🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Мнения Daily - Исторически малшанс и за историческия компромис

И още: Защо "Фейсбук" - да, а "Юбер" - не?; Превръщането на отпадъците в ресурс е стратегически приоритет; "Битката за София" - социологът Мирчев вече си знае резултата

"Историческият компромис" стъпи върху изначално договорения - прокуратурата  и главният прокурор да останат недосегаеми за реформата.
"Историческият компромис" стъпи върху изначално договорения - прокуратурата  и главният прокурор да останат недосегаеми за реформата.
"Историческият компромис" стъпи върху изначално договорения - прокуратурата и главният прокурор да останат недосегаеми за реформата.    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
"Историческият компромис" стъпи върху изначално договорения - прокуратурата и главният прокурор да останат недосегаеми за реформата.    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Съдебната реформа

Исторически малшанс и за историческия компромис

От анализ на Петя Владимирова в "Дневник"

Постигнатото споразумение между Реформаторския блок (РБ) и ДПС с отстъпки от двете страни и внасянето със 180 гласа на нов конституционен проект с "трите безспорни точки" (по премиера Борисов) е успех, който очевидно не е могъл да бъде по-голям  при това съотношение на парламентарните сили.

Историческият компромис - в смисъла на неуспех, е, че прокуратурата не е пипната. А друг шанс за конституционна промяна на безграничната и безконтролна власт на главния прокурор (който и да е той), въртящ държавата и обществото на пръста си, скоро няма да се появи. Както и за борбата срещу корупцията на високата власт.

Да припомним, че главният прокурор формира и антикорупционното звено за борба с корупцията по високите етажи между прокуратурата, ДАНС и МВР, без дори кадровиците от ВСС да видят CV-тата на посочените от него прокурори, та в тази натоварена с огромни очаквания структура влязоха и негови подчинени с професионално-етични дефицити и имидж на изпълнители на поръчки.

Тази прокуратура, която се е самодискредитирала чрез доказана конюнктурност в избора към кого и кога да насочи вниманието си, ще противостои ефективно на най-високата корупция? Няма да бъде банализирано поне онова ярко доказателство: подновяването на делата срещу Борисов и Цветанов, когато са в опозиция и са бойкотирани от ДПС/Пеевски, и прекратяването им (на прокурорско равнище), когато  са отново на власт и в спокойни отношения с ДПС/Пеевски.

Правителството публикува стенограмите от заседанията си, но никога няма да ни каже как и от кого беше договорено условието прокуратурата и главният прокурор да останат недосегаеми от реформата.

Впрочем някой да е чул изявление от премиера и президента, че прокуратурата се нуждае от реформа?

Чувахме друго - гръмотевиците на  войната срещу промените, която се водеше на всички фронтове - от мнозинството "Цацаров - Колев" във ВСС, през медийната империя "Пеевски" и вестниците, дължащи кредити на КТБ,  изливащи хейтърска злост мастити коментатори с непреходна слава, но също тъй непреходно зависими от всеки главен прокурор, до професионалните партийни демагози в парламента.

А Борисов припозна Христо Иванов за "наш министър" едва при риска за оставката му -  за да защити реформаторския си имидж пред европейските партньори.

Във всеки случай "успехът" не бе непредвидим - ДПС просто чакаше своя час да влезе и в "реформаторска" роля. Та историческият компромис стъпи върху изначално договорения. В това е и паралелният исторически малшанс: най-сетне да се появи министър с воля и подготвеност за реформа, за да бъден спрян в политическия, икономическия и медийния капан на конюнктурата.

Нямаше и как да е друго - политическата власт в лицето на всички парламентарни партии, без оглед управляващи или не (неслучайно не ползвам думата опозиция), през това време очакваха от главния прокурор и председателя на Върховния административен съд да прегазят върховенството на закона, за да приключат по-бързо със скандала КТБ, като омъглят и покрият отговорността за колосалния грабеж.

Коментар+

Не може да се прескочи пропаст на няколко скока

От седмичната рубрика на д-р Тони Филипов в reduta.bg

Пасиансът излиза. При пасианса картите се разбъркват, преди играта да е започнала. Още докато се бъркаха картите, Борисов каза: "Каква реформа искат реформаторите - тази от времето на Костов и Иван Григоров ли? Аз съм против! За да се направи такава реформа, трябва да има широк консенсус на съсловните организации - на прокурори, съдии, следователи…". 

