Нуриел Рубини
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Наблюдаваме няколко геоикономически игри от типа "кой пръв ше мигне" и непостигането на компромис в която и да е от тях може да доведе до сблъсък, който най-вероятно ще бъде последван от глобална рецесия и финансова криза. Основната надпревара е между САЩ и Китай за търговия и технологии. Втората е спорът между САЩ и Иран. В Европа ескалират търканията между британския премиер Борис Джонсън и ЕС за Brexit. И накрая - Аржентина, която може да се конфронтира с Международния валутен фонд след вероятната победа на Алберто Фернандес на президентските избори идния месец.
Мащабната търговска, валутна, технологична и т.н. студена война между САЩ и Китай може да пренесе настоящия спад в производството, търговията и капиталовите разходи към услугите и частното потребление, вкарвайки американската и глобалната икономика в тежка рецесия. По същия начин военен конфликт между САЩ и Иран би изстрелял цените на петрола над 100 долара за барел, предизвиквайки стагфлация (рецесия с нарастваща инфлация). В крайна сметка това се случи през 1973 г. по време на войната от Йом Кипур, през 1979 г. - след иранската революция, и през 1990 г. - след иракското нашествие в Кувейт.
Разривът около Brexit сам по себе си не е повод за глобална рецесия, но със сигурност ще предизвика европейска, която впоследствие ще се разлее и към други икономики. Схващането, че "твърд" Brexit ще причини тежка рецесия в Обединеното кралство, но не и в Европа, тъй като Великобритания е по-зависима от търговията с ЕС, е наивно. Еврозоната вече се забавя и е в хватката на производствената рецесия. Холандия, Белгия, Ирландия и Германия, която е на прага на рецесия, разчитат в голяма степен на британския експортен пазар. Освен това европейската рецесия ще подбие растежа в световен мащаб.
Кризата в Аржентина също може да има глобални последици. Ако Фернандес изтегли страната от програмата на МВФ за 57 млрд. долара, може да се повторят валутната криза и фалитът от 2001 г. Последица от това би бил отливът на капитали от развиващите се пазари изобщо, което ще и причини кризи в силно задлъжнелите Турция, Венецуела, Пакистан и Ливан и ще задълбочи проблемите на Индия, Южна Африка, Китай, Бразилия, Мексико и Еквадор.
При всички сценарии всички ще искат да се представят като победители. Президентът на САЩ се нуждае от сделка с Китай, за да стабилизира икономиката и пазарите преди кампанията за преизбирането му през 2020 г . Китайският президент също се нуждае от споразумение, за да възпре забавянето на икономиката. Но нито един от двамата няма пръв да отстъпи - по вътрешнополитически съображения. А без сделка до края на годината лошият изход ще стане по-вероятен. По същия начин Тръмп смяташе, че може да притисне Иран, оттегляйки САЩ от ядрената сделка и налагайки строги санкции на Техеран. Но иранците отговориха с ескалация на провокациите си в региона, защото са наясно, че Тръмп не може да си позволи военна операция и скок в цените на петрола, до който тя би довела. Никоя от двете страни не иска първа "да мигне" и заедно с натиска, който Саудитска Арабия и Израел оказват на американската администрация, рискът от инцидент се увеличава.
Не е изключено Борис Джонсън наивно да е решил, че по примера на Тръмп може да притиска ЕС с твърд Brexit, за да постигне по-изгодна сделка от вече договорената. След като парламентът му забрани твърдия Brexit, сега ще трябва да "мигне" два пъти - и заради ирландската граница, и заради реалната опасност от хаотичен Brexit.
В Аржентина Фернандес води кампания с посланието, че МВФ е виновен за всички проблеми на страната. Козовете на фонда са очевидни - ако не отпусне следващия транш 5.4 млрд. долара и прекрати спасителната програма, Аржентина ще претърпи нов финансов колапс. Но и Фернандес знае, че дълг от 57 млрд. долара е проблем за всеки кредитор. И тук компромисът е най-добрият вариант за всички, но сценарият с финансов срив все още не може да се изключи.
Проблемът е, че компромисът изисква деескалация и от двете страни, а тактиката "кой пръв ще мигне" възнаграждава неразумното поведение. Добрата новина е, че в четирите сценария по-горе всяка страна все още говори с другата. Лошата е, че всички са далеч от какъвто и да е вид споразумение. А по-лошото е, че играят хора с огромно его, някои от които може би предпочитат срив пред това да изглеждат като отстъпили. Глобалната икономика зависи от тези игри, а те биха могли да се развият във всякаква посока.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.