От "зловредно влияние" до "пунта мара"

Българските служби имат сложната задача да дефинират "зловредно влияние" от страна с огромни исторически, културни, религиозни и човешки връзки с България.

Авторът е бил дългогодишен журналист в "Капитал", съосновател е на Антикорупционния фонд и един от вносителите на първия сигнал до прокуратурата за разследване на КТБ през февруари 2014г. Фотограф : Николай Дойчинов

Засега, изглежда, тази сложна задача не им се отдава - съдейки по изявленията по шпионския скандал в стила от края на 40-те, към които точно демократично настроените и образовани граждани на България са особено чувствителни. Тъй като точно към тези групи и хора е насочен внезапният евроатлантизъм на прокуратура, ДАНС и МВР, май е нужно да се напомни кой покани преди две години генералния прокурор на РФ, подписа специални споразумения, дава съвместни интервюта и го развежда с държавни почести като тези на московския патриарх Кирил. Отговорът - същият, на чийто евроатлантизъм днес се радват, надявайки се, че това ще е вечно, а не резултат от някой спорадичен доклад, среща или записка на западна партньорска служба с ниво на познаване на българската ситуация не много по-високо от два-три кратки доклада и десетина прочетени статии в Уикипедия.

Засега единственото сериозно "доказателство" по шпионската афера изглежда мистична докладна записка от председателя на "Русофили" във връзка с проект, финансиран от руски държавен институт. Под булото на класифицираната информация по него обаче може да се крие всичко, и докато при мен е чисто любопитство, десетки български граждани и организации получавали финансиране от неевропейски донори - от кмета на Несебър с грант от посолството на САЩ за ремонт на средновековна църква, до стотици неправителствени организации с норвежки и швейцарски грантове - със сигурност биха искали да знаят кога, как и кой тълкува един проект на неправителствена организация с неевропейски донор като "зловреден". Засега отговорът е ДАНС, прокуратура и МВР. И това е изключително притеснително.

За да изясним каква е разликата между лов на (временно неудобни) вещици и разследване на реална противозаконна (включително противодържавна дейност), има и може да има само една начална точка - азбучните, прости и записани в конституцията права, които никой Цацаров, Гешев и който и да е в момента на върха на свръхцентрализираната прокуратура не може да измени.

Всеки има право на обществена дейност, включително и на такава против членството в ЕС и НАТО, в рамките на закона. Също и срещу членството на България в ООН, франкофонската общност, ФИФА и световната федерация по художествена гимнастика. Може да се бориш за евразийска България, може и за присъединяване към княжество Монако (б.а., тук дори малко съм помагал, беше майтап и половина, такова и си остана), може и за свикване на референдум дали България да стане американски щат. Всичко е толкова законно, колкото и първите изказвания от 1990 г., че България трябва да влезе в НАТО, когато още не беше официално разпуснат Варшавският договор. Геополитическата ориентация на една страна е резултат преди всичко от вътрешен политически консенсус, на публична дискусия и легитимни мерки в рамките на закона.

Всеки има право и на политическа дейност в рамките на закона. Лимитите тук са ясни - конституция, прозрачност на даренията, забрана за финансиране от чуждестранни фондации и така нататък. Има обаче един важен неизяснен въпрос, при това сериозен - каква е точно границата на дейността на чуждестранните политически фондации, чиито представители понякога потръпват от видимо неудобство, когато на официални събития признателен премиер публично благодари за получена помощ, която би се тълкувала според уставите и законите като недопустима намеса.

Накратко работата на политическите фондации в България продължава да е сива зона, която в сегашната политическа ситуация никой няма интерес да изяснява освен няколко срамежливи анализатори просто заради уважение към правилата.

И още един важен въпрос - ако чуждестранните фондации са потенциално опасни за националната сигурност, не са ли тогава опасни и последните промени в закона за политическите партии, които намалиха държавната субсидия и оставиха на бизнеса да ги финансира безлимитно?

Всеки има и право на медии със всякаква насоченост и идеология отново в спазване на закона. Незаконни са медии с неясно финансиране (има специален закон за пране на мръсните пари, за чието спазване отговаря финансовото разузнаване към ДАНС) и съответния закон, прилаган от СЕМ, за телевизиите.

Тук и трите институции, тръгнали да разследват "злонамереното влияние", дължат отговор на много въпроси, като например как под носа на финансовото разузнаване над 300 милиона лева от КТБ се оказаха законно във вече несъществуващата ТВ7, както и как партийната телевизия на партия "Атака", "Алфа ТВ", продължава да работи, разпространявайки език на омразата и послания, които по последните изказвания на Цацаров и Гешев влизат директно в определението на "злонамерено влияние". Дали това не е свързано с това, че и двете телевизии са обслужвали партии, които крепят политическото статукво и дори участват в управлението?

