Бизнес за баба

България не прави изключение от общата европейска картина, като дори се нарежда сред шампионите по застаряване. Това означава и голяма пазарна ниша на един пазар, които все още е в ранната си фаза на развитие.

Как е в България

Към момента в страната на първа линия е семейството. Малка помощ от общините през програмите за "асистентска подкрепа". Няколко компании, предлагащи официално и легално почасова или 24-часова услуга, или фирми, посредничещи при намирането на болногледачи. И огромен сив сектор на грижи за възрастни по домовете им и близки, плащащи на черно. На последната фронтова линия на живота са домовете за стари хора - по-евтини общински, в които се влиза трудно. И частни - на цени между 900 и 1500 лв. на месец.

Секторът в страната е в процес на адаптация към новите изисквания по Закона за социалните услуги, като огромна част от домовете ще трябва да отговорят на изисквания като максимална бройка на леглата от 120, брой персонал към брой настанени, общи помещения, качество на услуги и т.н.

Едновременно с това браншът страда от дефицитите, характерни за цяла Европа - недостиг на кадри и в много от случаите нужда от повишаване на квалификацията, неатрактивни възнаграждения. А пътят до изкореняване на схващането, че домовете за стари хора са места, където възрастните биват просто "захвърлени", ще бъде дълъг. Добри примери не липсват, като според представители на бранша има все по-голямо търсене на по-специализирани и на по-висок клас услуги.

Бизнесът с домовете

Основната движеща сила на пазара за домове за възрастни в страната са емигрантите. "Всеки, който напуска, има родители, които в някакъв момент ще трябва да бъдат настанени някъде", казва Емил Янков, собственик на "Капитал хелт холдинг" най-големият доставчик на услуги по долекуване и рехабилитация, настаняване на възрастни и хосписна дейност (за хора в тежко състояние) под бранда "Сердика".

Другият двигател са младите, които работят в София и настаняват родителите си от провинцията в близост, за да могат да ги виждат по-често. Все пак по думите на Янков има и такива, които сами взимат решение да се настанят.

В структурата на веригата резиденции за възрастни "Сердика" към момента има 400 легла, като през тази година ще открият още 230 нови, и от три базите стават пет - две в Банкя, Рударци, София и сега и във Варна. В структурата работят към 350 души, като има и болница, и център за рехабилитация, линейки, психолози, шофьори, маникюристи, аниматори.

Бизнесът с домовете за възрастни на Емил Янков започва преди 10 години. Инвестицията в един дом с около 100 легла е 2-3 млн. евро, като се възвръща за около 8 години. "Гледаме да използваме стари сгради, за да стане по-бързо, но вече се ориентираме към строителство, но става по-бавно", казва Янков.

Цената за настаняване в частните домове в страната е между 30 и 50 лв. на ден, или между 900 и 1500 лв. на месец. "Това включва храна, забавления, фризури, маникюр. Може и да е по-скъпо, ако искате да имате самостоятелен апартамент", казват от "Сердика". За сравнение - за общинските домове за 2023 г. държавата делегира 10 390 лв. за домовете за стари хора и 13 101 лв., ако човекът е с деменция. Доплащането от клиента пък е процент от личния му доход - 70% за дом за стари хора и 80% за дом на лица с деменция. Или общо разход от над 1200 лв. на месец. За сравнение - средната нетна заплата в България към края на миналата година е 1500 лв.

В 90% от случаите таксата в частните домове се заплаща от близките. Това по всяка вероятност ще се превърне в казус в бъдеще време, когато все повече хора без деца ще бъдат напълно сами и ще трябва добре да са пресметнали собствените си финансови нужди.

"За държавни има списък на чакащите. В частните - не. Ако се чака, няма да е дълго. Повечето работят на 70-80% от капацитета си", казва Янков, като неговата верига е пълна на 80%. А обяснението, че места са налични в частните локации, е в непрекъснатата поява на нови.

