Сливането на университетите в България - разумно действие, но и нож с две остриета

През 90-те години медицината и по-специално медицинската наука във Виена се развиваше стремглаво. Това най-добре проличаваше в международната класация на Виенския университет. В годините преди разделянето Виенският университет се движеше около 80-то място в международната класация на университетите (Academic Ranking of World Universities). С подкрепа за специални политики - назначаване на известни учени, целенасочени инвестиции в определени области и привличане на студенти от цял свят Виенският университет имаше реални шансове да влезе в топ 50 а може би и топ 20 на световните университети. Други сравними с Австрия европейски страни като Швейцария, Швеция и Дания успяха да го направят.

След отцепването на Медицинския факултет Виенският университет се срина в международните класации. Той падна на около 150-о място в света. А пък Медицинският университет Виена така и не се изкачи над 200-ото място.

Доколко мястото в класацията на един университет е важно

В интернет ще прочетете много мнения, че тези класации не са "чак толкова" важни. В науката и образованието обаче класациите са от значение. Като се започне от импакт факторите на списанията, в които публикуваме, до броя на цитиранията, които получаваме. Същото важи и за университетите. И ако се съмнявате - попитайте някой родител на седмокласник. Изборът на гимназия за осми клас винаги започва от горе надолу по класацията на училищата по бал. С други думи - в един университет с по-добро класиране ще идват по-способни студенти и преподаватели, които от своя страна ще правят по-значими открития, а от тези открития ще произлязат по-добри продукти и това ще е добре за цялото ни общество.

Да сливаме ли университети в България?

Да. Това е едно много разумно действие. Причините са няколко. Има прекалено много малки университети. Ако работят в синхрон, те ще могат много по-лесно и икономично да развиват образователни и научни програми особено в редки дисциплини. Също така, крайно време е да имаме поне един университет, който да има потенциала да се бори с големите акули в образователния бизнес, класиран на престижно място в международните класации. А както разцепването води до пропадане в класациите, така сливането може да доведе до изкачване.

Опасностите пред сливането на университетите

Трябва да споменем и за опасностите, които произтичат от обединението на университети. Най-голямата е създаване на монопол над образованието и научните изследвания.Познавайки добре академичната среда в България от самото ѝ създаване, съм твърдо убеден, че едни мегаструктури могат лесно да бъдат овладени от малка група от хора в рамките на няколко години. В не един университет сме били свидетели на такова монополизиране, където меритокрацията отстъпва пред желанието на една малка върхушка, отказваща отчетност въз основа на една криворазбрана академична автономност, да "бетонира" властта си. Затова, още преди да се случат сливанията, нашите политици е редно да отговорят на следните въпроси:

• Как ще гарантираме, че всички субсидирани от данъкоплатеца институции ще дават отчет на обществото за постиженията си?
• Какви ще бъдат поощренията за добри резултати и наказанията за слаби както на ниво научни групи, така и на ниво университети?
• Как ще гарантираме, че постиженията на един учен ще са единственият фактор, който определя неговото кариерно израстване?

Сливането ли е единственото, което можем да направим

Сливането на университети (вкл. и научни институти) не е единственото, което можем да направим, за да повишим качеството на обучение и на научните постижения. Не по-малко важно е да увеличим количеството и качеството на научните публикации, излизащи от университетите. Това можем да го постигнем само с една "безжалостно" меритократична система за академично израстване и финансиране (основана на принципа publish or perish) каквито има в големите международни университети. Това лесно може да бъде осъществено ако/щом се направи една публично достъпна база данни, систематизираща българските учени по научни постижения и публикации, от което да зависи кариерното израстване и разпределението на средствата за наука.

В заключение искам да кажа, че е похвален стремежът на министъра на образованието и науката да повиши качеството на висшето образование и научните изследвания в България. Да, сливането на университети е една важна стъпка, която може реално да подобри преподаването и научната работа в нашите университети, както и да подобри международния облик на нашето висше образование. Сливането обаче е нож с две остриета и може значително да влоши както нивото на научните изследвания, така и образованието. Сливането ще е успешен ход само ако в новосъздадените университети се наложат принципите на:

• отчетност към финансиращите институции
• меритокрация при избора и израстване на учените.

Ако това не се случи, ще станем свидетели на поредната феодализация в едни безотчетни, но за сметка на това държавно финансирани структури.