Половината от новите пътища в гаранция са неравни и с недостатъчно асфалт

Проверка на МРРБ на няколко пътни отсечки доказа категорично нередности при строителството на инфраструктура

Изпълнителите ще трябва да отстранят констатираните нередности за тяхна сметка, а според министър Цеков някои дори вече са го направили

Мария Дойкова

Изпълнителите ще трябва да отстранят констатираните нередности за тяхна сметка, а според министър Цеков някои дори вече са го направили © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Проверките са на държавния Институт по пътища и мостове и са от пътища, които са все още в гаранционен срок.
Констатираните нередности са както по отношение на неравности, така и по отношение на дебелина на нанесените слоеве асфалт и основа.
Изпълнителите трябва да ги ремонтират за тяхна сметка, а проверките ще продължат.

В България се строи лошо инфраструктура, със сериозни дефицити и при почти никакъв контрол. Това не особено изненадващо за всеки шофьор заключение вече е потвърдено и от държавата - през данните за проверките на стотици километри пътища, изнесени вчера от новия регионален министър Андрей Цеков.

В над 46% от проверените новопостроени пътища има нередности при изпълнението - с недостатъчно асфалт, недостатъчна основа и с кривини. Това сочат данните от констатациите по последните направени проверки с ядки на избрани пътни участъци от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Пробите са взети от АПИ и са част от предварително утвърдената програма на министър Цеков за извършване на поетапни проверки за качеството на строителството на пътищата. Проверките са извършени от експертите на Института по пътища и мостове към Агенция "Пътна инфраструктура". Първите започнаха през септември и обследваха равността на настилките по магистрали и първокласни участъци от републиканската пътна мрежа, както и дебелината на положения асфалтов слой.

Подобни проверки направи в своя мандат като служебен министър арх. Иван Шишков, но те обхващаха четири обекта с изтекла гаранция. Това не позволяваше никакви конкретни действия за санкции към изпълнителите, нито защитаваше похарчените от държавата средства.

Разликата сега е, че пробите и ядките са взети от прясно ремонтирани и построени отсечки, които са в гаранционен срок, като най-напред са взети от пътни участъци, чийто гаранционен срок изтича най-скоро.

"Извършихме първата фаза на един процес, който смятаме да превърнем в регулярен", посочи министър Цеков. Така според министъра държавата ще може да провери качеството на услугата, преди да е изтекла гаранцията, за да защити интереса на данъкоплатците.

Откъде са сега пробите

Пробите (или ядките) са общо 312, извършени с профилограф от общо 12 обекта в гаранционен срок, или 512 км пътни мрежи. При предходните проби на министър Шишков бяха взети 9 ядки от 3 магистрали - "Тракия", "Хемус", "Марица", и Северната скоростна тангента на София.

Проверени за кривини и нередности са 13 пътни участъка и 5 пътни съоръжения (виж картата). Проверките са проведени в две стъпки: първата за неравност и втората - сондажни проби (ядки) за установяване на нередности при полагането на настилката.

Констатациите

"Резултатите показаха, че определено имаме проблеми с качеството на строителство на пътища", каза в свое интервю за bTV министър Цеков. Има все пак 5 пътни участъка, в които както измерванията за равност, така и изследванията за дълбочина на асфалтовите пластове напълно отговарят на всички проектни и нормативни изисквания, което е илюстрация на това как следва да се строи", посочи още той.

В 7 от пътните участъци обаче направените тестове показват, че има значително разминаване между изискванията по проект и това, което е изпълнено. В някои от участъците според министъра проблемите са локални, 50 - 60 метра, в които са констатирани проблеми. Такъв например е случаят с проверката на трасе от автомагистрала "Хемус", за който е установена неравност на пътната настилка в участък от 50 м.

Подобна е ситуацията и на магистрала "Струма", където са установени недостатъци в 12 различни участъка с обща дължина 1300 метра в 16 км трасе. Там също има индикатор за намален контрол при изпълнение, но не е засегнат целият участък.

Доста скандален е и пътят Слънчев бряг - Бургас (или обходът "Ахелой"), в участък около 5 км от взетите 32 сондажни ядки 22 не отговарят на заложените по проект, нито на нормативните изисквания. Разлика има в основните асфалтови пластове и цялата дебелина на асфалта, като отклоненията са различни в различните участъци. Строителството на този обход възлизаше на малко над 23 млн. лв. с ДДС, а изпълнител по него беше "Трейс груп холд".

Недостатъчно дебела е настилката и на пътя Червен бряг - Чомаковци, както и на Бяла Слатина - Търнак - Плевен (околовръстното шосе на Добрич). Изпълнител на този участък е ДЗЗД Добрич 2019 (Пътно строителство, Пътища и мостове, БГ Ленд Кънстракшън и Копекси Ко), чийто договор с АПИ е на стойност 13,8 млн. лв. с ДДС.

Фрапантни според министър Цеков са разминаванията в дебелината на асфалтовото покритие на посочените участъци. "Ако проектните изисквания са за 21 см дебелина на асфалта, с допустимо отклонение 10%, или 19 см толеранс, имаме участъци с асфалтово покритие около 15 см", посочи на своята пресконференция Цеков.

Липсващият контрол от държавата

"Фактът, че в 50% от обследваните участъци се проявяват недостатъци, говори за дефицит не само в последващия контрол, а предимно в текущия контрол по време на изпълнението на строителството", каза министър Цеков.

Според него е нормално тези недостатъци да бъдат констатирани по време на изпълнението от строителния надзор от представителите на възложителя (АПИ), или "все хора, които работят за държавата", защото те разполагат с вътрешни звена за контрол, които очевидно не работят адекватно.

За контрол държавата плаща два пъти - един път на регионалните звена на АПИ, един път на надзор на строителството. Например за пътя Слънчев бряг - Бургас такъв се осъществяваше от ДЗЗД "План Инвест Сърч". За техният договор държавата плати 295 хил. лв. с ДДС.

Какво следва

"Уведомихме всички изпълнители, както и надзорните фирми, за да отстранят дефектите", посочи регионалният министър. "Сега остава да видим как ще реагират те, като на този етап нямаме постъпили възражения и оспорване на констатациите от тяхна страна", добави още той. Министърът още поясни, че на фирмите е даден срок, в който да предложат техническо решение за отстраняване на нередностите. Ако те не го направят, държавата може сама да направи повторни ремонти, но за сметка на изпълнителите, като предяви искове за стойността на ремонтите.

Цеков гарантира, че МРРБ ще продължи да прави проверки на други участъци от републиканската пътна мрежа регулярно и това ще се превърне в част от последващия контрол от страна на АПИ, който досега липсваше. Големият въпрос, разбира се, е защо системата е стигнала до момента, в който отвсякъде през нея тече и има ли изобщо смисъл от надзор в този му вид, ако той е свързан със строителните компании и няма никакъв интерес да констатира недостатъци.

Една от идеите е да има редовни тестове от Института по пътища и мостове, който е специализираното звено към АПИ и е сертифицирано да извършва подобни проби, а не от лаборатории, свързани със строителните фирми.