Реформата в университетите: Плах опит за по-качествено висше образование

Едрите проблеми на висшето образование

В мотивацията на промените от МОН посочват, че системата на висшето образование в България е силно фрагментирана, а страната ни е сред лидерите по брой висши училища спрямо населението. В момента в България те са 52, от които 38 са държавни. "През тази академична година 13 от тях имат по-малко от 2000 студенти, в 5 са дори под 1000, а най-малкият обучава 343 студенти. Редица университети обявяват множество класирания всяка година и въпреки това трудно запълват или изобщо не успяват да запълнят свободните места", се посочва в анализа на МОН.

От друга страна, картината в България е и силно неравна. Според доклад на Световната банка от лятото средният брой студенти варира от 5385 във висше училище в Северен централен регион до 3650 в Югозападния регион, в който е и София, където са над 50% от университетите в страната. Докладът наистина препоръчва обединения на отделни университети за повече ефективност в системата и повече видимост на българските висши учебни заведения в международен план.

Като алтернатива на сливанията или възможност за комбинирани политики институцията препоръчва и да се обърне внимание на програмите във висшето образование - през последните две десетилетия в опит да привлекат повече студенти университетите са отворили огромен брой програми със спорно качество, предимно поикономика, администрация и управление и педагогика. "Техническият университет в Габрово има специалност икономика, където няма много студенти, няма и голям капацитет. Защо му е на ТУ - Габрово, да има това направление? Защото в определен момент е било популярно да се учи икономика. В момента 27 висши училища имат икономика и администрация и управление", описа за "Капитал" проблема проф. д-р Петя Кабакчиева, председател на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), която акредитира висшите училища.

Плановете на МОН за обединения

Сега МОН предлага малки висши училища със сходен и/или допълващ се профил и разположени в едно и също или в близки населени места да се обединят под общо име и да имат общо или споделено ръководство. Идеята е "шапката" да бъде юридическо лице, но съставните висши училища да запазят значителна юридическа и академична самостоятелност. Чрез новата структура те обаче ще могат да споделят преподаватели, материална база като спортни съоръжения, общежития и др., обща администрация и обслужващи звена, както и да организират обща кандидатстудентска кампания. Подобна промяна не би засегнала специализирани професионални направления или катедри.

Предложенията за реални обединения, които МОН прави пред Съвета на ректорите, са:

• Химико-технологичният и металургичен университет, Минно-геоложкият университет, Лесотехническият университет, Висшето училище по телекомуникации и пощи и Висшето транспортно училище. Заедно те биха могли да създадат Софийски университет по технологии.
• Националната академия за театрално и филмово изкуство, Националната музикална академия, Националната художествена академия и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство биха могли да образуват Национална академия по изкуствата.
• От ведомството предлагат и обединението на филиали на висши училища във Видин (Русенския университет) и Враца (МУ - София, и ВТУ) и създаването на образователен университет, който да обучава кадри за региона.

Всяко подобно сдружение би било доброволно, както е записано и в Стратегията за висшето образование 2021 г. - 2030 г. МОН обещава да има целево финансиране за подобни обединения.

"Целта е тези по-малки университети да споделят ресурси и преподаватели и да не дублират специалности извън специализираните профили, така че да могат да инвестират повече в образователна и научна дейност"

Николай Денков

министър на образованието пред БНР

Ще се случи ли?

Доброволният характер на тази реформа автоматично поставя пред нея много малки шансове за успех. По-рано този месец на фона на предварителните слухове за промените ректорите на някои от споменаваните като подходящи за сливане университети - като МГУ, ЛСУ и НХА, публично се обявиха против механично сливане на ВУЗ-ове. Все още не е ясна реакцията им обаче след представянето на конкретните плановете във вторник.

"Голямото предимство на обединяването е, че по-големите институции са по-видими за световната академична общност, за работодателите, за международните класации и за кандидат-студентите. Такова обединяване обаче може да се постигне по различни начини - както чрез юридическо сливане, така и с включването в мрежи и консорциуми със запазване на юридическата самостоятелност", коментира за "Капитал" по-рано през февруари ректора на СУ проф. Анастас Герджиков.

А как ще се повиши качеството на обучението?

Бюджетът за 2022 г. предвижда още 20 млн. лв. за допълнителни възнаграждения за преподавателите в университетите, но срещу реформи.

Висшите училища ще трябва да прилагат критерии и показатели в своите правилници за атестиране на академичния състав в съответствие с нова методика, която вече се разработва в МОН. В момента атестацията на преподавателите се извършва от собствените им факултети, което, разбира се, води до отлични оценки, без да е ясно какво е качеството на преподаването. Сега ще бъдат въведени общи изисквания за образователни и научни резултати, обясняват от МОН.

"Преподавателите в университетите почти не обвързват учебните програми с с националната квалификационна рамка и всеки сам си решава. Какво и как се случва на един студент е въпрос на какви са предпочитанията на преподавателите. Въпросът е все пак има ли набор от някакви умения, знания и компетентности, които един завършил ще се очаква да има, и тук нещата се пропукват", обяснява един от авторите на доклада на Световната банка пред "Капитал".

МОН планира реформи и в акредитацията на самите учебни заведения - в тях ще участват само преподаватели, регистрирани в Националния център за информация и документация (НАЦИД) и които покриват изискванията за това. Според Денков в някои ВУ в страната над 50% от преподавателите не покриват формалните изисквания. Методиката за акредитация на университетите и отделните направления в тях също е в процес на реформа от Национална агенция за оценяване и акредитация (НАОА). В момента резултатите масово са високи.

"Имаме механизми за акредитация на университетите, но друг е въпросът какво се случва при нея и дали оценките са обективни - правят се взаимни услуги, тъй като страната е малка, а оценителите са преподаватели от съседни университети, които стават взаимно зависими в оценката един на друг", обяснява за "Капитал" източник, запознат със системата. МОН предлага в бъдеще при акредитацията да се използват основно числови данни от надеждни източници за реални показатели, подобни на тези в Рейтинговата система на висшите училища, която често показва много различна информация за професионалните направления в отделните висши училища спрямо акредитацията им от НАОА.