Как се прави следващата криза

Има няколко причини да мислим така.

- Политиките на фискални стимули, които в момента помпат годишния темп на растежа на САЩ над потенциала му от 2%, са неустойчиви. До 2020 г. стимулите ще изчерпят действието си и фискалното тътрене ще намали ръста от 3% до малко под 2%.

- Тъй като стимулирането се размина с подходящия момент за това, американската икономика вече прегрява и инфлацията се покачва над прогнозираната. Федералният резерв ще продължи да увеличава лихвата по федералните фондове от сегашните 2% до най-малко 3.5% към 2020 г. и това вероятно ще увеличи нивата на краткосрочните и дългосрочните лихви, както и на щатския долар.

Инфлацията расте и в други ключови икономики, а повишаващите се цени на петрола оказват допълнителен натиск. Това означава, че другите големи централни банки ще следват Фед за нормализиране на паричната политика, което ще намали глобалната ликвидност и ще повишава лихвените проценти.

- Търговските спорове на администрацията на Тръмп с Китай, Европа, Мексико, Канада и други почти сигурно ще се задълбочат, което ще доведе до по-бавен растеж и по-висока инфлация. Растежът и в останалата част на света вероятно ще се забави. Китай трябва да го забави заради свръхкапацитета и прекомерния ливъридж, ако не иска твърдо приземяване. А вече крехките възникващи пазари ще продължат за усещат затруднения от протекционизма и паричната политика на САЩ. Европа също ще е с по-бавен растеж заради затягането на паричната политика и търговските търкания. А популистки политики в страни като Италия може да доведат до неустойчива динамика на дълга в еврозоната.

- Американският и световният капиталов пазар са ефервесцентни. Съотношението цена/доход в САЩ е с 50% над историческата средна стойност, а държавните облигации са твърде скъпи предвид ниската доходност. Финансирането със заемни средства видно е прекомерно на много пазари. Търговските и жилищните имоти също са твърде скъпи в много части на света. И тъй като инвеститорите вече започват да предвиждат забавяне на растежа през 2020 г., пазарите ще преоценяват рискови активи до 2019 г. Когато се случи корекцията, рискът от неликвидност и панически продажби ще се засили. Високочестотна/алгоритмична търговия ще повиши вероятността от "флаш катастрофи".

- Тръмп вече атакува Фед, когато темпът на растеж беше 4%. Представете си какво ще е в изборната 2020 г., когато растежът вероятно ще падне под 1% и ще се губят работни места. Изкушението "да разлае кучетата" с някаква външна криза ще бъде голямо, особено ако демократите спечелят мнозинство в долната камара на Конгреса тази година. Като най-подходяща мишена се очертава Иран. Военна операция там би предизвикала стагфлационен геополитически шок, сравним със скоковете в цените на петрола през 1973, 1979 и 1990 г. Излишно е да се напомня, че това ще задълбочи предстоящата глобална рецесия.

- И когато описаната дотук перфектната буря се случи, няма да има инструменти за справяне с нея. Възможността за фискални стимули ще е ограничена заради масивния публичен дълг, а за по-нестандартни парични политики - заради липсата на достатъчно място за намаляване на лихвените проценти.

Спасителни действия едва ли ще се предприемат за страни с почти несъстоятелни популистки правителства. Популистите ще направят по-трудни и нужните реформи в ЕС за противодействие на кризите. За разлика от 2008 г., когато правителствата разполагаха с политически инструменти за предотвратяване на свободното падане, при следващия спад ще бъдат с вързани ръце, а общото равнище на задлъжнялост ще е по-голямо. Ето защо следващата криза и рецесия може да са по-тежки и продължителни.