🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Банки и финанси

България ще премине леко по(д) вълните на кризата

Консенсусните очаквания са, че България може да премине по-леко от повечето страни от ЕС през задаващата се криза - без да потъва в рецесия и без дългосрочни щети

Николай Стоянов

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Когато вече бурята е наблизо, човек няма особено смисъл да гледа прогнозите. Щом на хоризонта гърми и трещи, е само въпрос на време морето да се разлюлее и тук. Ако си екипиран, може да останеш сух, а ако не - може само да се надяваш, че ветровете и дъждовете ще се разминат.

Българската икономика е малка, отворена и с фиксиран курс на лева към еврото, което значи, че за нея няма как да противодейства на идващите отвън вълни. Каквото и да предприема правителството, то не може да спре нито инфлационният шок, нито затягането на паричната политика и покачването на лихвите за справяне с него, нито рисковете от войната в Украйна и спрените доставки на горива и суровини заради санкциите срещу Русия.

Поклащането на палубата още не изглежда плашещо, но отсега е ясно, че това е само началото и 2023 г. няма да е лесна за навигиране, особено след като и попътните ветрове от потреблението и външното търсене на българския износ се обърнат в насрещни.

От умелата реакция на местните институции обаче все пак зависи дали корабчето ще успее да се носи над вълните, или те ще го залеят. А също и колко здраво е то и дали ще се разминем с прискърцване на дъските, или може и да изгубим някоя мачта. А 2023 г. има и още един допълнителен залог - икономическото представяне на страната може да павира влизането на България в еврозоната или да го отложи за неопределено бъдеще.

И засега, може би донякъде учудващо, консенсусните очаквания на чужди и местни институции са България да премине по-леко от повечето страни от ЕС през задаващата се криза - без да потъва в рецесия и без дългосрочни щети.

Отложеното свиване

Всичко това идва с уговорката, че последните няколко години икономическите прогнози са с особено голяма степен на несигурност и кратък срок на годност. Най-голямата неизвестна е колко голяма ще е приливната вълна на кризата. Консенсусното очакване за забавяне в еврозоната отпреди няколко месеца еволюира в плитка и кратка рецесия. Нищо не гарантира обаче, че и сега погледът не е твърде оптимистичен.

В началото на войната в Украйна всички прогнози за 2022 г. бяха ударно понижени, като очакванията бяха, че икономическите щети ще се усетят доста непосредствено - далеч не само от пряко ангажираните в конфликта страни. Данните обаче бързо опровергаха първоначалните страхове и постепенно очакванията за забавяне на икономиките се изместиха към 2023 г. Несигурността около войната и най-вече как Европа ще успее да премине зимата без руски газ не са изчезнали, но всъщност вече основната тежест за растежа е друга - покачването на лихвите от ЕЦБ.

Аналогична беше динамиката и с очакванията за българската икономика. Към края на ноември прогнозите на почти всички институции, следящи страната за 2022 г., гравитират около 3% реален ръст на БВП. За следващата общото е, че всички предвиждат забавяне, но ветрилото се разширява между песимистичния поглед на БНБ за практическа стагнация от 0.1% до хипероптимистичните 3% от МВФ (след редакционното приключване в началото на декември предстои посещение на фонда, след което се очаква преразглеждане на прогнозата), като осреднената стойност дава резултат малко над 1%. Все пак обаче засега няма нито една прогноза за рецесия и всички са за ръст над този в еврозоната. А основните линии, по които се очаква да влезе забавянето, предвидимо са свитото външно търсене и оттам износ, както и потиснатото потребление.

Това обаче е базов сценарий, като почти всички институции очертават повече рискове, ако има изненади, те да са в посока надолу. За България външната опасност е по-дълбок спад в еврозоната, който да повлече и нейната икономика по вълните си, а също и недостиг на газ, който може да блокира някои индустрии. Но не липсват и вътрешни фактори - хроничната политическа нестабилност, липсата на редовно правителство и силно фрагментираният парламент правят прокарването на каквито и да било политики или реформи изключително трудно. Отделно страната ще започне 2023 г. без приет бюджет, което също прави всяка прогноза най-малкото условна при липсата на яснота какви разходи предвижда държавата и дали и доколко смята да продължава със скъпоструващата си палитра от различни мерки, компенсации и увеличения на заплати и пенсии. Евентуална допълнителна инжекция популизъм би могла да запази потребителските нагласи доста по-оптимистични от разчетите.

На каква цена

Проблемите с подобни решения са по няколко линии. Едната е, че макар често правителствата (включително и това на Кирил Петков) да се опитват да ги брандират като антиинфлационни, всъщност те по-скоро подклаждат ръста на цените. Индексирането на доходи, за да не се загуби покупателна способност, звучи като логична и човеколюбива социална политика, но то рисува завъртане на спирала от ново поскъпване и индексиране.

Инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, достига своеобразен пик през септември - 15.6%, и през октомври леко намалява до 14.8%, но остава далеч над средната в ЕС - 11.5%, което при това продължава да се увеличава. И въпреки че прогнозите за 2023 г. са за забавяне, много от тях вещаят запазване на сравнително по-високи нива.

А освен това много от тези мерки са и просто фискално неустойчиви и бързо стават непосилни. Това вече донякъде пролича в предварителните сметки на служебния финансов министър Росица Велкова, която очерта тревожна картина при запазване на сегашния микс от данъчни отстъпки, тавани и обещания. Според нея (макар част от политическите партии да оспорват допусканията й като твърде консервативни) това ще доведе до серия години с дефицити от по над 10 млрд. лв. и удвояване на дълга в номинално изражение до 75 млрд. лв., или 38% от БВП. Ако страната тръгне по този път, рискът е кредитният й рейтинг да пострада, а пазарът бързо да накаже охолството й с по-висока доходност и така като крайно цената да се окаже прекалено висока и управляващите да са принудени да се откажат от голяма част от мерките си.

А тук стигаме и до последния проблем, че често този тип подпомагане е пристрастяващо - дори и въведени като временни, понижени ставки ДДС и всевъзможни добавки трудно се оттеглят без брожения. Със сигурност има доста накъде да се мисли за калибриране на мерките, така че да подпомагат само най-нуждаещите се. Но дори в някакъв момент да има воля или нужда от повече бюджетен консерватизъм, постигането му може да се окаже доста сложно и с висока политическа цена.

Малко по-особен случай

Тревожните сигнали от българския политически и бюджетен пейзаж правят още по-валиден въпросa на какво отгоре може да се очаква "най-бедната и корумпирана членка на ЕС" да е сред по-стабилно плаващите в бурните води. Тук донякъде парадоксално положителна роля изиграват някои дефекти на местната икономика и пазар.

Един такъв е влошената демография. Свиващият се пазар на труда и недостигът на квалифицирана работна ръка са сред основните фактори, които карат много анализатори да прогнозират, че тази криза няма да произведе ръст в безработицата. БНБ дори очаква следващите години въпреки забавянето на икономиката тя да продължи да спада от сегашните и без това исторически ниски нива. Естествено това не изключва трусове и съкращения в някои компании или дори в цели сектори, но към момента по-скоро пазарът е в другата крайност - битка за кадри.

Друг пример са неразвитите финансов сектор и капиталов пазар, благодарение на които огромната част от свободните парични средства се съсредоточават в банките. Тяхната свръхликвидност към момента е основна причина покачването на лихвите от ЕЦБ да се усеща много ограничено и приглушено тук. Домакинствата със заеми практически още не са видели по-високи вноски, като единствено затягане и поскъпване се усеща при новото кредитиране. При фирмите пренасянето е по-бързо, но като цяло ефектът от затегнатата парична политика е доста по-приглушен, отколкото в много други страни от ЕС.

В комбинация устойчивата заетост и все още активното кредитиране може да смекчат и други негативни кризисни проявления, каквито вече се усещат другаде, като спадове на цените на имотите и ръстове на необслужваните заеми. Към момента ръстът на кредитирането към септември се запазва на най-високите си стойности от 2009 г. насам (18% на годишна база при жилищните заеми) и в някои сегменти се ускорява, а делът на лошите кредити продължава да се свива до около 5.5%.

Накратко - засега данните от банковата система не излъчват никакъв тревожен сигнал. Както междупрочем и тези от индустрията - към септември промишленото производство все още расте с 11% годишно. Уроците от световната криза през 2008 г. обаче показват, че това може да е измамно спокойствие и икономиката може да пресъхне и светкавично. Нещо повече - ако се върнем към образа на кризата като вълна, тя дори да е унищожително цунами, може в началото да те остави с усещането, че се издигаш, а не че потъваш.

Както и бурите обаче и кризите не са еднакви. Трудно може да се даде ясна и ефективна рецепта как да се плава в тези води. Фриволното охолно харчене и заравянето на главата в пясъка са като енергийна напитка, но след тях махмурлукът може да е още по-тежък. Пълното затягане на коланите пък може да задълбочи кризата, а и е политически непосилно.

Без да са панацея, по-решителните стъпки България да приеме еврото от 2024 г. може да произведат положителни ефекти, които да неутрализират част от слабостите на българските институции. След изгубеното време за подготовка и противоречивите политически сигнали от София тази цел изглежда трудно постижима - отговарянето на формалните критерии и дори приемането на нужните закони в срок са под въпрос. Дори само реформите и ясната ориентация на компаса в тази посока могат да поставят страната на по-благоприятно място в картата на инвеститорите.