Всеки има право на стопанска дейност, включително на предоставяне на информация и анализи срещу заплащане. Предоставянето на информация и анализи е дейност в рамките на закона и има десетки дружества и организации, които правят това за чуждестранни клиенти и донори. По отношение на държавните тайни България по закон все пак модерна и европейска държава, има закон за класифицираната информация.

Засега никой не е обяснил каква държавна тайна е издал русофил "номер один", защото според целите на сдружението и в рамките на дейността си той няма как да знае по законов начин друго освен броя на изядените кебапчета на годишния русофилски събор на язовир "Копринка" и средната възраст на присъстващите. Тук прокуратурата следва спешно да изнесе в своя нов стил поне намек за данни, предадени по "шпионския скандал", които да представляват държавна тайна или друга важна информация, свързана с националната сигурност.

Какво е тогава "злонамерено чуждo влияние" (foreign malign influence)?

Институционалното дефиниране на това какво е и какво не е злонамерено чуждо влияние, изглежда, не се е случило още, съдейки по противоречивите и на моменти с антидемократичен уклон изказвания по шпионската афера от прокуратура, ДАНС и МВР. Няколко огромни примера обаче стоят от години и дори десетилетия и бездействието по тях е най-големият източник на съмнения дали сегашният порив е резултат от някакво институционално узряване, или просто отбиване на номера пред западните служби за трупане на актив на единствения кандидат за бъдещ главен прокурор, както и използване на ситуацията за разчистване на неудобни бизнесмени, свързани с аферата КТБ и разпределянето на нейните активи към политици-бизнесмени със силно влияние в съдебната система.

В България действат от години паравоенни групировки с цел военно обучение и изпращане на доброволци настрана на Русия срещу трети страни. Няма публична информация за действия на службите, активни сега по "шпионския скандал", по тях, въпреки че записването в чужда армия представлява директно поставяне в служба на чужда страна.

В доминираната от държавата енергетика се прокарват неизгодни, дългосрочно ангажиращи енергийни проекти чрез политическо лобиране, спорни бизнес планове и действия на високопоставени държавни служители в енергетиката, които трудно могат да се дефинират като гарантиращи енергийната сигурност и диверсификация.

В българския политически живот и дори в управляващи коалиции участват политически партии с видимо чуждестранно финансиране, съмнителни бизнес връзки и директна подкрепа от руската държава, политици и медии.

В българските медии въпреки новите "целеви" закони се придобиват активи от скрити собственици в нарушение на мерките срещу изпирането на пари и банковите регулации.

В българското информационно пространство, тоест медии плюс социални мрежи, се води видима пропаганда и информационна война, създаване на масови психози ("ще ни вземат децата", "НАТО пуска кемтрейлс" и прочие).

Ключови български дружества са с неясен краен собственик - примерите са хиляди, но най-интересен за службите би трябвало да е "Булгартабак", за който се оказа, че и българският премиер не знае отговора на този въпрос.

Въпреки основателните въпроси, въпреки сериозните журналистически разследвания, въпреки критиките на партньорски институции досега не само не е имало активни дейности на "евроатлантическото трио" от силови институции по темата, а напротив - по сигнали, подадени до прокуратура и ДАНС, се отчита формална дейност и пълна липса на интерес.

Казусът "Южен поток", довел през 2014 г. до невиждано до този момент напрежение между България и ЕК, остава неизяснен, няма и отговор на въпросите има ли политици и депутати, замесени в преговорите от българска страна, въпреки разследванията, в които се включи дори "Ню Йорк таймс".

В началото на тази година бяха направени разкрития, довели до отнемане на българско гражданство на лица, които не би трябвало да са минали филтъра на ДАНС, но са успели. Най-фрапиращите случаи бяха на осъден в САЩ руски бизнесмен, за когото ДАНС не беше видяла информация, налична при елементарно търсене в Google, и съпруга на шеф на руска банка, придобивала активи в телекоми, преработка на цигари и дори футболни клубове.

След всичко видяно досега по мистичното "чуждестранно зловредно влияние", съмненията дали прокуратура, ДАНС и МВР на Република България наистина ще пазят евроатлантическата ориентация и национална сигурност остават огромни.

В ръцете на неработещи и овладени институции мъглявите аргументи по националната сигурност и партньорствата със западни служби могат лесно да се окажат само още едно основание на действие срещу неудобни на статуквото лица, при това под булото на строго класифицираната информация. Което в най-критикуваната за корупция и липса на върховенство на закона държава в ЕС едва ли ще учуди истински някого.