Ключът към математиката

През 2012 г. България е на последно място сред страните от Европейския съюз и се класира на 48-мо място сред 64 държави от цял свят, участващи в PISA. Експертите, които провеждат проучването, отчитат най-незадоволителни резултати при задачите за решаване на проблеми. Това е истинският тест за една успешна образователна система, защото само така може да се установи способността на учениците да прилагат в реалния живот това, което са научили - нещо, което би трябвало да е смисълът на образованието.

Уменията за решаване на проблеми са пряко свързани със способността на човек да намира решения на комплексни въпроси, да бъде креативен, да разсъждава и да бъде ефективен. Това е базата за успеха в много професии - от инженерните науки и програмирането до дизайна и медицината. В тази област българските ученици демонстрират едни от най-ниските резултати в света.

От представените във вторник резултати от PISA 2015 е видно, че разликата в успеха на българските ученици е незначителна. Средният резултат по математика се е вдигнал от 439 точки през 2012 г. до 441. За сравнение - средният резултат на 35-те държави, които принадлежат към ОИСР, е 490. 15-годишните ни се класират на 46-то място сред 70 участващи държави. Имаме едни от най-ниските резултати в Европа, като само Румъния, Албания и Черна гора са на по-ниско ниво. От шестте възможни нива на математически умения, мнозинството от учениците в България стига до ниво 2, като 6 е най-високото. Ниво 2 се счита за базово ниво за умения, които се изискват, за да участваш в обществото. Българските ученици не могат да прилагат теоретичните знания в практиката и могат да се справят само със задачи, които не изискват аналитично мислене.

Това може да е изненадващо на фона на резултатите на българските ученици от математически олимпиади. В тази област България се е придвижила от 37-мо място през 2014 г. до 18-то през 2016 г., което нарежда страната ни сред първите 20 в световен мащаб. Много държави използват резултатите от математическите състезания като средство за оценка на качеството на образователната си система, но те са показателни само за една малка част от училищата и учениците. Като имаме предвид, че по-малко от 10% от всички училища изпращат участници в олимпиадите и тези деца представляват до 5% от всички ученици в даден випуск, техните резултати категорично не дават реалната представителна картина за състоянието на обучението по математика в страната ни.

За да разберем как се стига до ниските резултати на PISA, трябва да вникнем в състоянието на началното образование. Миналата седмица Министерството на образованието и науката оповести резултатите от ТIMSS - авторитетно международно изследване на уменията на ученици от 4-ти и 8-ми клас по математика и природни науки. На пръв поглед резултатите на нашите ученици изглеждат добри – четвъртокласниците ни имат среден резултат от 524 точки по математика при средно за изследването 500 точки. Но резултатите силно варират - между 373 и 649 точки, като 8% от четвъртокласниците нямат минималните знания за този образователен етап. Според Яна Ноел от Института за прогресивно образование в сегашната система не се насърчава разбирането на материала в дълбочина. "Сравнително лесно е да си отличник в периода от 1-ви до 4-ти клас, когато се работи със сравнително лесен материал, който дори може да бъде и наизустен. С рязкото въвеждане на по-сложни и абстрактни понятия след 5-ти клас, при липсата на усет и разбиране за математиката, умения, основани на собствен опит, и задълбоченост на познанията, не е учудващо, че учениците започват да изостават в сравнение с връстниците си от други държави", смята тя.

Възможното решение

Институтът за прогресивно образование прие като своя водеща програма въвеждането на алтернативната методика за преподаване на математика JUMP Math. C подкрепата на фондация "Америка за България" правим JUMP Math достъпна програма в училища в цялата страна с цел да се подобрят резултатите по математика на всички деца. Методиката е създадена от Джон Майтън и се основава на съвременните научни изследвания, които показват, че децата учат математика най-добре, когато предметът им се поднася като отворен и подлежащ на изследване, а не под формата на запаметяване. Системата се използва масово в Канада, САЩ, Испания и Великобритания.

