Неуместно поведение
Институциите неглижират престъпленията от омраза срещу хомосексуалните хора
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В жежката съботна вечер Мартин* се прибира сам към дома си. Връща се от Sofia Pride, шествието за равни права на лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални хора(ЛГБТ). Преминава покрай метростанция "Опълченска" и усеща как някой го хваща за рамото. Друг го поваля на земята. Започват да го ритат. Мълчаливо. Той се свива с надеждата да опази корема си, където е прикрепен апаратът, който му подава инсулин. Мартин е с тежка форма на диабет. Няколко минаващи коли спират и това прогонва нападателите му. Но после продължават по пътя си. Мартин остава да лежи на земята, докато не се появява жена, която му помага да се изправи.
Свидетели на нападението му обаче не остават. Той решава да не съобщава на полицията. Не вярва, че ще е от полза. Преди години пак е бил нападнат, но случаят остава неразкрит. Споделя само с приятелка, която го съветва да разкаже поне на организаторите на Sofia Pride. Така и научаваме историята на Мартин: от прессъобщението, което разпространиха от движението в деня след прайда. Всяка поредна година то изглежда по един и същи начин - съобщава за нападения над хора, които се връщат от шествието на ЛГБТ общността. Само имената им се менят.
Миналата година бяха петима доброволци, които помагат в организацията на шествието. Извършителите на нападението над тях остават неизвестни и днес. След като медиите разгласяват случая на Мартин, от СДВР се самосезират и търсят контакт с нападнатото момче. Но в крайна сметка не започват разследване.
"Насилието срещу лесбийки, гейове,бисексуални и трансполови хора е твърде разпространено в България. Има информация за десетки случаи, при които членове на ЛГБТ общността са бити, изнасилвани, а в един случай и убити. Повечето от тези престъпления не получават адекватно разследване и остават ненаказани. Твърде често зa инцидeнтите просто не се съобщава, тъй като преживелите такива нападения не смятат, че ще ги вземат на сериозно", четем в доклада на международната правозащитна организация Amnesty International, който беше представен дни преди Sofia Pride. Моментът не беше избран случайно. Въпреки че в публичното пространство е прието стигматизиращото схващане, че прайдът е шумна демонстрация на различна сексуалност, той всъщност винаги е имал една, простичка цел - да настоява за равни права на ЛГБТ общността. Тази година искаше да постави във фокуса на общественото внимание фактът, че в България няма специално законодателство, инкриминиращо престъпленията от омраза, извършвани на база сексуална ориентация или полова идентичност.
Проблемът е много по-голям от персоналното нещастие на пострадалите. Той е проблем на цялото общество - защитата на различните е защита на всички. Днес тези, които бият, са хетеро, утре може да е обратното. Мотивът обаче ще е един и същ.
А защо това е важно?
"Ако удариш шамар на някого на улицата, това е престъпление от частен характер. Той може да те осъди. Но ако удариш някого, защото е гей или ром, то това е шамар за цялата общност, към която той принадлежи, и такива явления би трябвало да се преследват от прокуратурата", обяснява разликата националният омбудсман на страната Константин Пенчев.
Психологическите последствия от такива престъпления не се понасят само от конкретната жертва, а от цялата ЛГБТ общност и в този смисъл те са с особена обществена опасност. В законодателството на повечето от страните, членки на ЕС, хомофобията се приема като отежняващо вината обстоятелство, докато в България в момента повечето нападения над ЛГБТ хора се разглеждат като престъпления от хулигански подбуди.
Такъв е случаят и с убийството на 25-годишния студент по медицина Михаил Стоянов, който е пребит до смърт в Борисовата градина през 2008 г. Две години по-късно полицията арестува като заподозрени двама младежи, които са обвинени в "убийство, извършено по хулигански подбуди". В хода на разследването става ясно, че причината за убийството на Михаил е, че неговите нападатели искали да прочистят Борисовата от гейове и биели момчета, които им приличат на такива. И до ден днешен по случая няма развръзка. Няма и присъда. От Българския хелзинкски комитет (БХК) подготвят дело пред Европейския съд за правата на човека заради бавно правосъдие.
Според Amnesty International тъкмо липсата на законодателство прави трудно разследването и наказателното преследване на такива актове. Те виждат като пречка и преобладаващите хомофобски и трансфобски нагласи сред полицаи, прокурори, медии и държавна администрация.
