Медии от площада

"Капитал" организира онлайн дебат на тема "Медии ли са блоговете" с участието на някои от най-активните блогъри в българското онлайн пространство и медийни експерти. Дискусията успя да събере интересни аргументи, някои от които ви представяме тук. (Целия дебат може да проследите тук.)

ОСНОВНА ТЕЗА "ЗА"

Иво Инджев, журналист и автор на блога ivo.bg

Дали един блог е медиа, или не зависи от неговото качество. Критериите за качеството са на първо място блогът да е цитиран от други медии и да се посещава. Към тях, разбира се, спадат и журналистическите стандарти – в противен случай блогът няма да бъде четен. Спазването на стандартите е част от отношенията читател-автор. Авторът трябва да заслужи доверието на своите читатели. Ако качеството на текста е високо и авторът привлича интерес със сериозността на своите материали, тогава не виждам проблем в това блогът да бъде обявен за медиа. В много случаи той дори се оказва по-добрата медиа по простата причина, че в него има стопроцентова свобода.

Блоговете са вид публицистика и тук попада и въпросът за тяхната субективност и журналистическия стандарт за отразяване на всички гледни точки. В публицистиката е важно личното мнение на автора – то може да е погрешно, задължително е дори да не се споделя от всички. Една от болестите на българската журналистика е, че се стреми да не настъпи ничии интереси, под предлог че отразява всички гледни точки. А всъщност истинската публицистика е авторска позиция, която се извоюва с години. Често публицистите биват критикувани за това, че са пристрастни. Да, гледната точка е пристрастна. Но хората имат избор и сами решават какво да четат. И точно блоговете предоставят тази възможност в най-чистия й вид. Именно затова блоговете са на първо място алтернатива. Те запълват една празнота в българската публичност заради липсата на свобода на говоренето.

Самата дискусия около изборния кодекс и евентуалната регулация на онлайн медиите показва, че властта признава, че има влиятелни медии в интернет. В момента управляващите търсят благовиден предлог да "респектират" единствения сектор от медийното пространство, който се изплъзва от официозен натиск (ако не и контрол в много случаи). В блога си иронизирах, че съм признателен най-после да бъда признат за "медиа" сам по себе си. Защото блогът е плод на лично усилие. Да му се присъди статут на медиа, равноправна (макар и в "страданието" под гнета на сплашващите методи на властта), е нещо като победа в борбата за място под прожекторите на общественото мнение, върху което тази форма на комуникация има влияние.

Блоговете отдавна са спечелили голямо влияние в други страни, например в САЩ. С авторитетите там се съобразяват. У нас, доколкото авторитетите ги има, ги смятат за досадни мухи и едва сега вадят мухобойката. Но са закъснели по отношение на напъните да сплашват свободното писане в интернет.

ОСНОВНА ТЕЗА "ПРОТИВ"

Боян Юруков, информатик и автор на блога yurukov.net

За да отговорим на въпрос медии ли са блоговете, първо трябва да си изясним какво са медиите. В основата си медиата е средство за разпространение на информация. В контекста, в който водим дебата обаче, медиа е организация, която събира, филтрира и публикува информация на вниманието на широката общественост. Информацията се разпръсва - аналогово (вестници, списания) или дигитално (радио, телевизия), но във всички случаи потокът на информация е еднопосочен.

Модерно е да наричаме блоговете и социалните мрежи "новите медии", което е нищо повече от опит да обясним нещо ново и непознато със стари термини. При блоговете комуникацията е многопосочна, защото, макар да се публикуват статии и новини, културата на общуване е много по-отворена и динамична. В блогосферата (блогърския аналог на медийното пространство) мнозинството от блоговете са на личности, които изказват собствено мнение, споделят го и го обсъждат с другите. Целта не е да се информират останалите за определена новина, а да се започне дискусия и да се споделят ресурси.