Млад пазар за възрастни

По думите на Янков този интерес към сектора никога не е спирал. Най-добре развиващите се такива центрове според него обаче са с професионален мениджмънт и се управляват от хора, които са в тази сфера - лекари, медицински сестри. Другата част от инвеститорите са строители и хора с друг бизнес, но в даден момент те често се отказват.

"Доста хора ме търсят да купя техните домове за възрастни - строители, петролни компании. Те осигуряват условията като сграда, но отнема страшно много време и енергия да създадеш такава услуга. Хора, които не се занимават с такъв тип дейности, влизат с идеята, че ще го направят и то ще си работи само, но никога не е така", обяснява той. "Не са големи печалбите в сектора, строителите са свикнали с по-бързи. Тук става бавно, но пък не се влияем толкова от сезони, от кризи", обобщава той плюсовете в сравнение със сектори, като туризма например.

Пазарът в страната все още е в ранна фаза на развитие, като няма интерес от международните компании към него. "Преди година и нещо имахме разговори с двете най-големи Orpea и Korian и като разбраха, че най-големият има 400 легла, и казаха, че не им е интересно. Те влизат, когато могат да купят нещо с две, три, пет хиляди легла", коментира Янков.

Освен мащаб липсва и богато предлагане на хубави големи домове с ресторант, киносалон и т.н. Тук ключова роля играят материалното състояние на възрастните и възприятията за домовете.

"Нашият пазар се различава от западния по това, че тук близките настаняват възрастните в домове тогава, когато вече наистина няма как да се полагат грижи за тях. Докато на Запад хората сами си се настаняват. Те отиват, за да бъдат в такава среда", казва Янков, като според него все пак има раздвижване в търсенето за по-висок клас услуги. Пример за това е моделът "Дом за възрастни от семеен тип" на Blocks в "Драгалевци". Той включва 13 еднофамилни къщи за настаняване на възрастни хора от семеен тип, хоспис, медицински център и център за грижа за паметта.

Това, което панира Янков като следващи проекти, са именно резиденция за възрастни с много високо обслужване с 30-40 легла с вътрешен и външен басейн, кино, винарна за хора, които са в добро здраве, но искат да живеят на такова място.

Другият проект ще е тясно специализиран в сферата на деменцията, където хората ще бъдат максимално самостоятелни и свободни, ще имат магазин, а персоналът няма да носи болнични дрехи. Той ще е в покрайнините на София и ще представлява комплекс от няколко къщички с по 20 легла и общи части. "Ще прикрием услугата, те ще си живеят техният нормален живот, а няма да се чувстват настанени в институция", казва Янков, като и двата проекта трябва да се случат след три години. Третата идея е дневен център за хора с деменция.

Вкъщи е най-добре

Домовете за настаняване в България обаче остават все така финална стъпка. Преди да се стигне до тях, най-често търсещите вариант роднини минават през сектора на асистентските услуги и компаниите, които предлагат т.нар. социален патронаж. Според представители на бранша "5-6 големи фирми в столицата предлагат подобна услуга. Още няколко в големите градове, а извън тях ситуацията е трагична."

"Когато започвахме преди 12 години, се оказа, че има огромна липса на услуга, свързана с личната регулярна помощ", казва Нина Димитрова, съсобственик в "Пиа матер".

Компанията предлага лични асистенти почасово. Нина Димитрова и съдружникът й Марко Ганчев, с опит в здравната и социалната система, решават да запълнят липсата между търсене и предлагане, като двигател е конкурсът за млади предприемачи Empower, организиран от фондация Empower United през есента на 2010 г., на който печелят трета награда, която тогава е 40 хил. лв. С тях в началото на 2011 г. стартират компанията си "Пиа матер" ООД (от лат. Pia Mater, или нежна майка).

"И тогава ситуацията до голяма степен приличаше на сегашната - ограничен публичен сектор, който работи основно по европейски проекти. Няколко големи доставчика на асистентски услуги и огромен сив сектор. Разликата сега е, че от няколко години има субсидирана асистентска услуга. Тя обаче е сложна за прилагане, като хората, които имат нужда да я ползват, имат и отговорността да предложат лице, което да я извършва, и когато нямат близък, става трудно", обяснява Нина Димитрова.

