на ЕС, включително неутралността на климата, дигитализацията и социалното сближаване", отбелязва той.

Новите кохезионни програми за България

Комисарят по въпросите на сближаването и реформите Елиза Ферейра заяви, че докладът очертава областите, в които държавите членки и регионите трябва да правят повече, а и да го правят по-добре. Основният фокус трябва да бъде към ускорено приемане и изпълнение на програмите на политиката на сближаване за периода 2021 - 2027 г., така че "да продължим да подкрепяме регионите да се възстановят от пандемията, да извлекат максимална полза от прехода към екосъобразна и с внедрени цифрови технологии Европа и да се радват на дългосрочен растеж", смята еврокомисарят.

Българският евродепутат Андрей Новаков, координатор на ЕНП в комисията по регионално развитие в Европейския парламент, коментира пред "Капитал": "Кохезията решава проблеми, а докладът на ЕК показва, че все още има много такива навсякъде в съюза. Следователно има нужда от кохезионни инвестиции. Въпреки това се намираме в парадокс - насред кризите, когато има най-голяма нужда от кохезионни инвестиции, точно тогава такива липсват. Едва 13 държави са подали за одобрение споразумения за партньорство по кохезионната политика и само едно е одобрено. ЕК има за цел до края на 2022 г. всички програми и споразумения да са одобрени. Дори това да се случи, година и половина от програмния период ще липсва. Толкова по-малко време имаме да инвестираме."

Последното е от голямо значение в контекста на над 330 млрд. евро, които трябва да бъдат инвестирани в икономиките, и застрашава както общински проекти, така и проекти от национално значение. Поставя в риск подкрепата към бизнеса, образованието, инфраструктурата и заетостта. В някои държави ще видим загуба на средства, проекти със съмнителен ефект и множество нарушения поради кратките срокове.

Подписването на споразумението за новите кохезионни програми за България е обвързано с окончателно одобрение на Плана за възстановяване и устойчивост. Докато той се бави, достъпът до новите средства за кохезия ще продължава да се отлага.