Лошият асфалт, зависимостта на "независимите" лаборатории и опасните пътища

Лабораториите са тези, които трябва да гарантират параметрите, материалите и начините на извършване на каквито и да е дейности по строителството и ремонта на пътищата. Те са отговорни за извършването на замервания и оценка на качеството, както и за спазване на изискванията, заложени по изпълнението на дейностите.

Тяхната независимост обаче или по-скоро зависимостта и обвързаността им със самите изпълнители на строителните дейности поставя под въпрос легитимността на потвърдените от тях данни и становища. И оставя усещане за една добре изградена корупционна практика.

А дори по-сериозният проблем от това е бездействието на държавата, липсата на каквото и да е отношение по проблема от нейна страна и пълното мълчание на институциите по подадените сигнали.

Какво се случва с контрола на качеството

Строителната фирма, която изпълнява даден обект от пътната мрежа, е длъжна да спазва зададените параметри и условия в поръчката и да осъществи изпитвания на влаганите в строителството материали (фракции, смеси състав и др.), както и да провери качеството на изпълнение на дейностите. Това може да стане само в акредитирана за целта лаборатория. В България обаче е масова практика самата строителна компания да притежава или да е свързана с такава лаборатория.

Проверка на регистрираните лаборатории, които са членове на Асоциацията на лабораторните експерти в строителството, показва, че почти всички големи и известни строителни фирми притежават такива лаборатории, които са акредитирани от държавата и които използват, когато трябва да докажат качеството на изпълнението на собствените си дейности. Впечатление правят имена като "ГБС - инфраструктурно строителство", "Грома холд", "Драгиев и ко", "Инжстрой инженеринг", "ПТС България", "Пътни строежи", "Пътища" АД и др.

Какво направи държавата досега

През август 2018 г., когато в катастрофа край Своге загинаха 20 души, тогавашният министър на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, от правителството на Бойко Борисов и ГЕРБ, заяви: "Има проблем с асфалта."

Но контрол от страна на държавата на опасния асфалт до този момент няма. Тя напълно се е отказала да се намесва законодателно или регулаторно в очевидния конфликт на интереси и наличието на свързаност между строителните фирми и лабораториите за контрол. За нея като възложител в лицето на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) е достатъчно собствениците на строителните фирми да декларират писмено, че няма да се намесват в работата на лабораториите. Това за държавата е достатъчна гаранция, за да се съгласи, че всичко е изпълнено по изискванията и нормите на процедурата.

Потвърждение, че до този момент от страна на държавата не са предприети процедури, решения, действия или каквито и да е промени, получихме и от инж. Владимир Барзов, който е съветник в политическия кабинет на министър-председателя Кирил Петков и член на междуведомствената група, която в момента извършва проверка на договорите за поддръжка и ремонт на АПИ.

Според него проблем има, тъй като лабораториите нямат нужната независимост и качеството на извършваното строителство е компрометирано. Но също така той потвърди, че няма предвидени конкретни действия от страна на отговорните институции досега.

"Идеята за независима експертиза на качеството на строителството на пътища е добра сама по себе си, защото проблемът е комплексен", изрази личното си мнение Барзов. Действия в тази посока обаче не са обсъждани.

Глас в пустиня

През 2018 година, малко след катастрофата в Своге, разследване по случая направи и Елена Йончева, която по това време беше депутат от БСП, а сега е евродепутат. Повод за това беше получен година по-рано сигнал за нарушения при строителството на пътя, потвърдени с констативен протокол и предписание за незабавен ремонт. По информация от Йончева, която тя потвърди в разговор за "Капитал", сигналът заедно с констативния протокол е подаден и към АПИ година преди инцидента. Основният елемент на проблемният участък е бил "износен горен слой на положения асфалт".

След катастрофата срещу ръководителите на АПИ по това време (Светослав Глосов и Дончо Атанасов) беше образувано дело с обвинение за неизпълнение на служебните задължения, целящо облага за изпълнителя на ремонта на пътя ("Трейс груп холд"), което обаче по-късно беше прекратено от Софийския градски съд с мотива, че не става ясно за какво точно са обвинени шефовете.