JUMP Math предлага уникална комбинация от задълбоченост, внимателно надграждане, постоянно оценяване и разнообразие от подходи в преподаването. JUMP Math не променя учебното съдържание, нито класно-урочната форма на обучение. Променя начините и стъпките на обяснение, отношението на учителя към децата, както и отношението на децата към учителя и математиката. Конкретният метод на JUMP Math е уникален, но образователната философия, на която почива, е сходна с тази на един от най-успешните и неясно защо забравени български експерименти в обучението по математика и информатика от края на XX век – "Проблемната група за образование" или т.нар. "Сендовска система".

В основата е създаването на сигурна и окуражаваща среда, в която всяко дете получава възможност за успех. По този начин се дава шанс да се превъзмогнат и отстранят причините, довели до ниските резултати на тестовете - най-вече липсата на увереност в себе си. Тази психологическа настройка обикновено се проявява под формата на тревожност към математиката като поле за изява. Нашият подход поставя учениците в центъра на обучителното преживяване и не подценява тяхната индивидуалност и емоции. Чрез създаването на пространство за учене от грешките, при които няма последствия, JUMP Math показва на учениците, че ако сгрешат, това е възможност, а не проблем. Изгражда среда без наказания, която насърчава учениците да изследват, а не да прикриват това, което не знаят.

Предварителните резултати от изследване, проведено от Нов български университет с ученици, които учат по JUMP Math в България, отчитат, че те имат по-голяма положителна нагласа към ползата от математиката в бъдеще и са значително по-убедени, че нещата, които изучават по математика, ще са им нужни. Учениците по JUMP Math имат и повече вяра във възможностите си да се справят с математиката, отколкото останалите.

Окуражаващи са и резултатите от пилотното сравнително изследване на Института за прогресивно образование. То сравнява една система за обучение по математика с друга и показва, че JUMP Math води до по-голямо равенство в постиженията, когато по системата се работи с деца от различен етнически произход, които не владеят особено добре български език. Това е голямо предимство като имаме предвид, че резултатите на TIMSS отчитат голяма разлика между нивото на постиженията на децата с майчин език български и останалите.

Също така, TIMSS показва че разликата в постиженията по математика между българските деца с много възможности в семейството и тези с малко е близо сто точки. За сравнение, държавите, които заемат челните места в PISA, като Финландия, демонстрират много малки вариации в резултатите на учениците. Това доказва, че високите постижения са възможни за всички деца. Неравенствата в образованието, свързани със социално-икономическия статус, могат да оставят своя траен и болезнен отпечатък, но JUMP Math разкрива потенциала, който всяко дете притежава.

И колко важно е да се случи

Пътят към масовото въвеждане на програми като JUMP Math понякога се оказва труден. Една от причините е, че развиването у децата на мислене, основано на изследването, е комплексна и деликатна задача, която изисква и от учителите да имат същата нагласа. Като цяло, настоящата система за подготовка и подкрепа на преподаватели у нас не насърчава учителите да мислят и работят по този начин. Ето защо Институтът за прогресивно образование започна изграждането на "Училище за учители", което да осигури адекватна подготовка и професионална подкрепа на учителите, които вече работят в класните стаи.

Друга важна инициатива в тази област е MaSciL на Българската академия на науките или "Математика и природни науки за цял живот". Целта на проекта е да съдейства за широко разпространение на изследователския подход в образованието в началните и средните училища.

За да бъде успешна една нова система, тя се нуждае от въвличането на цялата образователна екосистема, която да върви в една и съща посока - от университетските преподаватели, които подготвят учители, през родителите до издателите на учебници. Важно е да се включи и частният бизнес. Защото зад цифрите и статистическите данни стоят действителни човешки животи и бъдещето на нашите деца. Не става въпрос единствено за по-високи резултати на PISA, а за това да се даде възможност на всяко дете да усети красотата на математиката, както и на обществото ни да се възползва от математическия потенциал на учениците и от всичко, което това би донесло на нашата икономика и развитие.