Нови пътища в Родопите: Да стигнеш от Пловдив до Гърция за 90 минути

Това е единият от двата нови родопски пътни проекта, които са на дневен ред в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Другият, както стана ясно миналата седмица, е т.нар. "Родопска магистрала" - от Благоевград през Гоце Делчев до Ивайловград. Ако за първия проект сроковете са обозрими обаче - при бързи процедури строителството може да започне до няколко години - вторият е съвсем в зародиш.

От Пловдив до границата...

Пътуването за Гърция сега в югоизточна посока се случва основно през Кърджали, а преминаването става през ГКПП Маказа, където е забранено за тежкотоварен трафик, а през летните дни опашките с преминаващи автомобили стават километрични. Това е така, защото това е и най-прекият маршрут за румънските граждани, а маршрутът е сравнително бърз и прав.

Алтернативен вариант за преминаване е през Златоград до Ксанти, но участъкът е тесен и твърде бавен и с множество завои. В югозападна посока пък се достига до Гоце Делчев и пункт Илинден-Ексохи, но пътят до там преминава през завоите на яз. "Доспат". Още по югозападно пътят към Гърция се осъществява през другия основен пункт - Кулата-Промахон, където огромните опашки са ежедневие през летните месеци и празнични дни.

В момента пътят Смолян - Пловдив, или II-86, е двупосочен с по една лента и много завои, с малки радиуси и ограничен брой участъци с възможност за изпреварване, което повишава риска от пътнотранспортни произшествия, а често там стават и свличания, които затварят части от него. "Изграждането на скоростното трасе ще облекчи значително трафика по второкласния път II-86, по който в момента преминава целият трафик между Пловдив и Смолян", посочват от АПИ. "С изграждането на скоростния път ще се осигури бърз и безопасен достъп до Смолян и ГКПП Рудозем, допълват от пътната агенция.

Според предоставената от АПИ информация е предвидено новият участък да е с дължина 100 км, като трябва да започва от АМ "Тракия" при село Костиево и да завършва при ГКПП Рудозем, като се пресича с път II-86 в района на граничния пункт. По него превозните средства ще могат да се движат с 90 км/ч, което означава, че разстоянието от Пловдив до граничния пункт ще може да бъде изминавано за около час. Габаритът ще бъде Г 25.5, т.е. с по две ленти в посока.

... на границата и след нея

Новият ГКПП на Рудозем чака да бъде отворен, когато пътят стигне до него от гръцка страна, което трябва да се случи до месеци Фотограф : Областна администрация Смолян

Преминаването би следвало да се осъществява през неработещия все още, но изграден пункт Рудозем-Ксанти, който според областния управител на Смолян Захари Сираков се очаква да започне да функционира тази година. В България на практика има напълно достатъчно пропускателни гранични пунктове, но инфраструктурата до тях или липсва, или е напълно неадекватна за нуждите на преминаващите.

ГКПП Рудозем е един от трите пункта, договорени между България и Гърция в спогодбата, сключена през 1996 г., и единственият все още нереализиран. Самият пункт беше изграден заедно с подхода към него и напълно завършен от българска страна през 2021 г. От края на миналата година е готов и 7 км подход към пункта по второкласния път Средногорци - Рудозем. Предстои работа и по още 2.4 км от пътя Средногорци - Рудозем и обходния път на Рудозем, който е основна пътна връзка с областния център Смолян.

Проблемът този път не е от наша страна. Пунктът е затворен, защото гърците така и не са завършили пътя между близкото селище Димарин и границата. Той е на стойност 3.5 млн. евро, но беше забавен заради свлачище. Обещанията на гръцката страна са до средата на тази година пътят да е завършен и пунктът - отворен.

От там до Ксанти, и съответно магистралата "Егнатия Одос", са 49 километра, които са част от най-важната транспортна мрежа в ЕС - TEN-T. Още през 2020 г. има отделени около 11 млн. евро за този път, като предстои работа по него, за да се разшири и скоростта да се вдигне на 60 км/ч. Този път е залегнал и в последната трансгранична програма между двете държави.

Колко и кога

Прогнозната стойност на поръчката за проектиране тази година ще е 7.2 млн. лв. с ДДС, а според АПИ средствата са предвидени в държавния бюджет за тази година. Ако няма обжалване на тръжната процедура, се очаква до края на годината да бъде сключен договор и да започнат дейностите по проектирането. Срокът за изработването на проекта ще е 180 календарни дни. Няма яснота обаче колко време би отнело строителството на самия път, но министър Цеков посочи на своя работна среща в Смолян, че реално строителство може да започне не по-рано от 4-5 години.

На същата среща в Смолян Андрей Цеков обсъди и подобряването на съпътстващите връзки между новото трасе и населените места, покрай които пътят ще премине. Така например друг приоритетен проект в областта е изграждането на трета лента с обща дължина 13 км в отделни участъци по направлението Асеновград - Смолян. Според министъра се очаква до няколко месеца да има избран изпълнител за проектиране на тези участъци, което би подобрило и обезопасило значително пътуването по това направление.

И "Родопска магистрала"

Инфраструктурният проект, прочут като "Родопска автомагистрала ", влезе в дневния ред на управляващите още през есента на 2015 г., само че до реализация на идеята не се стигна.

Почти едно десетилетие по-късно проектът се поизтупва от праха и за него има бледозелена светлина. За изграждането на пътна връзка между основните селища в Родопите, до Гърция ще са необходими обаче около 55 млн. евро.

"Щe ce нaпpaвим aнaлиз нa възмoжнocтитe зa изгpaждaнeтo нa южния cĸopocтeн път oт Блaгoeвгpaд пpeз Дocпaт - Cмoлян - Maдaн - Kъpджaли - Xacĸoвo, ĸoйтo e зaлeгнaл в cтpaтeгичecĸитe пpиopитeти нa Бългapия пpeди гoдини, нo peaлнo пo пpoeĸтa нe e paбoтeнo", ĸoмeнтиpa министър Цeĸoв в Смолян.

"Poдoпcĸaта мaгиcтpaлa" трябва да пpecичa Гoцe Дeлчeв, Дocпaт, Бopинo, Дeвин, Смолян, Apдинo, Kърджали, Kpyмoвгpaд, Ивaйлoвгpaд и да зaвъpши в гpъцĸoтo ceлищe Kипpинoc.

За разлика от предходния проект за скоростен път обаче, проектът за изграждането на магистрала през Родопите е още в идейна и проучвателна фаза, което означава, че до реализацията и има поне няколко десетки години.