На пресконференцията по представянето на доклада на Amnesty адвокатът Маргарита Илиева от БХК нарече това институционален расизъм. "Отсъства волята да се признае, че тези хора са уязвими поради своята идентичност", допълни тя.
"Важно е държавата да каже - ние сме против насилието над ЛГБТ общността и заставаме зад нея", коментира пред "Капитал" и Константин Пенчев. Всъщност националният омбудсман е единствената институция в страната, която е настоявала публично сексуалната ориентация да залегне като основание за извършване на престъпление от омраза в Наказателния кодекс (чл.162). Още миналата година той пише до премиера и до председателя на Народното събрание с тази препоръка. Получава лаконични и идентични отговори от Министерството на правосъдието и от Правната комисия в Парламента, които казват, че предложенията му ще бъдат предоставени на работната група, която подготвя проекта за нов Наказателен кодекс. Омбудсманът признава, че никак не е доволен от този отговор в стил "проблемът ще намери своето решение в светлото бъдеще". Той е скептичен, че до края на мандата на това правителство новият кодекс ще влезе за обсъждане в парламента.
А достатъчно ли е?
Ако тези текстове влязат в Наказателния кодекс, това ще е знак от институциите, че виждат проблема. Закон се променя лесно, Наказателният кодекс - още повече. Истинското предизвикателство обаче ще бъде държавата да научи полицаите и техните началници, както и прокурорите, че подобни престъпления са с висока обществена опасност, защото засягат основни човешки права. Поправката в Наказателния кодекс съвсем няма да даде гаранция, че престъпленията ще бъдат разследвани и наказвани адекватно. Защото, както казва активистът и един от организаторите на Sofia Pride Радослав Стоянов: "В полицията и прокуратурата също работят хора и те също страдат от предразсъдъци."
Така например след нападението на петимата доброволци на Sofia Pride миналата година първата реакция на полицията е да ги попита дали са го провокирали по някакъв начин. През април тази година, когато обсъжда случая с представители на Amnesty International, началникът на Пето районно управление заявява, че според него младежите са били нападнати, защото са били "облечени шарено", говорели са "високо и свободно", разменяли са си "майтапи" и "интимности". На въпрос от страна на Amnesty дали подобно поведение представлява провокация по смисъла на Наказателния кодекс, той видимо се ядосал и заявил, че нападнатите са имали "неуместно поведение" и почти са се "целували и прегръщали".
Не случайно една от препоръките в доклада на международната правозащитна организация е да се въведе продължаващо обучение на всички нива в полицията, прокуратурата, сред съдиите и съдебните служители на тема хомофобия, трансфобия, задължения по опазване на правата на човека. "Дори престъпленията от омраза с мотив сексуална ориентация да залегнат в Наказателния кодекс, това няма да направи полицаите по-бдителни. Важно е да има закон, но още по-важно е как се прилага той", коментира и Константин Пенчев.
А недоверието към това, че полицията ще се отнесе сериозно и с внимание към атаките над ЛГБТ хора, е основна причина жертвите на такъв тип престъпления да отказват да ги съобщават. Мълчанието по този проблем пък го прави невидим за обществото. Шест години са минали, откакто две момчета нападат Марко и Владимир на кръстовището на бул."Евлоги Георгиев" и бул. "България". Тогава Владимир събира сили да изкрещи за помощ и виковете му прогонват нападателите, но след това и той, и приятелят му предпочитат да замълчат по случая.
"Не съобщихме в полицията. Дори не обсъдихме дали да го направим", казва Марко. "Не вярвах, че полицията би си помръднала пръста, особено ако разберат защо са ни нападнали. Най-вероятно щяха да ни се подиграят и да ни се смеят", смята и днес Владимир. Стигали им обидите и ритниците, решили да си спестят и другото унижение.
Владимир се съвзема по-бързо, въпреки че все още изтръпва всеки път, когато вечер се размине с мъж с бръсната глава и тъмно облекло. На Марко му отнема година, преди да започне да излиза спокойно навън. Получава панически пристъпи. Преследва го чувството, че някой е зад гърба му и ще го удари. Шест години са минали. Оттогава Владимир и Марко не се държат за ръце. Никога публично. Никога на улицата. Защото знаят, че омразата живее в тъмното. И нито законът, нито полицията не искат да знаят това.
