Модерно образование, или 1.5 млрд. лв. за строителство, ремонти и нова техника

Милиард и половина, за какво?

В Плана за възстановяване и устойчивост за трансформацията на българското образование са заложени почти 1.5 млрд. лв., от които над милиард ще бъдат директно инвестирани в средното образование. Парите ще бъдат разпределени по няколко различни направления, но основите са две - за създаване на STEM среда в българските училища (576 млн. лв) и за обновяване и модернизиране на сградния фонд на българските училища (680 млн. лв. главно за СМР). Доколкото второто е предимно саниране и ремонти на училища и детски градини, по-големият фокус е върху изграждането на STEM средата, която реално има потенциал да промени нещо в сектора.

"В образователната среда ще се развиват и надграждат лаборатории за придобиване на умения и работа по проекти чрез съвременно оборудване за експериментална работа във всички STEM области и внедряване на дигитални технологии, включително такива, които позволяват да се работи интердисциплинарно, синхронно и асинхронно", пише в документа. Целите са да се повиши дигиталната грамотност и мотивация за учене на учениците, както и да насърчи мултидисциплинарна работа на проектен принцип от страна на учениците.

Какво точно е STEM?

STEM центровете в училище не са просто научни лаборатории по физика или химия, ами представляват големи работни пространства, понякога и цял етаж, които повече приличат на "coworking" пространства. "Има различни кътове или зони в тези пространства, там може да има зона за писане, за експерименти, за прототипиране, за работа в екипи, за групови игри, за презентиране, и тн. Всяка от тези дейности в различните зони идва с различен облик на пространството, различно обзавеждане и оборудване", обяснява за "Капитал" образователен експерт работил по програмирането на STEM центрове, който не пожела да бъде цитиран с името си.

Това отразява развитие на съвременната наука - в днешно време науката, която може да се причисли към групата STEM никога не е изолирана дисциплина, а най-често е в комбинация с дигитални технологии, с маркетинг и с някоя социална наука, за да произведе продукт, който да стигне до потребителите. "За да могат оценките, които нашите ученици изкарват, да значат нещо за компаниите, в които те ще работят, за да могат да създават повече добавена стойност за България, за себе си и за света, те трябва да работят по продукти по този начин от училище", обяснява за "Капитал" управителят на Центъра за творческо обучение (ЦТО) Александър Ангелов. Той е убеден, че STEM центровете могат да се превърнат в модел за подражание, на базата на който училищата цялостно да се трансформират с времето.Ангелов смята, че за да са полезни бъдещите 1980 STEM центъра, ученето в тях трябва да се случва чрез създаване на продукт, в което участват и различни учители от различни дисциплини.

"Много по-дълбокото използване на STEM подхода и STEM средата, които тези центрове би трябвало да представляват, би било тогава, когато учителите се научат и биват подкрепени да преподават на проектен принцип и на проблемно базиран принцип. Да дават на учениците си задачи от реалния живот - например свързани с устойчивото развитие на градовете, събиране на боклука, решаване на някакви технологични предизвикателства или изобщо предизвикателства - и около тези задачи учениците да формират поетапно стъпки за разрешаването им, през което те ще използват различните дисциплини", обяснява за "Капитал" друг образователен експерт.

Потенциални слабости в проекта

За да се преподава по този начин обаче, са необходими висококвалифицирани педагогически екипи, които планират как да трансформират учебния процес, така че инвестицията в центъра да не е просто ремонт и покупка на допълнителни технологии. В начина, по който в момента са разписани средствата по проекта личат слабости - 40% от средствата са отделени са СМР, 35% за закупуване на машини и съоръжения, 10% за разходи по придобиване на патенти и софтуер, 5% за труд и само 10% за развиване на човешкия капитал. "За мен липсва много голямо перо - това са именно новите учебни програми, по които ще се работи. Трябва да бъде внесена или адаптирана солидна програма, в която дигиталните технологии са компонент във всички учебни предмети, а не са самоцел, изолирано съдържание в някои ИТ-свързани предмети. Бъглария отново е в дъното на класациите за дигитални умения на младите хора (пък и на всички). Трябва да се мисли за голяма инвестиция в човешкия капитал в системата и нов стандарт за измерване на качеството в образованието. ", смята Ангелов.

Това не е програма за ремонт и хардуер. Това е програма, в която има ремонт и хардуер, които са подчинени на голяма идея и доброто ѝ разбиране и трябва да се инвестира в този ред - голямата идея и информационна кампания и после другото.

Александър Ангелов

управител на Центъра за творческо обучение (ЦТО)

Друг голям проблем според него е добавянето на 93.6 млн. лв. в програмата за така наречените ВОСКС или високотехнологични и оборудвани свързани класни стаи, които са предвидени за 2243 училища в страната. Една от целите на зад тази мярка е да се оборудват максимално количество класни стаи, тъй като въпреки всички закупени устройства през последната година на пандемията, то е направено несистематично и непрекъснато нещо липсва, споделя с "Капитал" източник, близък до МОН. Според него пакетът за една високотехнологична класна стая включва проектор, екран и компютър и струва около 10 000 лв.

Според Ангелов идеята за ВОСКС не само че се припокрива с функциите на STEM центъра, но е и изостанала, защото това са технологии, закрепени за стената, а идеята е да са свързани учениците и учители, не физическото пространство. "Наличието на такива класни стаи и дигитални пространства има смисъл само когато вече има изградена методика и доказан опит това да се използва в проекто-базирано обучение. Няма никаква добавена стойност, когато организацията на учебния процес е класно-урочна просто се добавят дигитални технологии в една класна стая, както и да се харчат пари за скъп хардуер. В развитите образователни системи дигиталните технологии се "вплитат" в учебния процес, а не се поставят в центъра", смята Ангелов. Като по-смислена алтернатива той дава модела на преподаване 1 към 1, който се прилага в общинските училища в Пловдив и в отделни паралелки в други части от страната, при който всеки ученик и преподавател имат лаптоп и са свързани в облака.