Твърде затегнати ли са пазарите на труда в богатия свят

В САЩ със сигурност, в други страни - също

Канада и Германия са сред страните с рекордни нива на заетост. Същото важи и за Франция, известна с високата си безработица

Ексклузивно съдържание от The Economist

Канада и Германия са сред страните с рекордни нива на заетост. Същото важи и за Франция, известна с високата си безработица © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Миналия месец Джером Пауъл, управител на Федералния резерв, идентифицира най-неудобния икономически компромис. "Днешният пазар на труда, каза той по време на пресконференция, е нездравословно затегнат." На повечето места и през повечето време спад в безработицата и ръст на броя на заетите са добре дошли. Но пазарите на труда могат да се окажат твърде обтегнати, създавайки недостиг на работници, който да ограничи производството и да вкара заплатите в инфлационна спирала.

Пауъл се опасява, че САЩ са прекрачила прага от добро ниво на затегнатост към лошо, което е една от причините, поради които Фед даде знак, че предстои повишаване на лихвените проценти. Все по-често обаче пазарите на труда в други богати страни също се напрягат до предела на силите си.

Рекордната заетост

Почти никой не е очаквал това. Когато пандемията удари през 2020 г., повечето икономисти вярваха, че богатият свят навлиза в дълъг период на висока безработица, както след финансовата криза от 2007 - 2009 г. През април 2020 г. безработицата в САЩ достигна 14.7%. Ако тя намаляваше със същите темпове както след финансовата криза, през март тази година нивото ѝ щеше да бъде над 13%.

В действителност то е 3.6%. А САЩ по редица критерии изостават. Поради по-високия брой американци, които са решили, че изобщо не искат да работят, и следователно не се считат за безработни, делът на работещите от 15 до 64 години е малко под нивото си от края на 2019 г. В една трета от богатите страни обаче този дял е най-висок за всички времена. Дори сред останалите две трети, които включват САЩ, той е само 1 процентен пункт под най-високите нива. Това допринася за най-бързия и най-широкoобхватен бум на пазара на труда в историята.

Канада и Германия са сред страните с рекордни нива на заетост. Същото важи и за Франция, известна с високата си безработица. Коефициентът на заетост в трудоспособна възраст в Гърция е с 3 процентни пункта над нивото си от 2019 г. В групата на предимно богатите страни от ОИСР има около 20 млн. повече работни места, отколкото се прогнозираше през юни 2020 г. Броят на безработните, състезаващи се за една свободна позиция, е най-нисък от десетилетия. Дори когато скъпата енергия и покачващите се лихвени проценти предизвикват безпокойство за икономиката, индикаторите в "реално време" дават малко признаци, че търсенето на работна ръка спада.

Реални шокове и правителствени стимули

Защо пазарът на труда се възстановява толкова бързо? Една от причините е естеството на шока, който удари икономиката през 2020 г. Историята показва, че финансовите шокове - затягане на паричната политика, банкови катастрофи и т.н. - имат продължителни последствия. Но икономиките обикновено се възстановяват бързо от "реални" смущения като природни бедствия, войни, а в случая - от пандемия. През 2005 г. нивото на безработица в Луизиана скочи след урагана Катрина, но бързо спадна отново (въпреки че част от корекцията се дължи на хора, които са се преместили). След Втората световна война европейските пазари на труда бързо приемат войниците, завръщащи се от фронтовата линия.

Политиката на правителствата също стимулира заетостта. През 2020 г. страни като Австралия, Великобритания, Франция и Германия започнаха схеми за запазване на работните места или разшириха съществуващи такива. В пика над една пета от европейските работници технически останаха заети, дори докато стояха без работа. Когато локдауните приключиха, те бързо успяха да се върнат на позициите си - вместо да се налага да търсят и кандидатстват за работа, което отнема време и задържа безработицата висока. Започналата от САЩ схема за защита на работните места беше скромна, но усилията там до голяма степен бяха насочени към поддържане нивото на доходите на хората чрез стимулиращи чекове и по-високи обезщетения за безработица.

Схемите за стимулиране подкрепиха семейните бюджети. Освен това много домакинства ограничиха разходите си през 2020 г., което им позволи да натрупат огромни спестявания. Сега тези запаси се изразходват за всичко - от потребителски стоки до жилища, което повишава търсенето на работници в сфери като онлайн търговия на дребно и услуги за недвижими имоти (включително допълнителни 200 хил. агенти по недвижими имоти в САЩ).

Добри работници, ако можете да ги привлечете

При толкова голямо търсене на трудова сила работодателите трябва не само да увеличават броя на работните места, но и да подобряват тяхното качество. Amazon преувеличи миналата година, като каза, че ще се опита да бъде "най-добрият работодател на света". Но много други компании излизат с подобни обещания, било то като предлагат на служителите по-добри облаги в офиса (например по-вкусна храна) или по-добри пакети за компенсации (като безплатно обучение в колеж). През 2021 г. рисковите инвеститори са вложили над 12 млрд. долара в глобални HR технологични стартъпи, приблизително 3.6 пъти повече от инвестираните през 2020 г. според доставчика на данни PitchBook.

