ЕИБ: Европейските компании изчерпват резервите си и поддържането на инвестициите ще е по-трудно

Европа запазва глобално лидерство при зелените технологии, но изостава при дигиталните иновации, където вече Китай я изпреварва

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Европейската икономика досега се справя по-добре с комбинирания ковид и енергиен шок спрямо предходни кризисни епизоди. Възстановяването на действието на фискалните правила и затягането на бюджетите от правителствата обаче вероятно ще засегнат дългосрочно публичните инвестиции, а и частният сектор изчерпва ресурсите, което вероятно ще затрудни поддържането на темповете на трансформация.

Това са основните изводи от инвестиционния доклад за 2023/2024 на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), който тя представи на годишния си форум днес. "Структурна трансформация, иновация, дигитализация и декарбонизация са ключовите приоритети за запазване на конкурентоспособността на ЕС", каза главният икономист на институцията Дебора Револтела. "Трябва да увеличим инвестициите в тези области, да предоставим финансиране за скалиране на ключови технологии и да осигурим среда с по-малко бариери и несигурност", допълни тя.

Диагнозата: изчерпване на буферите

От ЕИБ изтъкват, че исторически фискална консолидация от 1% от БВП води до спад на частните инвестиции с 1%. Това се дължи предимно на преливащи се ефекти от свиващия се публичен сектор, но и на оттеглени субсидии и данъчни стимули, като обикновено най-засегнати са инвестициите в оборудване и в нежилищното строителство.

Според анализа на банката Планът за възстановяване и устойчивост може да ограничи ефекта от връщането на фискалните правила за първите три години, особено в Централна и Източна Европа. За да сработи този временен щит обаче е ключово как ще бъде използван, като разширяващата се пропаст между планирани и изпълнени инвестиции вече е 127 млрд. евро към трето тримесечие на 2023 г., а най-голямо забавяне има при мерките, свързани с инфраструктурата.

България е сред посочените страни, където заради процедурите за обществени поръчки има съществени забавяния. Въпреки това страната, заедно с други от ЦИЕ, е сред тези, където продуктивните инвестиции (в машини, интелектуална собственост и бизнес имоти) запазват стабилен растеж. Същевременно страната, заедно с останалите в региона, е с най-високи нива на растеж на реалните ефективни разходи за труд, което е индикатор за загуба на конкурентоспособност. Отчасти това се дължи на по-силния енергиен и инфлационен шок върху икономиките на страните от ЦИЕ.

Фирмите пък, освен свиването на публичния сектор, са изправени и пред затягащи се условия за външно финансиране, докато собствените им буфери се изчерпват. Това особено силно ще засегне младите и иновативни компании. Освен на пазарно финансиране, те често разчитат и на грантове като агрегираната им от ЕИБ оценка за достъпността на външни ресурси се влошава.

По-дългосрочно перспективите за частните инвестиции са изправени и пред редица структурни бариери - най-често посочваните са енергийните цени, недостиг на квалифицирани служители и обща икономическа несигурност.

Рецептата: по-насочени инвестиции

От ЕИБ отчитат, че Европа запазва глобално лидерство при зелените технологии, но изостава при дигиталните иновации, където вече Китай я изпреварва по различни показатели, като например брой запазени патенти. Европейските компании изостават и при внедряването на нови технологии. ЕС е много фокусиран да осигурява публична подкрепа в ранните стадии на стартъпите, но има липси в по-късните фази на растеж и постигане на мащаб, а VC финансирането е недоразвито в сравнение със САЩ.

Съветът на ЕИБ е публичните инвестиции да бъдат предпазени от фискалната консолидация, но те да се насочат по-добре към области, където има структурна трансформация и които не са обхванати добре от пазарно финансиране.