Препъникамъните пред измерването на качеството в образованието

МОН е изготвил сложна методика за оценка на добавената стойност на образованието в средните училища. Тя ще бъде един от факторите за финансирането им

Напредъка на учениците ще бъде измерван накрая на всеки образователен етап чрез резултатите им на Националните външни оценявания.

Деян Димитров

Напредъка на учениците ще бъде измерван накрая на всеки образователен етап чрез резултатите им на Националните външни оценявания. © NA

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

За качеството на образованието в българските училища в последните години се говори много - за съжаление не ласкаво. Темата пък става остро болезнена, когато излизат и оценките по международната сиситема PISA, които обикновено класират българските ученици доста зад връстниците им от други страни. "Качество" в образованието обаче е нещо, за което в България на практика нито има обективна мерна единица, нито пък повишаването му е обвързано с финансирането на училищата.

Сега за пръв път образователното министерство ще опита да промени това. Ведомството е изготвило нова, сложна методика за оценка на т.нар. добавена стойност в средното образование, която би трябвало да измерва напредъка на учениците и която източник на "Капитал" описа като "формула, дълга оттук до Перник". Идеята е тя да стане и един от факторите за финансиране на системата за средното образование, както е предвидено и в коалиционното споразумение между управляващите партии. В делегираните бюджети за училищата факторът "качество" до този момент отсъства.

Документът, който по същество е адаптирана за България версия на методика на Световната Банка за оценка на добавената стойност в образованието, все още не е публичен. Той е бил представен миналия петък на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование, а според запознати новата методика има точни попадения, но и някои слабости. Сред последните е например запазването на външните оценявания като измервателен инструмент за качеството на училищното образование, тъй като частните уроци, които огромна част от учениците взимат, влияят силно на резултата.

Круши с круши и ябълки с ябълки

Основният критерий в новата методика ще е напредъкът, който учениците показват в края на всеки образователен етап. Това ще се оценява чрез настоящата система на Национални външни оценявания (НВО) и матурите след XII клас, а сравненията вече ще се правят на база сходни училища. "Мерят се еднакъв по тип училища - езикови с езикови, професионални с професионални, ромски с ромски, а не да се смесват различните типове. Това е много добра стартова гледна точка", смята председателят на синдиката на директорите Диян Стаматов, който се е запознал с документа в петък.

Предвижда се също така да се сравняват резултатите на едни и същи ученици след 7 клас и след 12 клас, което би показало напредъка на самите ученици, или т.нар. "добавена стойност", която училището и учениците дават. Досегашните сравнения на резултатите по випуски на практика не са обективни, тъй като се оценяват различни деца, а и системите на изпитите често се променят.

Стаматов обаче посочва друга потенциална слабост. "Ако базираме оценките само върху тази добавена стойност, то така наречените елитни училища за съжаление ще получат по-ниска оценка. Причината е, че в тях влизат високо мотивирани ученици с отлични оценки, но при завършване излизат с успех 5.40 -5.50, което по тази методика изглежда като отрицателна тенденция", казва той. По думите му трябва да се допълнят и други критерии за качество освен добавената стойност.

Друг проблем, който остава, е този, че освен матурите след 12 клас всички други външни оценявания в системата са само по български език и математика. "Така се елиминира оценката от всички други предмети и за пореден път се подсилва тежестта на тези два предмета, без да се отчита въздействието на природните дисциплини, на художествения спектър от дисциплини, на целия останал контингент от предмети", посочва Стаматов. Все пак той посочва, че тъй като тези изпити се провеждат от години, поне на теория за българския език и математиката МОН разполага с богата база данни, на която да стъпи.

Стаматов в крайна сметка предлага обвързването на добавената стойност с финансирането в началото да е с минимална ставка, за да не се деформира силно сегашната система, ако се открият дефекти в методиката.

Какво мерят външните оценявания?

Националните външни оценявания и матурите в България в настоящата им форма не са качествен инструмент за измерване на качество. Според насоките за измерване на добавена стойност в образованието на Американската асоциация за образователни изследвания (AERA) "оценки за добавена стойност са валидни, когато отговарят на професионалните стандарти за надеждност и валидност за заложената цел" и само от изпити, които са сравними във времето и имат един и същ предмет на изследването.

Българските външни оценявания се променят по форма и съдържание сравнително често от страна на екипите на МОН, които ги изготвят, което ги прави несравними във времето, а има съмнения и за съпоставимостта им за един и същ ученик. "За момента няма ясни доказателства, че тестовете за външните оценявания, които се използват, позволяват измерване на напредъка на учениците във времето. В сегашния си вид те по-скоро са инструмент за селекция на учениците при прехода в следващ образователен етап", обяснява изпълнителният директор на Центъра за изследвания в образованието Асенка Христова за teacher.bg.

Пример за разликата между външните оценявания е, че средните резултатите след 4 клас на учениците са много по-високи, отколкото след 7 клас или след 12 клас. Системата обаче няма обяснение защо това се случва - дали защото малките ученици наистина са толкова добри, дали защото има гигантски спад на качеството в образованието след 4 клас, или защото изпитът след 4 клас е по-лесен за възрастта им, отколкото по-късните изпити. С голяма вероятност става дума за последното - проблемът обаче е, че няма как да знаем, тъй като в момента не е ясно какво мерят тези изпити.

От AERA предупреждават, че въвеждането на системи за измерване само на добавена стойност в образованието може да доведе до сериозни деформации в системата, ако техническите основи на измерването не са на достатъчно високо ниво. В българската система националните външни оценявания първо се нуждаят от реформа, която да ги стандартизира на техническо ниво, така че да може да изпълняват ролята на такъв инструмент и да ги насочи към целите на модерното образование. Подобни идеи са отбелязани в коалиционното споразумение, но според Стаматов в петък не са представени нови мерки за външните оценявания. "Ясно е, че тази година няма да има никаква промяна, защото учебните програми и планове са същите като миналата година. Това постепенно трябва да се промени, за да имат много повече практичност самите изпити - да измерват компетентности, а не да възпроизвеждаме знания, което правим в момента", коментира председателят на синдиката на директорите за "Капитал".

Къде са частните уроци?

Положително е, че при оценката за качеството освен резултатите от НВО и матурите ще се взимат и редица външни за училището фактори, които влияят на добавената стойност на образованието. Във версията на министерството сред тях са видът населено място, типът училище, преобладаващият език, който се говори в семействата на учениците, образователният, социалният и трудовият статус на родителите и др. Целта е да се сравняват наистина сходни училища. Отсъства обаче един изключително важен фактор - частните уроци, потвърждават Стаматов и други експерти, с които "Капитал" разговаря.

В България частните уроци формират гигантски сектор, който деформира силно резултатите в системата - изключително трудно е да се премери добавената стойност на една гимназия, ако над половината й ученици посещават частни уроци по ключовите предмети. Това е особено вярно, ако основният инструмент за измерване на добавената стойност ще бъдат националните външни оценявания. В България те са изпити с висок залог - НВО след VII клас определя приема в "елитни гимназии", а матурите след XII вече се използват за прием в почти всички университети в страната. Това само мотивира родителите да записват децата си на повече уроци.

Въпросът е как може да бъде измерено и отчетено влиянието на този непрозрачен сектор в българското образование. Най-вероятно МОН не разполага с особено добър инструмент за отчитане на влиянието на частните уроци. Тяхната тежест би намаляла само ако качеството на образованието се покачи, така че да няма нужда от тях.