*Името е измислено, тъй като нападнатото момче не желае самоличността му да бъде разкрита и отказва разговори с представители на медиите.
По темата работи и Мартина Карагьозова
24 коментара
Нещастни комплексари! Защо не хванат да набият някоя мутра престъпник? Щото е по-лесно да си излеем комплексите върху някой различен и по-слаб. Жалки хорица, изостанали в умственото си развитие.
Хората са различни по ужасяващо много признаци. Да си човек поначало значи да си различен. Има обаче някои неща в цялата тема, които ме стъписват. Като човек, който е ставал свидетел на това как удрят момче, защото приличал на гей и който за малко също да си изяде боя, защото викна полицаи и им показа кои са извършителите, винаги съм се чудил над нещо. Въпроснот момче не беше гей, дори беше с приятелката си, но нечии болни мозъци явно дори и това не могат да осъзнаят. Обаче въпросът ми е: Ако предложението от статията действително залегне в Наказателния кодекс, това момче ще може ли да се ползва от допълнителната защита (в случая по-тежко наказание за извършителите)? Въпросът наистина е фундаментален и отговорът не е очевиден. И изисква внимателна преценка на подбудите или съобразяване само с голите факти. Да не говорим, че може да доведе до положение, в което едни групи от обществото се ползват с по-добра защита от други.
Въобще подобни мерки следва да се обмислят внимателно, за да не се стигне до обратен или пък твърде силен ефект. Личното ми мнение е, че няма такова нещо като оправдана физическа саморазправа, освен ако не говорим за самозащита. И винаги бих настоявал за сурово наказание в такива случаи. Защото винаги има и момент на унижение за обекта на насилие.
Не ми се ще да засягам квалификации като "институционален расизъм" (защо расизъм?) и "Психологическите последствия от такива престъпления не се понасят само от конкретната жертва, а от цялата ЛГБТ общност“, защото ми се струват прекалени и определено не на място.
До коментар [#1] от "The Shadow":
И какво излиза, че ти не си против насилието и го приемаш, но само тогава, когато е срещу различни от теб (ако си част от ЛГБТ общността) или срещу по-силни от теб. И с кое това ти изказване те прави по-добър човек от нападателите?!? Всички трябва да разберем, че не сме тези, които можем да съдим другите, всеки има своите добри и лоши страни, да не се правим по-големи светци от папата.
Kude hetero muzhete se strahuvat nai-mnogo ot gay muzhe? V durzhava, kudeto 99% ot hetero muzhete hodiat s chantichki!
До коментар [#2] от "laveol": Ако някой стане жертва на престъпление, защото прилича на гей или ром, да кажем, а не е нито гей, нито ром, това пак си е престъпление от омраза - защото нападателите са го третирали спрямо групата, към която смятат, че принадлежи. Има ли значение за убития Мишо, че не е бил гей, след като е убит, защото на някакви смахнати нацита заприличал на гей?
Съгласна съм за физическата саморазправа, но все пак има принципна разлика дали тя е насочена към някого лично, или защото някой принадлежи към дадена група. Във втория случай са заплашени всички от дадената група - актът на саморазправата е знак, че има хора, които не искат да съществуват такива като тях. Именно затова престъпленията от омраза са по-сериозни от битовите сбивания. В тази връзка, това, че последствията се носят от всички, не е пресилено. Ако някой тръгне да се саморазправя с потребители, регистрирани във форума на "Капитал" с никове, започващи с "lav", и Вие ще имате основание да се притеснявате, нали?
И не смятам, че това може да доведе до по-добра защита на едни групи за сметка на други. Престъпление от омраза е, ако българин бие ром, защото е ром, но и ако ром бие българин, защото е българин, това също е престъпление от омраза. Ако престъпленията от омраза към сексуалната ориентация влезе в Наказателния кодекс, това ще означава и че ако ЛГБТ хора нападнат хетеросексуални само защото са хетеро, това също ще е престъпление от омраза на базата на сексуалната ориентация :-).
До коментар [#4] от "roadie":
Това беше добро!!!!
