Ако вратата се затвори

Александра* живее заедно с партньора си и трите им деца в малък град недалеч от София. Един ден тя се обажда на майка си и казва, че е жестоко пребита. Когато малко след това на врата й звъни полиция, Александра отваря вратата с думите "няма нищо, всичко е наред", но в този момент припада. Далакът й се оказва разкъсан и лекарите го отстраняват. Става ясно, че това не е първият подобен случай - Александра е системно малтретирана от партньора си по особено жесток начин. Объркана е, срамува се и й е трудно да говори за случилото се. Чувства, че изход няма и не знае как да продължи живота си. Откарват я в единственото сигурно в този момент място - кризисното звено на фондация "Асоциация Анимус" за жени и деца, жертви на насилие и трафик. Освен подслон там тя получава и спешна психологическа подкрепа. Има кой да я изслуша, да й помогне да вземе решение за бъдещето, да я консултира какви са правата й и как може да се бори.

Александра е жертва на домашно насилие. И съвсем не е единствена. Официална статистика няма, но броят на издадените от съда заповеди за защита се увеличава с всяка година (виж графиката), а усещането на експертите от кризисното звено на "Асоциация Анимус" е за повече и по-тежки случаи. Вече 13 години те консултират жертви на насилие и трафик и им помагат да излязат от тежката ситуация. До февруари 2012 г. От началото на тази година центърът не получава финансиране и има опасност да затвори в края на месеца. Заедно с него може да се закрие и националният горещ телефон, който получава по около 200 обаждания на месец.

"Няма да има къде да изпратим жените, които се обадят. София ще стане единствената европейска столица без място за скриване", притеснена е Надежда Стойчева, директор на фондация "Асоциация Анимус". В средата на миналата година фондацията печели конкурс на Столичната община за избор на доставчик на държавно делегираната социална услуга Кризисен център за деца и жени, пострадали от домашно насилие. Финансирането е за три години и осигурява близо 58 хил. лв. годишно. В края на 2011 г. обаче се оказва, че средства за това не са предвидени в бюджета. Външните донори също вече не откликват, защото се предполага, че такива дейности са задължение на държавата. И те действително са с изключение, изглежда, в България.

Не съм аз, ти си

Отговорните в случая институции си прехвърлят топката. От ресорното Министерство на труда и социалната политика (МТСП) коментираха за "Капитал", че социалните услуги се предоставят от общините и въпросите ни са към Столичната община. Оттам обясниха, че са подали искане до МТСП да се разкрие услугата като държавно делегирана дейност и в проектобюджета за 2012 г. са били заложени средства за кризисния център, но в утвърдения план това е било променено. В договора по проекта пък пише, че ако в бюджета не се предвиди финансиране, общината се освобождава от отговорност за плащане и прекратява договора с доставчика. Все пак общината планира да внесе доклад в Столичния общински съвет за осигуряване на финансов ресурс за центъра за 2012 г.

Всъщност механизмът за държавно делегираните дейности би трябвало да е такъв - общината подкрепя проекта на неправителствената организация (в случая след спечелен конкурс) и кандидатства с него пред МТСП. В министерството разглеждат документите и ако решат, че има нужда от такава дейност, одобряват делегирането й. Средствата се залагат в бюджета на министеството и се изпращат към общината, която е проводник към доставчика (в случая "Асоциация Анимус"). Обясненията на МТСП и на Столичната община така и не дадоха отговор къде се е скъсала веригата. Ефектът обаче е ясен - двете жени, които в момента са настанени в кризисния център заедно с децата си, след седмица ще попаднат отново в неизвестността. А за много други в тяхното положение вратата към единственото място, където могат да получат сигурност и спокойствие, ще бъде затворена.

Опити да помогне на кризисния център да не затвори е предприела единствено Националната комисия за борба с трафика на хора. "Работим доста активно с кризисното звено, буквално всекидневно, и за мен тази информация беше изненада", коментира Антоанета Василева, секретар на комисията. Тя разбира за казуса преди три дни и е сигурна, че затварянето на центъра ще причини неудобство и на работата на комисията и ще наруши механизма, по който те действат. "За нас съществуването на този център е важно, защото когато имаме жертви на трафик, които се завръщат в България със самолет, имаме нужда от една седмица, в която да можем да ги настаним в София", обяснява Василева. Приютите на комисията са във Варна и Бургас и досега не се е налагало отварянето на такъв в столицата, заради доброто взаимодействие с "Асоциация Анимус". "Когато има експертен опит в неправителствения сектор, трябва да се работи активно с тях. Особено в ситуация на финансова криза усилията трябва да се обединяват", допълва секретарят на националната комисия и се надява скоро проблемът да се разреши.

