България остава без транспортна връзка север - юг поне до 2028 г.

Военният министър обясни, че с тези пари ще се строят основно пътища, железопътни линии и друга съпътстваща инфраструктура. Ден по-късно началникът на отбраната Емил Евтимов очерта в интервю пред БНТ кои са най-стратегически значимите обекти за НАТО. На първо място той посочи изграждането на магистралата между Варна и Бургас.

Има ли пари

Общо над 800 млн. лева са предвидени за магистралите "Европа", "Струма" и "Хемус", а за завършване на скоростния път към Видин парите от бюджета са в размер на 400 млн. лв. Отделно има предвидени пари за завършването на жп линията София - Бургас, както и други регионални проекти - например пътищата Варна - Дуранкулак и Варна - Силистра, които бяха потвърдени тази седмица.

На практика тези обекти и тяхното завършване са от стратегическо значение, тъй като завършват магистралния пръстен на страната и пускат скоростен път нагоре до Дунав. Финансирането за тях е от държавния бюджет, където обаче средства за магистрала "Черно море" засега не е ясно дали има. Но споменатите 6 милиарда не присъстват никъде, нито има откъде да се вземат към момента. Дори новият мост над Дунав при Русе ще бъде финансиран от ЕК само със 7 млн.евро за проучване, а парите за строителство ще се търсят отделно (виж стр.18).

За реални финансови ангажименти от страна на НАТО пък няма никаква яснота. Има инструмент за финансиране чрез Програмата за инвестиции в сигурността (NSIP). Справка в сайта на Министерството на отбраната обаче показва, че те са финансирали основно авиобази, летище и други подобни военни съоръжения в България и нито бюджетът им, нито капацитетът им не изглеждат като опция за инфраструктурни съоръжения.

Едно е ясно обаче: административните пречки и забавяния, които към този момент спират реализацията на важни и отлагани във времето обекти, не са нито от компетенцията на НАТО, нито от тази на ЕС, а зависят само и единствено от българските държавни институции, отговорни за тях.

Магистрала до морето

Магистрала "Черно море" е част от транспортния коридор VIII Дуръс - Варна и изграждането на коридора от Констанца до Солун.

В Интегрираната транспортна стратегия до 2030 г., която беше приета през 2017 г., изграждането на магистралата беше оценено на 450 млн. лв., която сума естествено вече не е релевантна. За справка, само 76 км от трасето на магистралата Русе - Велико Търново например ще се строят за 1.5 млрд. лв, а предвидените средства за нея в бюджет 2024 са само 300 млн. лв.

АПИ не успя да отговори до редакционното приключване на материала до каква фаза са дейностите от страна на държавата по отношение на строителството на магистралата. Това, което е известно всъщност е, че магистралата не беше сред основните приоритети на правителството в приетия бюджет.

Що се отнася до готовността за нейното строителство, нещата също не са никак ясни. Последните данни от служебния кабинет през миналата година бяха за подготовката на технически проект и готова оценка за въздействие върху околната среда до края на 2024 г. На работна среща, която се проведе във вторник във Варна с областния управител, кметове от региона и депутати, настоящият министър на регионалното развитие Андрей Цеков подчерта, че след кореспонденция с МОСВ вече има 2 алтернативи на трасе за АМ "Черно море", като до края на месеца или в началото на следващия се очаква да има рамкови споразумения за изработване на доклади за ОВОС, които да се изработят и внесат в МОСВ до края на годината.

"Ще се търси предварително разрешение. Надявам се тази година да има трасе, ОВОС, решение по ОВОС за това трасе и процесът по проектиране и строителство на магистрала "Черно море" да е необратим", обясни Цеков.

Магистралата между Варна и Бургас трябва да е с дължина 104 км и досега по нея са построени само 8 км - в началото от Варна в посока Бургас. Първите варианти за трасе от 100 км всъщност са разработени още през 70-те години на миналия век, но всичко спира дотам. Връщането към проекта е чак през 2001 г., когато са изработени нови предварителни проучвания по задание на Изпълнителна агенция "Пътища" (сега АПИ). Плановете са готови през 2002 г., минават през експертен съвет и се избира трасе, дълго 95 км. Оттогава обаче особен напредък няма. Важно е да се отбележи също, че тя няма особена стойност във военното планиране, защото лесно може да бъде ударена.