На следващият ден след прайда, когато се прибирахме от партито което организизираха метрополис, с приятеля ми се возехме в автобус 204 към вкъщи. Може би най-провокиращото нещо беше, че ръката ми беше върху крака му и си говорехме доста развеселени от партито. аз бях седнал откъм прозореца. На предпоследната спирка вратите с отвориха и някъв малък (видимо към 12ти клас) с бръсната глава удари приятеля ми в гръб и скочи от автобуса. Приятеля ми ме спря да хукна след него, и той успя да избяга. Нито аз нито приятеля ми изглеждаме гей, нито пък изглеждаме като някой, който ще се даде без бой. Явно въпросното говедо ни е слушало какво си говорим и е събрал смелост за страхливата си постъпка (в директна конфронтация, щях да го размажа, ако не беше спрял приятеля ми също). Не се оплакахме никъде - като си представя как обяснятвам цялото това докато ми излезе пяна на устата, за да може господата полицаи отегчени да го запишат на карирана хартия и вече знам, че ще зи загубя времето.
Поправката е повече от нужна. Но има и друга част от проблема - не само насилието а и подстрекаването към насилие трябва да се преследва. Медиите са особено виновни, че всяка година покрай прайда дават трибуна за изява на откровенни изроди акто Ангел Джамбазки и малоумната му псевдо-националистическа организацийка, Боян Расате, Болен Сидеров и още някой друг латентен поп, които се надпреварват да обясняват по бтв и всяка друга закъсала медия че Ние сме душевно болни и трябва да ни замерят с камъни. Точно това е механизма говеда като това от случката да се се захранват с омраза и да се решават на изродските си постъпки. ТЕЗИ ХОРА СА ТОЧНО ТОЛКОВА ВИНОВНИ, КОЛОТО И ТЕЗИ КОИТО БИЯТ. Кога по дяволите ще се пръкне читав журналист или медия, които да им откаже и да акцентира върху проблема?
живеем в условията на огромна битова престъпност и насилие, няма никаква причина да се твърди че има изявена тенденция за насилие срещу гейове, колкот оса засегнати те , толкова са засегнати и хетеросексуалните , дори последните повече, когато се реши въпроса с битовата престъпност на някакво поносимо ниво, тогава и тая срещу гейовете няма да е проблем, а статията е пълна тъпня, нямаме тук хомофобски проблем нямаме и расистки, ако някой нации са имали такива проблеми и хора са вкарвани щото са гейове за затвора, България не е такава страна сори
благодаря за хубавата статия. след като про4етох доста форуми и статии, мисля 4е съ´6тествува голяма липса на разбиране и информираност на об6тествеността относно лгбт, 4ове6ките права, гражданската отговорност и въоб6те крити4но мислене върху действителността в България. За съжаление хората, които бият не знаят, 4е това е проблем и не 4етат този вестник. хората, които протестират са дезинформирани относно проблемите на об6теството и особено относно прираста на населението, раждаемостта и други разли4ни полити4ески въпроси. например проблемът с раждаемостта е сериозен за Европа, но много хора имат дори гре6но разбиране къде се корени той. лесно е да се спекулира с такива жъпроси, когато няма достоверен анализ на данните и ситуацията в страната. много по-вероятно е безплодието да е големят минус в този проблем. само ако хората мислеха пове4е 6тяха да имат по-малко време да гледат долнока4ествена телевизия и да мразят.принадлежа към лгбт,но имам професия,която ме задължава да третирам по равно вси4ки. а какво ако ре6а да дискриминирам и аз на основа на сексуалност, при4ески и цвят на тениската.хм,интересно, мился, 4е бих могла да сторя много по-големи золуми на хората които искат да ме мразят и те въоб6те да не разберат това :).помислете!
До коментар [#8] от "stg":
че то кога ситият е вярвал на гладния?
действително има огромна битова престъпност. това обаче не значи, че успоредно не трябва да се работи за овладяване на престъпленията от омраза.
вероятно stg не си дава сметка, но престъпленията от омраза включват различни защитени признаци, които не касаят само хомосексуалните българи, а те са понастоящем са: раса, народност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения, според НК.
"няма никаква причина да се твърди че има изявена тенденция за насилие срещу гейове", казва stg. в същото време, в деня, когато се проведе гей прайд 4 политически формации, при това едната с ясно изразен нацистки уклон викаха по улиците на София "смърт на педалите". подобно обществено събитие, което публично призовава за насилие и смърт спрямо цяла група български граждани са единствено тези, (организирани от същите политически субекти) са тези, които призовават "смърт на циганите". при това без всякакви правни последствия за организаторите или участниците. както впрочем стана и на 30 юни.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.