Бюджетът на ЕС и България: 2022 г. най-вероятно ще е нулева за новите европейски средства

Добрата новина този път е, че системите за финансиране са готови и има само една нова програма, т.е. финансирането може да започне сравнително бързо, когато всички предварителни условия бъдат изчистени.

Също така близо 2 милиарда от стария период все още предстои да бъдат разплатени.

Рекордното финансиране за 2021 - 2027 г. прави европейския бюджет изключително важен за възстановяването на икономиките. Бюджетът за догодина беше договорен в сделка между Съвета, Европейския парламент и Еврокомисията снощи.

Ето ситуацията, обяснена в няколко въпроса и отговора.

Какво е бюджетът на ЕС и защо е важен?

Бюджетът е част от седемгодишна финансова рамка (МФР), която следва целите и приоритетите на съюза и инструментите, с които ще бъдат постигнати. За новия програмен период МФР 2020 - 2027 е исторически висока (2.1 трлн. евро) за реализиране за климатичните амбиции, цифровизация и възстановяване на икономиките след ковид.

Всяка година между октомври и ноември Съветът на ЕС, Европейската комисия (ЕК) и Европейският парламент (ЕП) влизат в 21-дневни преговори, при които фиксират бюджета за следващата година, част от МФР.

Тази година преговорите бяха особено трудни и приключиха в последния момент тази нощ заради високата инфлация и цени на ресурсите, бавното възстановяване след пандемията, което засегна най-уязвимите и разклати доверието в политиците. Предварителните данни са 169.5 млрд. евро в поети задължения и 170.6 млрд. евро за плащания за 2022 г.

Никога в историята на ЕС държавите не са разполагали с повече европейски средства.

Какво е новото?

Включването на собствени приходи в бюджета до края на годината, за което обяви комисарят по бюджети Йоханес Хан. Това ще предостави свеж ресурс за инвестиции и ще намали нуждата от заемно финансиране (необходимо за Следващо поколение ЕС).

Допълнителни средства ще получат ключови програми на ЕС като изследователската програма "Хоризонт Европа" (+100 млн. евро) и програмата LIFE за действия в областта на околната среда и климата (+47.5 млн. евро). Програмата за единния пазар се допълва с 30 млн. евро (включително 10 млн. за туристическия сектор), а Европейската прокуратура с 3.8 млн. евро, защитавайки парите на европейските данъкоплатци.

Въпреки това основна роля за държавите членки през 2022 г. ще продължават да имат плановете за възстановяване и устойчивост, по които вече са раздадени вече 52.3 млрд. евро авансови плащания.

Какво означава бюджетът на ЕС 2022 за България?

Исторически страната ни е един от най-слабите бенефициери по централизираните програми на ЕС (като "Хоризонт Европа", LIFE и др.), силно зависима е от фиксираните плащания, а в случая няма и все още приет План за възстановяване.

Силно вероятно е България да не изхарчи нито лев по новите европрограми за кохезия през 2022 г. Причината е, че Споразумението за партньорство, което "отключва" новите кохезионни плащания, изчаква две неща: финализирането на Плана за възстановяване и редовно правителство.

По неофициална информация от европейските институции при най-добри условия (редовно правителство до края на годината и одобрение на плана в началото на следващата) страната ни ще успее да подаде предложенията си за нови програми 2021 - 2027 г. през януари, а одобрението за тях от ЕК да се случи през пролетта.

След това е необходимо технологично време за одобрение на отделните програми, а също така и на осите по тях, по които ще бъдат пуснати процедури. Всичко това отнема минимум 6 месеца.

Това ще бъде второто финансиране, което България ще забави, след като остана сред малкото държави, които не успяха да се възползват от авансовото финансиране от Плана за устойчивост и възстановяване (в размер на 1.6 млрд. лв).

Така, освен ако проектите по плана не започнат наистина бързо, то през следващата година е слабо вероятно каквито и да било средства от новия период да бъдат похарчени.

Ще има ли пари през 2022 г.?

Икономиката няма да остане съвсем "на сухо". Тъй като ЕК удължи периода на старите програми заради пандемията, по тях страната ще може да ползва плащания в размер на малко над 2 млрд. лв.

На България ще се полагат и 740 млн. лв. от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а като преки плащания към фермерите може да получим до 1.5 млрд. лв. По втория кохезионен инструмент за извънредна помощ - REACT-EU, за 2021 г. страната ни имаше на разположение над 850 млн. лв., а за 2022 г. очакваме междинни плащания от 219 млн. лв.

Според Европейската комисия оставащото от периода финансиране е насочено предимно към финализиране на ключови проекти за страната ни, изостанали от години - газовия интерконектор България - Гърция, проекта за ВиК и отпадни води Бургас, за интегрирано управление на отпадъците в София, за реконструкцията на гаровия комплекс Стара Загора и Нова Загора, изграждане на автомагистрала "Европа", модернизация на жп участък Елин Пелин - Костенец, рехабилитация на жп линията Пловдив - Бургас.

Много от тях обаче няма да завършат и в този програмен период, след като бяха забавени с над десетилетие, и ще продължат и в следващия.

А Планът за възстановяване и устойчивост?

Ситуацията там засега се развива тихо, след като служебният кабинет оповести, че пуска финален вариант на плана през октомври. Два независими източника от Брюксел потвърдиха, че Европейската комисия планира да изчака формирането на редовно правителство, преди да подпише финално споразумение с България. Ако такова няма, процесът може допълнително да се забави.

Както вече е ясно, планът е обвързан с кохезионните програми, което автоматично ще води и до тяхното закъснение.

На второ място, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен потвърди, че се изчаква решението на Съда на ЕС за официално задействане на Механизма за условност и ограничаване на финансирането от ЕС за държави, при които има пропуски при спазване върховенството на закона. Както "Капитал" вече писа, България също ще бъде засегната и това ще се отрази в Плана за възстановяване и устойчивост, където ще има обвързващи клаузи, при които изразходването на част от парите ще е обвързано с адресирането на коментарите относно проблемите в правосъдието.

На трето място, когато и двете финансирания най-накрая тръгнат, България ще разполага с ограничено време на усвои голяма сума пари. Страната ни следва да осигури пълна координация и ефективност при управлението на различните инструменти на национално ниво.

Крайният срок за изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост е 2026 г., докато за политиката на сближаване е краят на 2029 г. Според Европейската комисия разграничаването между двата инструмента е необходимо, за да се гарантира тяхната допълняемост и да се избегне, че планът и програмите за сближаване се конкурират в едни и същи области.

По-конкретно, кохезионното финансиране следва да бъде насочено към намаляване на регионалните различия и насърчаване на инвестициите на регионално ниво. Планът следва да осигурява синергия към тях, като се избягва двойно финансиране.