В резултат на бездействието на агенцията и прокуратурата тогава Елена Йончева реши да инициира самостоятелна проверка чрез независима лаборатория в ЕС, която да извърши необходимите замервания на положения асфалт в дълбочина (вертикални ядки) на най-големите инфраструктурни обекти в България - трите автомагистрали, като с помощта на независими експерти изготви пътна карта, на която е посочено къде и в кои участъци има възможност да бъде извършено такова замерване за постигане на обективен анализ.

Йончева казва, че причината за тази инициатива е наличието на конфликт на интереси в процеса на строителство и в този на контрол на качеството. "В този случай не може да се очаква обективно заключение", посочи още тя.

Затова се търсят чужди, независими лаборатории от други държави в ЕС, които да нямат бизнес в България, за да се гарантира безпристрастността на анализите. За извършване на тестовете обаче Агенция "Пътна инфраструктура" трябва да издаде разрешение, координирано с органите на КАТ, за вземането на място на пробите от асфалта.

Разрешение за тези дейности така и не се получава, като по думите на Йончева по подадените от нея две искания "няма никакво становище, а пълно мълчание и тотален отказ за комуникация".

"Идеята не беше просто да хванем някой и той да бъде наказан, а да се предотврати извършването на дейности по този безобразен начин и да започне да се строи по правилата", поясни пред "Капитал" Елена Йончева.

Единственото, което тя успя да постигне тогава, е, че представителите на строителните фирми излязоха на протест и поискаха оставката й.

Все пак според Йончева "фирмите знаят как да работят качествено и знаят как да строят, но просто трябва да връщат обещани пари и когато имаш да връщаш едни няколко десетки хиляди, ти трябва да намериш начин да ги спестиш отнякъде. Проблемът е в корупционните практики, в които пътно строителните фирми са принудени да участват, за да могат да работят и развиват дейност".

И неправителственият сектор алармира за проблема

Тезата на Йончева е застъпена напълно и от представители на неправителствените организации за пътна безопасност в лицето на Института за пътна безопасност (ИПБ) и Европейския център за транспортни политики (ЕЦТП).

За "Капитал" инж. Богдан Милчев от ИПБ категорично подчерта, че многократно е поставял въпроса за негодните и недостатъчно плътни фракции камък, които се влагат при полагането на износващия слой на пътищата, пред ресорните ведомства и правителството с доказателства и проби, които те са събрали.

Проби и анализи на слой асфалт, които са направени от Института за пътна безопасност Източник: ИПБ

"Единственият начин да се докаже некачественото строителство на пътищата в България е чрез независима външна експертиза", каза още Милчев. Според него обаче и в момента липсва политическа воля за такива действия. Като допълнение той отбеляза, че е време държавата да възложи тази експертиза, за да защити бъдещите ползватели на пътищата, а не да го прави само когато вече се е случило непоправимото и десетки хора са загинали заради недостатъчно добро сцепление и лош асфалт.

Подобно е мнението и на Диана Русинова, която е експерт по пътна безопасност, основател и председател на ЕЦТП. В наш разговор по темата тя поясни: "Липсва качествен последващ контрол за състоянието на положените пътни настилки в България, както и контрол дали отговарят на изискванията на това, за което българският данъкоплатец е платил."

"Ние трябва по някакъв начин да гарантираме независимостта на извършваните проверки, защото в момента единственият контрол по строителството на републиканската пътна мрежа е вътрешно ведомствен и не е независим", посочи пред "Капитал" Русинова. Според нея независимостта на контрола ще бъде в полза на обществото. Решението, което тя смята, че е работещо, е "изграждането на силен, автономен, независим контрол, който да не може да бъде повлиян по никакъв начин от строителни интереси".

ЕЦТП са направили свой независим анализ на пътен участък от автомагистрала "Европа" за установяване на разминаване в изискванията за качество на настилката по покана на ДНСК като външни наблюдатели и след като са установили несъответствия от параметрите на заданието и изпълнението, са били изключени от приемателната комисия, за да може да бъде приет обектът. ЕЦТП сезира и прокуратурата по този случай, но при проверката от своя страна тя не установява проблем и замазва казуса.

"Аз съм изключително притеснена за този пътен участък. Той не отговаря на никакви норми за сцепление, но въпреки това държавата твърди, че всичко е наред", заяви още Русинова.

Русинова казва още, че поддръжката на пътищата е също толкова важна, колкото и тяхното строителство, а контролът от страна на държавата и по тези дейности също следва да бъде на ниво. Все сфери, в които също имаме проблеми.