Защо защитата от домашно насилие в България е счупена

Законодателството в областта на домашното насилие страда от сериозни недостатъци, а България все още отказва да приеме Конвенцията на Съвета на Европа в областта

Преди няколко години украинските активистки от организацията "ФЕМЕН" организираха протест пред Народното събрание срещу българското правосъдие за случаите на домашно насилие над жени и деца.

Радослава Макшутова

Преди няколко години украинските активистки от организацията "ФЕМЕН" организираха протест пред Народното събрание срещу българското правосъдие за случаите на домашно насилие над жени и деца. © Красимир Юскеселиев

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Между 500 и 600 молби по закона за защита от домашното насилие постъпват само в Софийския районен съд(СРС) годишно. В същото време законът страда от множество недостатъци, които възпрепятстват работата на съдилищата и защитата на жертвите на домашно насилие. Такъв извод направи съдия Албена Ботева по време на конференция за насилието над жени, организирана от Асоциацията на жените адвокати в София.

Да платиш глобата на насилника си

"Има случаи, в които жертвата по дело, в което насилникът е бил осъден, идва и сама плаща глобата му", казва съдия Ботева, опирайки се на реални случаи от практиката й в СРС. Това е един от най-фрапиращите примери за слабостите на законодателството за защита от домашно насилие. Причината за горния парадокс е проста: законодателят небрежно е решил делата по закона да завършват с налагане на глоба, но често насилникът и жертвата живеят в едно домакинство или дори все още са в брак. Съответно финансовата санкция засяга и пострадалия. Сериозни проблеми създава и член 10 , който гласи, че жертвата трябва да подаде молба в Районния съд до месец след извършването на насилието, което от практическа гледна точка е странно и ненужно ограничение предвид психическото и емоционално състояние на жертвите в такива обстоятелства. На такова мнение е и Европейския съд по правата на човека, според който ограничението е необосновано.

Друг проблем създават случаите, когато сигнал за насилието е бил подаден до служби като полицията или Агенция за закрила на детето – по Гражданско-процесуалния кодекс те не попадат в обхвата на институции, до които може да се подаде молба и тя да бъде препратена към компетентната институция (Районният съд), без да се изпусне и без това краткият едномесечен срок. Друг противоречив момент в закона е дали е задължително заедно с молбата да се подава декларация за извършеното насилие и доколко подробни трябва да са декларираните обстоятелства. Освен законовите проблеми съдия Ботева посочи като сериозен проблем при случаите на домашно насилие и факта, че лицата са в близки отношения и освен това рядко има свидетели на деянието.

Игнорираната конвенция

Не само съдия Албена Ботева, но и останалите участниците на конференцията се обединиха около извода, че при тези липси е ключово България да подпише и ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (известна още като Истанбулската конвенция), която е предложена за вписване още през 2011 и влиза в сила на 1 август 2014.

Текстът на конвенцията би могъл да стане основа за приемане на нови законодателни актове и разширяване на защитата, която се осигурява на жертвите в България. За момента няма информация подобен ход да се планира от правителството (за момента Истанбулската конвенция е подписана от 33 страни, 19 от които са я ратифицирали). Това поставя България в неласкавия списък на държави, сериозно изоставащи в грижата за човешки права, що се отнася до домашното насилие и насилието над жени.

Председателят на Асоциацията на жените адвокати Елка Пороминска коментира, че целта на конференцията тази седмица е именно да се изготви обща декларация, с която да се призоват българските институции да работят заедно, но по нейно мнение това може да се случи само с необходимата европейска рамка – Истанбулската конвенция. Това далеч не е първата гражданска инициатива, която се опитва да мотивира управляващите да подпишат и ратифицират Конвенцията и усилията на неправителствения сектор в тази посока продължават от години.

На конференцията на Асоциацията присъстваха съдии, адвокати, членове на неправителствени организации, националният омбудсман Мая Манолова, заместник-председателя на Световната федерация на жените с правни професии Ноеми Ландау, юристи от Италия и Турция, представители на медиите и МВР, и дори Българската православна църква в лицето на западно- и средноевропейски митрополит Антоний. Днес форумът продължава с кръгла маса и ще завърши със съвместна декларация - пореден опит да се насочи вниманието на властите към темата с домашното насилие.