В компанията работят 30 асистенти, като те обслужват 100 клиенти. Най-често те са трудно подвижни на легло, като профилирането на компанията е в кратките регулярни посещения. Договорите са за период от 4 седмици, като се подновяват и рядко продължават повече от година. Цената е 9 лв. на час, като за асистентите това е месечен доход между 1000 и 1500 лв. Заплащането, както и при домовете, на 100% се извършва от близките.

Фирмата прави и обучения на лични асистенти, като най-често едномесечният курс се посещава от жени, които се преквалифицират от друга професия и искат да отидат да работят в чужбина и които имат нужда от диплома. Цената му е 180 лв.

Алтернатива на държавните грижи се опитват да предложат и от "Мобилен хоспис" на Петър Цветарски. "Държавата е оставила вакуум и ние го запълваме. В момента тежестта е основно върху семейството, съществува само опцията личен асистент, която се заявява пред социалната служба в общината", казва той. Компанията предлага и почасова услуга и 24 часа (с 4 почивни дни), като цената за 24 часа на месец е от порядъка на 1500-1600 лв., като отново близките търсят тази услуга в 80% от случаите. Компанията е на пазара от 13 години и предлага услугите си в 4 града. Въпросната услуга - на настаняването на човек вкъщи през цялото време, е и най-скъпият вариант с натрупването на разходите за храна, режийни и т.н.

"Най-големите трудности, които срещаме, са намирането на хора. Ограничава ни сложната процедура по наемане на специалисти от чужбина.", Емил Янков, собственик на веригата за възрастни "Сердика"

Хора няма

Сред основните проблеми за целия спектър на услугите за възрастни е липсата на хора, като страната е и традиционен износител на кадри за пазарите в Западна Европа, а доскоро и в Гърция.

"Най-големите трудности, които срещаме, са намирането на хора. Това, което много ни ограничава, е сложната процедура по наемане на специалисти от чужбина. Две основни неща ни правят невъзможна работата - не признават дипломите на медицинските сестри, които са извън ЕС, и те трябва тук да полагат изпити, имайки образование и стаж, и процедурата отнема толкова много време, че повечето кандидати се отказват и си намират работа в Германия, докато се придвижат тук документите. Тези, които не ги взимат например поради това, че не говорят език, остават за нас", казва Янков

Недостигът е огромен според представителите на сектора както на медицински сестри, така и на болногледачи, което се усеща още по-силно след ковид кризата. Няма и млади кадри в сферата.

Според Диляна Гюрова от Център за професионално обучение "Св. Методий Славянобългарски", който от 10 години се опитва да внедри немски опит в обучението на кадри в социалната сфера, ситуацията няма как да се промени, докато услугите в сектора продължават да минават под знака на неквалифицирания труд. Едновременно с това с повишаване на заплащането в сферата на образованието се е усетил и допълнителен отлив на кадри и социалният сектор допълнително е започнал да изостава.

В сектора има и някои финансови изкривявания, като хората, настанени в частни домове, не получават никаква субсидия, при положение че ползват услуга, подобна на тази, която получават настанените в общински домове. Същото важи и при асистентските услуги, като по думите на Цветарски въвеждането на ваучери за по 2 часа 5 дни в седмицата асистентска помощ би дало повече възможности на нуждаещите се да ползват и частни услуги.

Третият сериозен казус, който изглежда най-дългосрочен, е репутацията на целия бранш. Тоест схващането, че хората не получават качествена услуга и са в ужасни условия (което сигурно е валидно за някои места). Част от бизнеса вижда в новите стандарти възможност за противодействие на лошите практики, които насаждат лошите възприятия. Други смятат, че само конкуренцията може да бъде адекватен регулатор. Присъства и позицията, че всичко е толкова трудно и скъпо, че просто се прави каквото може.

Резиденции за възрастни "Сердика" в Рударци