Под или над Стара планина

Заседнали в екологични оценки и проектиране са и други важни обекти, които са с доста по-стратегическо значение. Такъв пример е тунелът под Шипка, който, както стана ясно миналата седмица, не е мръднал от първоначална фаза. Без тунел преминаването през Стара планина за тежка техника сега е възможно само през Прохода на Републиката. Това е и ключовата точка: затова идеята е този проход да бъде разширен или пригоден за нуждите на НАТО, както спомена всъщност министър Тагарев. Това ще е най-големият бъдещ проект, защото, както се вижда от картата, това е най-важният и пряк маршрут, свързващ Румъния с Егейско море - пътят Русе - Велико Търново - Стара Загора - Маказа - Комотини. По него обаче тепърва трябва да се правят планове, да се съблюдават еконорми, да се изчистват процедури. Дори в най-добрите мечти строителство там не може да започне в следващите няколко години.

Единственото скорошно развитие, което е свързано със стратегически обект, сега е началото на строителството на магистралата Русе - Велико Търново, което се случи през ноември миналата година. "Русе е в центъра на магистралите от Егейско море към Румъния, Молдова и Украйна. Русе е в центъра за развитието на пристанищата в Бургас и Варна. Ще отнеме няколко години, но ще вложим енергия и сили, за да се случи възможно най-бързо. Доколкото зависи от мен, поемем този ангажимент. Това е един от основните ми приоритети", заяви премиерът Николай Денков по време на церемонията по първа копка на новото строителство.

Преминаването между Солун и София - единствената магистрална връзка между двете държави, спира в Кресненското дефиле, където и до ден днешен, 20 години след началото на магистрала "Струма", не е взето решение как да се минава. Наскоро министър Цеков съобщи, че тепърва може да започне проектиране на нов вариант за преминаване през трасето, като "бърза връзка Кулата - Видин е възможна 2028 г.".

И по жп линиите

Относно жп транспортната инфраструктура ЕК поставя няколко важни детайла и аспекта за готовността на страната ни. Ориент/Източноредиземноморския коридор е от съществена важност и е основният жп път, който пресича територията на България от север на юг. Той дублира пътя Видин - София - Кулата и е връзката между румънска граница при Видин на река Дунав до юг с гръцката граница.

"Само си представете Доналд Тръмп президент на Щатите и българското и румънско правителство отиват да искат финансиране от НАТО за нов мост над Дунав. Той е най-логично да каже хора, оправяйте се и инвестирайте повече средства за отбрана и инфраструктура, аз поне така бих направил, ако Русия е застанала на моята врата"

Йонут Кюрея

Asociația Pro Infrastructură - румънско НПО, следящо пътни и жп инфраструктурни проекти в страната

Съществува обаче значително забавяне в изпълнението на проекта за модернизация на жп участъка Елин Пелин - Септември, който е дълъг 79 км. Този участък, освен че е с най-натоварения трафик, свързва и двете най-големи населени места София и Пловдив и осъществява важен международен транзитен трафик между Западна и Централна Европа и Турция. Наскоро там беше открит и корупционен скандал , който поставя под сериозен въпрос възможността за спазване на графика и завършване на цялата линия Бургас - София - сръбска граница до 2028 г.

Няма напредък и по отношение на интермодалните терминали - местата, където автомобилният и жп транспортът се срещат. Все още съществува само един терминал, този в Пловдив, отворен за всички оператори, а според ЕК в област София съществуват само два малки частни терминала, но и до този момент няма съществени планове за решение в тази посока. Друг интермодален терминал беше предвиден по Плана за възстановяване в Русе, но с последната редакция от новото правителство този терминал беше премахнат от финансирането.

Преминаването между Солун и София - единствената магистрална връзка между двете държави, спира в Кресненското дефиле, където и до ден днешен, 20 години след началото на магистрала "Струма", не е взето решение как да се минава. Фотограф : Цветелина Белутова

Магистралата между Варна и Бургас трябва да е с дължина 104 км. Фотограф : Надежда Чипева