Различната криза: бърза и яростна

Новият шок за глобалната икономика

Нуриел Рубини

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Нуриел Рубини

американски икономист, в статия за "Проджект синдикейт"

Шокът за глобалната икономика от COVID-19 дойде по-бързо и се оказа по-тежък от този от финансовата криза през 2008 г. и дори от Голямата депресия. И при двете фондовите пазари се срутиха с по 50% и повече, кредитните замръзнаха, последваха масови фалити, безработицата нарасна до над 10%, а на годишна база БВП се сви с 10 на сто или повече. За да се случи всичко това обаче, трябваха около три години. В сегашната криза подобни тежки макроикономически и финансови ефекти се материализираха в рамките на три седмици. Пазарите са с 35% надолу, кредитните са в стагнация, а кредитните спредове (както и тези на спекулативните рискови облигации) скочиха до нивата от 2008 г. С други думи, всички компоненти на общото търсене - консумацията, капиталовите разходи, износът, са в безпрецедентно свободно падане.

Докато повечето анализатори очакват V-образен спад - когато икономическите резултати паднат рязко за едно тримесечие и бързо се възстановят през следващото, вече трябва да е кристално ясно за всички, че кризата с коронавируса е нещо съвсем друго. Свиването, което тече в момента, не изглежда V-образно или U-образно или дори L-образно (рязък пазарен срив, последван от стагнация), а по-скоро I-образно - вертикална линия, представяща срива надолу на финансовите пазари и на реалната икономика.

Сега свиването ни изглежда по-скоро I-образно: вертикално потъване на финансовите пазари и реалната икономика.

Дори по време на Голямата депресия или Втората световна война по-голямата част от икономическата активност не е затваряла, както се случи в Китай и както се случва в САЩ и Европа днес. Най-оптимистичният сценарий би бил рецесия, по-сериозна от глобалната финансова криза (от гледната точка на кумулативния спад в глобална икономическа активност), но по-краткосрочна, която би позволила завръщане към положителен растеж през последното тримесечие на 2020 г. И пазарите биха започнали възстановяването си, когато се появи светлината накрая на тунела. Този сценарий обаче поставя няколко условия:

Първо, САЩ, Европа и други тежко засегнати икономики ще трябва да въведат широко тестване за коронавируса, проследяване и лекуване на заразените, карантина и пълна блокада за справяне с епидемията.

Второ, централните банки ще трябва да продължат да използват възможно най-агресивните неконвенционални парични политики за справяне с кризата. Това означава нулеви или отрицателни базови лихви по заемите, количествени облекчения и улесняване на достъпа до кредитиране (покупката на частни активи), за да бъдат предпазени банките и небанковият финансов сектор на паричния пазар и дори големите корпорации. Сега се нуждаем от повече кредитни линии, за да насърчим банките да дават заеми на неликвидни, но все още платежоспособни малки и средни предприятия.

Трето, правителствата трябва да използват мащабни фискални стимули, включително "хеликоптерни" директни плащания за домакинства. Предвид мащаба на икономическия шок фискалните дефицити в развитите икономики ще трябва да се увеличат от 2-3% от БВП до около 10% и повече, за да се предотврати сривът на частния сектор.

За съжаление мерките, предприети от развитите икономики в областта на общественото здраве, засега са далеч от необходимото за овладяване на пандемията, а обсъжданите пакети от фискални политики не са нито достатъчно големи, нито достатъчно бързи, за да осигурят навременно възстановяване. Поради това рискът за нова, по-голяма от оригиналната Голяма депресия се покачва с всеки изминал ден - икономиките и пазарите по света да продължат свободното си падане.

Дори и пандемията да бъде повече или по-малко овладяна, ръстът може и да не се завърне до края на 2020 г. След кризата от 2008 агресивен (макар и забавен) отговор издърпа глобалната икономика от бездната. Този път може и да нямаме същия късмет.