България в ледниковата епоха на пазарите

Всъщност в реално време се разразява най-дълбоката икономическа буря от Голямата рецесия насам. В следващите дни централни банкери и финансови министри ще проведат най-мащабната дотогава координирана спасителна операция, за да се избегне верижен колапс на цялата финансова система. А измамното спокойствие е обхванало далеч не само редовия телевизионен зрител - правителството също отказва да приеме, че икономическата зима се носи към България, макар и първоначално само като леден полъх.

И наистина, в България кризата "пристигна" по-късно. Първите реални прояви на спад на износа у нас и по-нисък приток на инвестиции започнаха през 2009 г., но годината вече е смело планирана от тогавашния финансов министър Пламен Орешарски при очаквания за близо 5% растеж. Вместо това се получава почти същото число, но с минус отпред (макар и години по-късно спадът да е ревизиран на 3.4%). Рецесията идва с всичките познати ефекти - безработица, скок на лихвите и необслужваните заеми, спад на цените на имотите. А, да, и спукване на балона на Българската фондова борса, която и до днес не се е върнала на нивата си от тогава.

Резултатите за България

По това време България се управлява от правителството на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев и министър на финансите Пламен Орешарски. Редица финансови анализатори още в края на 2008 г. посочват, че правителството трябва да предприеме сериозни мерки и да подготви бързо антикризисна програма.

Кабинетът обаче е в предизборен режим, ГЕРБ на тогавашния столичен кмет Бойко Борисов дава сериозна заявка за надпревара и с това изкушенията са по-скоро за популистко харчене, отколкото за нещо структурирано. Така последният предкризисен излишък в голяма част потъва в начинания със съмнителен смисъл, а вместо антикризисна се произвежда антиинфлационна програма, която пак според анализатори е закъсняла с поне половин година.

Тогавашният финансов министър Пламен Орешарски дори обявява: "Кризата е не само загуби, тя е и възможности", и защитава действията на правителството, като добавя: "България не се ангажира с действия, които биха имали много по-голям ефект, но след години цената им ще е много висока, въпреки предизборната ситуация." Така правителството успява да достигне до бюджетен дефицит от 372.4 млн. лв. към края на юли 2009 г., когато и реално предава властта. В края на своя мандат тройната коалиция оставя на своя наследник Бойко Борисов (с финансов министър и вицепремиер Симеон Дянков) бюджет, който вече е с 529.5 млн. лв. дефицит.

Малката постна пица

Иначе казано, бюджетът на Дянков беше намален във всички посоки. В него бяха предвидени по-малко пари за министерствата, предвидиха се съкращения в администрацията, намалиха се капиталовите разходи.

"Самият балансиран бюджет е стимул за икономиката", обяви тогава Дянков и допълни кулинарните пояснения към Пица 2010: "Няма много окраски, постна е, защото хем е малка, хем нямаме много пари за окраски, но по нея има и - което е най-важно за моите колеги - тя е в точния размер и те ще ядат парчетата си в точния размер, който е залегнал в бюджета."

А в началото на следващата година посочи резултати от анализ на ведомството му, според който в края на 2008 г. правителството на тройната коалиция ударно е похарчило 3.7 млрд. лв. В него се твърди, че още за ноември и декември 2008 г. бюджетното салдо на консолидирано ниво се е стопило от рекордния излишък от 5 млрд. лв. към края на октомври до по-малко от 2 млрд. лв. към края на годината. Фискалният резерв пък се е стопил от 12.1 млрд. лв. към края на октомври до около 8.4 млрд. лв. към края на годината.

На този фон, ако новото правителство не успееше да повиши приходите или да намали чувствително разходите, щеше да се наложи да прибегне до фискалния резерв или до дълг. И въпреки че Симеон Дянков обяви мерки и в двете посоки, през юли 2009 финансовото министерство прибягва и до фискалния резерв. Депозитът на правителството в БНБ спада с 250 млн. лв. повече от прогнозираното от Министерството на финансите.

В продължение на това в средата пък на 2010 г. Народното събрание с гласовете на управляващата ГЕРБ и "Атака" прие актуализация на бюджета, която беше определена от депутатите на "Синя коалиция" и лявата "Коалиция за България" като "пир по време на криза".

Като цяло, ако първоначалната реакция на Орешарски може да се опише като отрицание, Дянков често е обвиняван в пренатягане със строгите икономии, макар и да се вписва в духа на времето. Задържани плащания по обществени поръчки, забавяне на връщането на ДДС и други подобни мерки, които да съхранят ликвидност, реално задълбочават икономическия спад.