За лошите работодатели времената са трудни. Делът на американците, които се притесняват от несигурността на работните си места, е близо до историческо дъно. Във Великобритания делът на работещите на пълен работен ден на "договор за нулеви часове", при който няма гарантирани часове работа, нарасна след финансовата криза, но сега намалява. Много от фирмите за споделена икономика, които се разраснаха в началото на първото десетилетие на XXI век, разчитайки на армия от непълно заети работници, се затрудняват да намерят персонал. Да си осигурите превоз в Лондон, Париж или Сан Франциско сега е по-трудно, отколкото преди.

Какво се случва със заплатите

Най-добрата мярка за затегнатост на пазара на труда е заплащането, което свежда относителната преговорна сила на работниците и фирмите до едно число. На места ситуацията явно излиза извън контрол. Окръг Уилър, Небраска, разчита силно на земеделие и е отдалечен от други населени места. През декември безработицата там спадна до около 0.5%. Работата в близкия Chipotle Mexican Grill осигурява 15-16.50 долара на час, поне двойно на федералния минимум. Някои фирми твърдят, че повишават заплатите с 30% или повече.

Някои страни категорично не приличат на Небраска. Ръстът на заплатите в Япония се забавя, вместо да се ускорява. "Специалната заплата" през декември, която включва зимни бонуси и обикновено съставлява около половината от общото парично възнаграждение през този месец, е с 1% надолу на годишна база. В Германия ръстът на заплатите не е забележителен, а Канада се справя добре, но е трудно да се каже, че нещата са извън контрол.

Средно за богатия свят обаче пазарите на труда очевидно стават по-затегнати. В САЩ явно прегряват. През март средната почасова заплата според водещия индикатор е била с 5.6% по-висока в сравнение с година по-рано. Според друго измерване най-голямото увеличение е при най-нископлатените. Банката Goldman Sachs създава индикатор за проследяване на заплатите, който е коригиран за различни изкривявания, свързани с пандемията. Той е с над 5% по-висок от преди година, което е най-бързият темп на нарастване от 80-те години, откогато има и данни. Почти всички измервания на заплатите в САЩ показват необичайно бързо увеличение (за сравнение - заплатите в производството са растели средно с 4.1% на година през периода 1960 - 2019 г.).

Преди пандемията основният ръст на заплатите във Франция беше в порядъка на 1-2% годишно. Сега е близо 3%. Подобна е ситуацията в Италия. На 23 март централната банка на Норвегия отбеляза, че "инфлацията на заплатите е по-висока от прогнозираната и очакванията за заплатите са се повишили". Особено впечатляваща е Великобритания. Основното заплащане там нараства с годишен темп около 5% според измерването на Goldman. Проучванията сред бизнеса не изключват дори по-бърз растеж през следващата година. В големите икономики на Г-10 като цяло заплатите се повишават с поне 4% годишно.

Производителността изостава

Устойчиво ли е това? За повечето хора ръст на заплатите от 4% едва ли звучи като нещо лошо. Но аритметиката е неизбежна. При 4% ръст на заплатите производителността на труда (т.е. стойността на това, което работниците произвеждат на час) трябва да нараства с поне 2% годишно, за да бъде в съответствие с целта за инфлация от 2%. Бизнесите биха прехвърлили половината от допълнителните си разходи за почасово заплащане към клиентите под формата на по-високи цени, но биха поели другата половина, като продават повече стоки и услуги или като ги произвеждат по-ефективно.

Ръст на производителността от 2% годишно не е непостижим, но би бил много по-висок, отколкото преди пандемията. Въпреки че ръстът на производителността изглежда по-бърз от нормалното, анализът на The Economist с данни от страните от ОИСР показва, че не достига 2%. Той все още може да се повиши, когато компаниите приберат плодовете от големите си инвестиции в технологии за отдалечена работа и дигитализация. Надеждите за по-висока производителност обаче трябва да се съпоставят със страховете от още по-висок ръст на заплатите.

Охлаждане

Ако стремителният ръст на заплатите не може да се поддържа, как би спаднал? Една дългогодишна възможност в страните с изоставащи общи нива на заетост е хората, които са напуснали работната сила, да се завърнат, което би увеличало предлагането на работна ръка. Страхът от ковид-19 може в крайна сметка да отшуми и грижите за деца да станат по-лесни за намиране, което ще облекчи недостига на работници и ще предизвика забавяне на ръста на заплатите.

Тази надежди обаче избледняват. Макар много американци да се върнаха в работната сила през последните шест месеца, ръстът на заплатите не се забави, а всъщност се ускори. Основавайки се на нивата на участие през януари 2020 г. и коригирайки спрямо ръста на населението, The Economist изчислява, че през септември е имало близо 1.9 млн. "липсващи" работници на възраст между 25 и 54 години. До март 2022 г. броят е спаднал с над 50% до около 750 хил. - или с по-малко от нарастването на заетостта за два месеца при актуалните темпове. Има още 1.3 млн. "липсващи" по-възрастни работници, но повечето са над 65 години и вероятно са се пенсионирали за постоянно (а броят на липсващите на над 65-годишна възраст расте).

Следователно в САЩ, а и на други места пазарите на труда вероятно ще трябва да бъдат охладени по старомодния начин: чрез повишаване на лихвените проценти от страна на централните банки, което да направи спестяването на пари малко по-привлекателно от харченето и да задуши търсенето на трудова сила. Фед вече увеличи лихвите с 0.25 процентни пункта и се очаква да добави още 2.5 пункта тази година. САЩ може да покажат нагледно какво се случва, когато властите вземат мерки в отговор на опасно горещ пазар на труда.