И ако помните: "Искате като в Румъния? Вие това ли искате, да ме влачат и мен по прокуратурата?"

Кой ли ни пита нас какво искаме…

Меглена Кунева: "Не мисля, че има непреодолима съпротива към съдебната реформа." Вярно е. Не мисли.

Господа! Не можете да прескочите пропаст на два малки скока. И на три не може. А ние сме на ръба на пропаст и назаде има само вълци…

Премиерът вика: "Стоя зад Христо Иванов и го подкрепям… Върша това заради него… Водя битка колегиите сами да се избират и утвърждават заради исканията на министъра. Правя го заради него, той сам не може да се оправи… Наех се да му помогна, в прекрасни отношения сме."

Ако бяхме малко по-злонамерен, като нищо можехме да заключим, че премиерът гледа на съдебната реформа като на чужда. Досега РБ легитимираше реформаторската мимикрия на Борисов, сега ще легитимира и тази на ДПС. Нямало значение, вика Радан, кой предлага промените. Било му транспенисиално, важното било да се случат.

Според нас вече няма значение и има ли Радан. Чао, Радане, скрий се вече. И да не забравиш да вземеш и Кунева с теб. Барабар с подкрепата ѝ с особено мнение. Те такава перверзия не бях чувал! Абе, Радане, вярно ли Бойко ти бил обещал, като стане президент, да те направи водач на цялото дясно? Черпихме се с едни демократи оная вечер и един се изпусна.

Както и да е. Да обобщим за съдебната реформа. Работата стана малко като с обрязването. Основното уж стои, но отношението е вече различно…  Щом съдебната реформа е неизбежна, рекоха от ДПС, тогава ще я направим ние.

Мнение

Защо "Фейсбук" - да, а "Юбер" - не? 

От коментар на Веселин Желев в "Клуб Z"

Много е озверял българинът. За приказка е готов да те обеси. Ако не вярвате, вижте: ЖЕЛЕВ, КУПИ СИ ВЕДНАГА ЕДНО ЗДРАВО ВЪЖЕ, НАПРАВИ МУ ПРИМКА, ЗАКАЧИ ГО НА ЕДИН КЛОН, СЛОЖИ СИ ПРАЗНАТА ПСЕВДОИНТЕЛЕКТУАЛНА ГЛАВА В ПРИМКАТА И АЗ ЛИЧНО ЩЕ ДОЙДА ДА ТИ РИТНА СТОЛЧЕТО!!! ЩЕ ЗАБРАНЯВАЛ ФЕЙСБУК ТОЙ, ГЛУПАКЪТ! АЗ ПЪК ТИ ЗАБРАНЯВАМ ДА ПИШЕШ ПОВЕЧЕ ГЛУПОСТИ!

Това е написал Пламен Петков под коментара ми "КЗК да забрани "Фейсбук". Това е качествено нов етап в общуването ми с публиката. Всъщност би трябвало да съм доволен.

С този коментар исках да я разсърдя. Да събудя в нея пречистващ гняв. Да ѝ направя катарзис, както би казал Сергей Станишев. И ето че ефектът (поне вербалният) надмина очакванията ми. Само дето е в обратната посока, но няма пълно щастие. Като в съдебната реформа.

Г-н Петков правилно е вбесен от идеята за забрана на "Фейсбук". Тя е идиотска. Но читателят неправилно я е взел насериозно. За него се налага да поясня, че я предложих наужким, за да подчертая колко идиотска според мен е друга идея, която българската Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) осъществи наистина - да глоби онлайн платформата за споделени пътувания "Юбер" в България с 200 000 лева.

Исках просто да попитам: С какво едната онлайн платформа е по-лоша от другата? Защо държавата така свива юлара на едната, а другата оставя "йова" (от турски - свободно скитащ добитък)?