Вики Ръф и екипа й от The A21 Campaign са от няколко месеца в България. Организацията им работи за превенция на трафика на хора, подкрепя върнали се жертви и настоява за адекватни съдебни присъди за трафикантите. Имат център за подслон и психологическа подкрепа в Солун и планират да изградят подобен и в София. "Трафикът на хора е огромен проблем в България, особено по отношение на сексуалната експлоатация", коментира Вики Ръф. Тя е убедена, че освен превенция и ясна представа за проблема трябва да има много повече подкрепа за върналите се жертви, за да могат да изградят наново себе си, увереността и самоуважението си. По нейни наблюдения почти всички жертви на трафик страдат от посттравматичен стрес и е важно поне за кратък период те да са спокойни и да не са под напрежение. "Затварянето на центъра на "Асоциация Анимус" би била голяма срамота", категорична е Вики Ръф.

От плесница до счупени ребра

Докато институциите спорят кой е отговорен за случая, истинският проблем остава ръстът на домашното насилие във всички слоеве на обществото и високият брой жертви на трафик на хора. "По време на криза насилието ескалира на всички нива", коментира Ани Торозова, психолог и координатор на кризисното звено. Освен че се увеличава, насилието става и особено жестоко. В "Асоциация Анимус" са имали случай на хвърлена от втория етаж жена по бельо. От болницата отива директно в центъра и животът й трябва да започне едва ли не отначало. Колкото по-драстично е насилието обаче, толкова по-сложно е възстановяването след него.

Ани Торозова обяснява, че в случаи на такова тежко физическо малтретиране, което в повечето случаи е придружено и от емоционално насилие, жените променят отношението към самите себе си, смятат се за несправящи се. "Как един човек с такова предателство в доверието да повярва, че някой може да му помогне", пита риторично психологът. И допълва: "Човек смята, че светът е справедлив. Когато нещо такова се случва, по-лесно е да приемеш, че ти грешиш, не че светът е лош." Затова и се изисква огромна смелост и усилия да направиш първата стъпка и да признаеш, че в семейството ти има домашно насилие. Обществото също не помага. Хората сякаш нарочно не чуват крясъците на съседите до тях или пък най-много само ги критикуват. Институциите пък те оставят да се оправяш сам. В патриархалните български семейства насилието освен това се и омаловажава - плесницата не се приема за нещо страшно, но с времето се оказва, че границата между нея и счупените ребра или извадения далак е опасно тънка.

Последиците от жестокостта вкъщи се отразява и върху децата. Агресията сред младежите е свързана до голяма степен с това, което те виждат и чуват от съседната стая. Изследвания показват, че момчетата, свидетели на домашно насилие, в много случаи се превръщат в насилници в собствените си семейства. А момичетата намират за нормално да избират партньор насилник и да търпят същото отношение, което е търпяла и майка им.

Ани Торозова все пак вижда някакво раздвижване в положителна посока през последните години. Според нея жените стават по-еманципирани по отношение на търсенето на помощ в случаи на насилие и събират сили да поискат да променят живота си. На дъската до Ани в кризисния център е изписан китайския йероглиф за криза, за да напомня, че тя освен опасност е и възможност. Това психолозите и социалните работници се опитват да внушат на жените, които идват при тях - винаги има алтернатива и заедно могат да я намерят. "Асоциация Анимус" са отделили и много време за обучения на всички замесени в системата лица - полицаи, лекари, учители, социални служби, за да може да станат по-чувствителни към проблема.

Антоанета Василева също очертава положителна тенденция - много повече жертви на трафик свидетелстват пред съда, има по-добра идентификация на случаите, започват да се издават и адекватни присъди.

Психологическата подкрепа за жертвите обаче е толкова важна, колкото и съдебните действия по случаите. Само така преживелите подобна ситуация могат да възвърнат личното си достойнство и да се интегрират обратно в обществото. Това няма как да се случи, ако следващия път когато се обадят на спешния телефон за помощ, от другата страна няма никого.

*Името е променено

Автор : Антония Тилева Преглед на оригинала