Макар и повечето медии в наши дни да са си направили сайтове, където читателите/зрителите им да могат да коментират, отношението им спрямо посетителите, собствеността на информация и дори начина на работа се различават много от съответните при блогърите. Блогърите не са журналисти, и то не заради качеството на публикациите, липсата на заплащане или признание, а заради липсата на изисквания към отделния блогър. Всеки може да започне блог и това се гарантира от безбройните свободни платформи и ресурси в мрежата. Никой няма да очаква качество, брой статии на седмица, спазване на крайни срокове или отразяване на точно определена тема.

В основата на предложението за промяна на изборния кодекс стои идеята за пресичане на "компроматите" в интернет пространството. Философският въпрос обаче надхвърля изборите и търси отговор на това дали всяко изказване на дадена личност в интернет е медийно такова, щом може да достигне до хиляди. Така основното човешко право на свобода на изказ получава анекс, гласящ: "... освен ако някой може да те чуе."

Самите блогъри понякога искаме да ни сравняват с журналистите, за да получим признание за това, което правим. Фактът обаче, че автори в мрежата имат някакво влияние и съвкупността от такива може да достигне стотици хиляди в България с посланията си, далеч не означава, че ние сме журналисти и това, което правим, е медиа. То е нещо много повече и с времето ще промени начина на работа дори на традиционните медии.

ГОСТ ЕКСПЕРТ

Нели Огнянова, експерт по медийно право:

Блоговете са вид нови медии и това вече не поражда особени научни вълнения

Класификациите на новите медии (нови обикновено се свежда до цифрови и интерактивни) включват блоговете. Нови медии е категория, която доста свободно обхваща новите форми на комуникация в цифровото време – блоговете са вид нови медии и това вече не поражда особени научни вълнения.

Ако говорим за право, положението е различно. В някои държави въпросът е важен, защото журналистите имат законови привилегии, и блогърите имат интерес от изрично изравняване на статуса. Например в САЩ някои щатски закони предвиждат специална защита за "журналистите, издателите, редакторите, репортерите или други лица, свързани с или наети от вестник, списание или друго периодично издание", блогърите (20 милиона, от които половин милион декларират блоговете си като първостепенен източник на доходи) се стремят към същата защита. В Калифорния вече има съдебна практика, според която журналистиката не се дели на институционална или не, онлайн или не, а статусът на медиа е резултат от конкретна преценка дали съдържанието представлява принос към пазара на идеи. В Ню Джърси обаче съдът отказва да признае на блогърите този статус.

В България има опасения от регулация, ако блоговете получат статус на медии. Всъщност блоговете вече са в обхвата на законодателството: конституцията и общата уредба на комуникационните права не различават съдържание офлайн и онлайн. Освен това в тази област законодателят не взема готови понятия от теорията, а сам дефинира кое точно съдържание онлайн ще влиза в предмета на закона – или поне такъв е подходът на законодателя в ЕС напоследък. С помощта на специално конструирано ново понятие аудиовизуални медийни услуги се разширява например регламентирането от класическата телевизия към телевизията онлайн и видеото по заявка.

И българският законодател е изправен пред подобни задачи – готви изборно законодателство и се опитва да дефинира понятие, което описателно може да се нарече регулирано по време на предизборни кампании онлайн съдържание. Вместо да се настоява, че блоговете по някаква причина не са медии с цел косвено да се влияе върху законодателя – изглежда разумно да се обсъди какво да се включи в обхвата на горното понятие.

ГОСТ ЕКСПЕРТ

Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии:

Блоговете са нов тип журналистика в медиата интернет

Не бих нарекъл самите блогове медии. Интернет като цяло би могъл да се нарече нова медиа, част от която са блоговете. Блоговете са по-скоро нов тип журналистика, в която този професионален ангажимент се поема не непременно от професионалисти, а интерактивността смесва двете роли – тази на журналиста, на този, който създава съобщението, и тази на аудиторията. Формулата, която стои в основата на блоговете и започва да променя цялостно разбирането за журналистика, е журналистът читател или читателят журналист.

Рано е да говорим за журналистически стандарти в блоговете, защото, за да може едно нещо да се стандартизира, то първо трябва да се случи. А този нов вид журналистика е засега по-скоро още в сферата на първоначалния тътен – повече предчувствия, отколкото факт. Но аз съм сигурен, че тази нова журналистика ще се утвърди и когато това стане, тя непременно ще трябва да създаде и собствени професионални стандарти, които да водят до вътрешна селекция на добри и лоши блогове. Не мисля обаче, че тези стандарти трябва да се налагат външно през някаква регулация. Както при всички професионални стандарти и тук те ще дойдат отвътре и самото търсене ще започне да ги налага.

Няма никакво съмнение, че онлайн медиите вече са конкуренти на традиционните и последните избори го доказаха. Тогава даже си позволих да кажа, че тройната коалиция беше свалена от власт не от традиционната медиа (както обикновено се случва на края на мандата на едно правителство), а по-скоро от интернет, където бяха основните критически гласове и енергията на съпротивата.

Законодателите лансираха идеята за регулация на интернет пространството заради чувство за неравнопоставеност. Имаме инструменти за регулация на традиционната медиа, а новата медиа, която вече в много отношения, особено в предизборна ситуация, е конкурентна във формиране на обществено мнение, има абсолютно друг режим на свобода. Предполагам, че този тип неравнопоставеност между двете медийни среди изнервя законодателя. Но тя идва от самата специфика на комуникацията и не мисля, че може да се преодолее чрез някакъв закон за регулация на интернет.

Регулацията на интернет средата е трудна и ще донесе повече негативи на този, който се опитва да я лансира, отколкото реално да доведе до по-голяма етика в комуникацията.

ЧИТАТЕЛСКИ КОМЕНТАРИ "ЗА"

Медиа означава носител на информация. Тъй като блогът предоставя някаква информация (примерно за живота на котката или какво мисли блогърът), без значение дали е вярна или полезна (това все пак е някаква информация), по дефиниция блогът също е медиа. Тъй като блогърът не е задължен нито по закон, нито по договор от работодател, нито е полагал клетва да казва истината,  той може да си пише и да преписва каквото си иска, пък било то и за пари. Т.е. никакви журналистически етики и т.н. не са приложими за него.

pedro

Технологиите промениха медиите и начина, по който общуваме; медиите се развиват и променят; появяват се нови медии (онлайн издания, онлайн телевизии, блогове); блогът е медиа; блогът се различава от другите медии точно както и всеки друг вид медиа се различава от останалите; блоговете не трябва да се регулират от държавата; държавата не трябва да регулира и другите медии; глупаво е да се правим, че блогът не е медиа, за да го предпазим от държавни регулации; принципният въпрос е да защитаваме свободата на словото.

Йордан Матеев

ЧИТАТЕЛСКИ КОМЕНТАРИ "ПРОТИВ"

Медиите са организации, които извършват стопанска дейност разпространяване на информация. Някой по-рано много точно го написа - медиите пишат, за да се харесат на публиката и да си повишат печалбите. В блоговете се пише, за да се изрази лично мнение, без това да има за цел печалба, икономически ефекти и т.н. Ударението трябва да се постави върху целта на действието, и най-вече стопанската насоченост. Блоговете не са стопански единици. Това е достатъчно, за да не бъдат определяни като медиа.

Музар

Блоговете не са медии. Не намирам много допирни точки в същността на двете понятия освен една, която, макар и важна, сама по себе си не е достатъчна за това генерализиране, а именно - и медиите, и блоговете носят информация. Журналистът може да бъде блогър, но не е толкова лесно блогърът да бъде журналист!

Бих определил блога като "задната стаичка" на медиите - или там, където можеш да останеш насаме, да изразиш собствена позиция, която може спокойно да бъде в разрез с тази на медиата (ако блогърът е журналист).

joruel