Това, че при "Юбер" "шофьорът излиза на работа с цел да превозва пътници" не може да бъде фактически доказано. То очевидно няма да е вярно, ако приемем, че пътуването си споделят хора, които имат друга постоянна заетост и включват "Юбер" приложението си за по 1-2 часа на ден, докато отиват на работа и се връщат.  

"Юбер" има изисквания, за да бъдете негов партньор, но това не е същото с "наемане" на шофьори. Тe нямат никакви трудови правоотношения с компанията, нито са регистрирани като самонаети превозвачи, нито имат собствени фирми за превоз, нито работно време.

Партньорите на "Юбер" качват хора на свободните места в колите си само ако искат, когато искат, за колкото време искат и ако маршрутите им съвпадат. За разлика от автостопа това не е безвъзмездно. Но не е същото като таксиметровия превоз.

"Юбер" е интернет платформа, която свързва пътуващите. Тя не извършва превозите. Те са собственост и дело на свързаните чрез нея хора. Става дума за споделено потребление, за групово използване на ресурс.

Услугата е информационна, а не транспортна. "Юбер" не предлага друго такси, помага на хората в градовете да намерят алтернатива на таксито. Затова съпротивата от таксиметровите фирми е обяснима. Това за тях е конкуренция.

Компанията е била обект на протести и на административни ограничения в Германия, Франция, Испания, Италия, Великобритания. ЕК по оплакване на "Юбер" в момента проучва съвместимостта на тези забрани със законодателството на единния пазар на ЕС, по-точно със забраната да се ограничава свободата на предоставяне на услуги.

Очаква се комисията да излезе със становище за това какво е "Юбер" и как следва да бъде третиран на европейския пазар тази есен.

Позиция

Превръщането на отпадъците в ресурс е стратегически приоритет

От разпространено становище на Българската асоциация по рециклиране

Превръщането на отпадъците в ресурс до 2020 г. е една от основните цели на "Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа". В нея се посочва, че страните членки трябва да осигурят висококачественото им рециклиране и да елиминират депонирането им.

Според приетото наскоро предложение на Европейската комисия  на първо място този процес ще доведе до създаване на 580 000 работни места в ЕС, ще се увеличи конкурентоспособността и ще намали търсенето на скъпи и оскъдни ресурси. В плана се предвижда до 2030 г. Европа да рециклира 70% от битовите и 80% от отпадъците от опаковки, както и забрана да се заравят в депа подлежащи за рециклиране отпадъци.

Стриктното спазване на тези цели ще спаси от изсичане хиляди декари гори, ще спести милиони куб. метра вода и хиляди мегавата електроенергия, ще намали зависимостта на производството от добив и рафиниране на суровини. Когато рециклирането и повторната употреба се превърнат в икономически приоритет, отпадъците ще са източник на ресурси, които ще се върнат обратно в икономиката като суровина.

Въпреки че в България през 2015 г. все още 70% от отпадъците се депонират, сме поели ангажимент пред ЕС  след 5 години да рециклираме 50% от общия им обем и да прилагаме стратегията за "нулеви отпадъци". От отпадъците можем да изхвърляме 10-20%, а всичко останало е полезна суровина, която може отново да се използва, стига да се изхвърля разделно. През последните години фирмите от бранша на рециклиращата индустрия в България изградиха и продължават да надграждат национална мрежа за събиране, сортиране и рециклиране на отпадъците. Бяха направи значими инвестиции за изграждане на площадки, за  пуск на машини и съоръжения, за транспорт, както и различни програми, стимулиращи хората за предаване на отпадъци.

Фирмите от рециклиращия сектор изградиха телефонни центрове и интернет сайтове, които информират за местата, където се приемат срещу заплащане стари електроуреди. Те могат да извозят директно от дома на своите клиенти хартиени отпадъци, стъкло, пластмаса и метал, като по този начин предотвратяват нерегламентираните сметища, а гражданите получават средства за отпадъците си.

Големите индустриални фирми, рециклиращи черни и цветни метали, обезпечават със суровини структуроопределящите металургични заводи в България. Те са и големи износители на скрап за европейските и азиатските пазари.

Отпадъците са важен екологичен проблем и тяхното добро управление е процес, който трябва да намали до минимум замърсяването на основните компоненти на околната среда (въздух, води и почви), да въздейства за по-добро качество на живот и развитие на екосистемите.

Има още много стъпки, които да се предприемат в тази посока, и това трябва да стане с активното взаимодействие на централната и местната администрация с бизнеса и неправителствените организации. Оползотворяването на ресурсите е стратегически приоритет на България, който фирмите от рециклиращата индустрия се надяват да бъде подпомогнат от финансови инструменти, включително европейските фондове. 

"Битката за София"

Социологът Мирчев вече си знае резултата

От коментар на webcаfe.bg

"Битката за София" от години е клише, което имитира предизборна надпревара. Сблъсък не само че няма, ама липсва дори и опит за лека колизия.В събота социалистите решиха, че ще покоряват столицата начело със социолога Михаил Мирчев. С този избор надминават по екзотичност дори и кандидатурата на Бригадир Аспарухов през 2007 г., което, дайте си сметка, не е никак лесно.

Михаил Мирчев е потомствен последовател на Столетницата (или на каквото е останало от нея), дори без да е член на партията. Именно в това му е най-големият проблем. И децата знаят, че София не е България, а БСП го знае най-добре само като си погледне изборните резултати.

В София има значително повече млади и образовани хора, към които трудно може да се насочи с посланието си за съхранение на "народните обичаи, творчеството за деца и паметниците, които ни обединяват" - нещо, което със сигурност е далеч от полезрението на всеки избирател, тръгнал да се бори със софийския трафик, разбитите тротоари, вмирисаните кофи за боклук, клошарите, градския транспорт...

Като се замислим, дори и "битката" между Кадиев и Фандъкова през 2009-а беше далеч по-атрактивна: нетрадиционен социалист срещу наследника на Борисов в разговор за бездомните кучета - тема, която дори сега е по-актуална от народните обичаи и детското творчество.

Издигането на неизбираеми кандидати е стар номер на левицата. Открай време БСП играе само за дълга листа съветници и всичките им кандидати са, както е казал шопът, "мижи да те лажем". А Мирчев като социолог вече трябва да си знае резултата.

Астропроклятие

Симбиоза на служби, престъпници и политици

Астроложката Силва Дончева пред factor/bg

Промяната на 10 ноември се случи под знака на Скорпион. Ужасен факт! Следователно неговото влияние ще е определящо за целия период занапред, поне докато не се случи нов прелом в обществения ни живот. Затова не е чудно, че през цялото време се занимаваме с живота на службите, на агентите и на престъпниците.

Ние като нация и държава не сме стигнали до идеята, че силните и можещите трябва да дърпат с всички сили слабите и неможещите, тези с лош житейски кредит. В България високият интелект и добрите духовни възможности за съжаление все още се използват главно за потискане и използване на нещастните изостанали глупаци, като през цялото време се декларира, че са ни равни... За съжаление трябва да се каже, че борба с престъпността в България никога не е осъществявана. Налице е симбиоза на службите, които провеждат неводещи до никъде операции с други, създадени и толерирани от тях престъпни организации. 

Спасението, както се вижда и от самия хороскоп, е извън пределите на държавата. Благотворното влияние на Юпитер означава, че единственият начин да се облекчи положението е намеса на различни позитивни сили извън страната.

България няма вътрешен потенциал за справяне с проблема освен ако не заложи изцяло на духовната вътрешна работа. Факт, който е много труден за разбиране. За съжаление прогнозата за вътрешнополитическите отношения е тежка.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 3
    • + 5

    Браво на Петя Владимирова!
    Единствената в Икономедията, която нарича нещата с имената им!
    Заради нея упорствам още да чета.

    Когато чета масовката, се колебая, че живея в различна държава от тази, за която пишат. Там Радан е някакъв богатир, а не политически сметкаджия, Бойко е мъдър като Кисинджър, а не е бивш страхлив бияч, Миглена е евродама, а не вечната келепирджийска снаха...

    Разбийте ги, Петя!

    Нередност?
  • 2
    santa_claus avatar :-|
    Santa Claus
    • - 6
    • + 4

    Явно е че сте псевдоикономическа медия щом подкрепяте юбер... Те и видинските ддс-ари по тая логика са честни...

    Публикувано през m.capital.bg

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал