Никой ли не вижда слона в стаята
Престъпленията от омраза вече се превръщат в сериозен проблем за цялото общество и е крайно време да спрат да се игнорират от властите
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Трябва да се изправиш срещу страховете си, иначе ще те преследват цял живот", казва Красимира на десетгодишната си дъщеря. Хваща я за ръката, поемат си въздух и слизат от трамвая. Месеци по-късно отново са на спирката от онзи ужасен Хелоуин, когато така и не успяват да стигнат до детското парти за празника.
"Ей, маймуно грозна, какво правиш ти тук?" Това са първите реплики на нападателите им зад гърба на Абдул. Приятелят на Красимира, родом от Гана, върви пред нея и дъщеря й в онази октомврийска вечер на пазара в "Борово" и не реагира на обидата. Тя обаче се обръща към младежите, от които идва провокацията, и им казва: "Е, хубава работа, така ли се говори?!" В отговор получава: "Ти да мълчиш, дебела свиня!" Един от тях отива още по-далеч: "Дано да умре детето ти и ти да гледаш как умира!" На което Красимира отвръща: "Не знам за моето дете, но ти няма да имаш никога деца!" Следващото, което си спомня, е как юмрукът му се стоварва върху зъбите й. Абдул е повален на земята след силен удар в челюстта. Започват да го ритат, блъскат и скубят. На спирката има много хора, но само един се притичва на помощ, за да разгони нападателите. Полицията пристига след повече от час, когато побойниците отдавна са избягали. Униформените не им предлагат дори да ги закарат до районното. Двойката отива с такси, за да даде показания за случилото се.
Осем месеца по-късно извършителите са ясни, но делото срещу тях все още е висящо. Един от нападателите, научава с ужас Красимира, живее в близост до училището на дъщеря й. Той е бил задържан и преди за побой над ром, но проявите му се разглеждат като хулигански от властите, не като престъпления от расистки или ксенофобски подбуди.
Истории като тази на Красимира или на 67-годишния Красимир Иванов, нападнат преди две седмици в Борисовата градина, защото внучето му приличало на просещо циганче, са алармата, която известява, че никой не е застрахован да попадне под ударите на омразата. И ако най-честите жертви на расистко мотивирано насилие са ромите и чернокожите според правозащитни организации, то никой вече няма сигурност, че утре няма да бъде повален на земята с юмруци, защото се е сторил различен на някого. Престъпленията от омраза не са проблем на циганите, бежанците и мигрантите, те са растяща заплаха за цялото общество. При това внимателно отгледана през последните няколко години. Безконтролното шестване на езика на омразата в медиите, почти демонстративният отказ на институциите да наказват политици и публични личности, които държат ксенофобски речи в парламента и по телевизията, небрежността, с която се отнасят и при разследването на расистки прояви на насилие, позволиха на агресията към другите (били те представители на етнически, религиозни или сексуални малцинства, или просто инакомислещи) да се превърне в норма, във всекидневен език. A това е горивото на наказателните отряди на омразата.
Нито един осъден
Неспособността на България да гарантира справедливост за хората, станали жертви на престъпления от омраза, създава обстановка, в която е вероятно подобни нападения да бъдат повтаряни, предупреди през февруари международната правозащитна организация Amnesty International. Тогава тя остро разкритикува България в свой доклад за липсата на адекватно разследване на насилието от расистки и ксенофобски подбуди. Само за последните две години, въпреки зачестяването на нападения над чужденци, няма нито един, повтаряме - нито един осъден за престъпление от омраза. Но да видим фактите:
16 септември 2013. Назир, търсещ закрила от Ирак, е нападнат от маскирани мъже, въоръжени с нож и боксове, в района на Женския пазар. В резултат на побоя му е счупен кракът и изпада в безсъзнание. Полицейска кола го отвежда в "Пирогов", но случаят му не е регистриран и Назир не е разпитан от полицаите. Година по-късно след запитване на Amnesty International двама полицаи са наказани за неизпълнение на задълженията им, но и до момента не е ясно дали е образувано разследване по случая.
1 ноември 2013. 32-годишната Роланд от Камерун е нападната на спирка от двама младежи, докато чака автобус с детето си. Удрят я с тежък предмет в главата, вероятно камък. Нападателите успяват да избягат, без Роланд да ги види. Заведено е дело срещу неизвестен извършител. Приключва, без да се установят виновните.
3 ноември 2013. Георги, млад мъж от ромски произход, е нападнат от 8-9 души покрай НДК, които крещят: "Ще те направим на сапун, мангал!" Месеци наред прокуратурата не се произнася по жалбата му. След сезиране на инспектората към ВСС е образувано досъдебно производство за употреба на насилие поради етническата принадлежност на пострадалия. Все още се провежда разследване, в което едно лице е привлечено като обвиняем.
9 ноември 2013. Метин, 28-годишен българин от турски произход, е нападнат брутално близо до дома му на ул. "Пиротска" в София. Вследствие на побоя пострадалият изпада в будна кома. На място са арестувани трима заподозрени и са образувани три досъдебни производства за опит за убийство от хулигански подбуди. Расисткият мотив е изключен от разследващите, въпреки че Метин живее в сграда, обитавана от мигранти, и нападателите са използвали дискриминационен език срещу тях. Не е ясно какво е развитието по делото.
1 декември 2013. Двама сирийци и един ливанец са нападнати на бул. "Сливница" от група от над 20 човека, които са били въоръжени с ножове, боксове и вериги. Прокуратурата не намира достатъчно основание и доказателства да повдигне обвинение и да задържи за повече от 24 часа трима младежи, арестувани за побоя.
19 април 2014. Аурора, чернокожа френска гражданка, е нападната, докато чака заедно с трима свои приятели на автобусна спирка в кв. "Яворов" в София. Младежи се нахвърлят върху нея с викове "Дръжте чернилката!" и нанасят удари с ръце и крака по тялото. Прокуратурата повдига обвинение за нанасяне на леки телесни повреди от хулигански подбуди, игнорирайки, че жертвата е чернокожа и нападателите й са имитирали маймунски звуци. В последвалото дело тя дори не е обявена като страна по делото, а като свидетел. Извършителите са освободени от наказателна отговорност. По искане на Българския хелзинкски комитет (БХК) делото е възобновено, но все още висящо.
Маргарита Илиева, която оглавява правната програма на Българския хелзинкски комитет и защитава пострадалата в последния казус, казва, че в нейната практика няма нито един осъден от български съд за престъпление от омраза. "Повечето изобщо не стигат до съда, а камо ли да излязат успешно от него", уточнява тя. Всъщност в дългия списък от расистки нападения от последните две години единствено побоят над афрофранцузойката влиза в съда, и то пак като престъпление по хулигански подбуди. Обикновено престъпленията от омраза не се разследват като такива, констатират правозащитните организации. А фактът, че жертвите са преследвани заради това, че са роми, хора, търсещи закрила, или хомосексуални мъже, се пренебрегва. Tакъв е случаят дори и когато има ясни признаци за дискриминационни мотиви, като например, когато извършителите използват дискриминационен език преди или по време на нападението, се казва в доклада на Amnesty International.
България вече е осъждана няколко пъти от Европейския съд по правата на човека заради отказа си да разпознава, преследва и наказва престъпления от омраза. Последния път през февруари тази година заради нападението на "Атака" над софийската джамия "Баня Баши" през 2011 г. Делото е образувано по жалба на един от нападнатите мюсюлмани - Вели Караахмед, и е спечелено от Българския хелзинкски комитет. А Министерството на правосъдието (оглавявано от Зинаида Златанова по това време) защитава активистите на "Атака" пред Страсбург с аргумента, че те не са преминали "изискуемия минимум на грубост, така че това да доведе до нарушаване на правото".
Защо е така
Това е причината Маргарита Илиева да смята, че българските институции са в съгласие, своего рода какофония на отричането, че проблем с насилието над различните изобщо съществува. "Нацията ни в лицето на законодателния си орган се преструва, че такова нещо като хомофобски и женомразки насилия няма. Пак отричането е причината расистките престъпления институционално да се прикриват като хулигански. Тук вече обществото ни действа не чрез законодателя си, а чрез прокуратурата – тя е тази, която отразява обществените нагласи на отказ да се признае истината за това, че българите не са "толерантни", а редовно тормозят и насилват различните", коментира адвокатката. Тя допълва, че омразата е обичайна патология на повечето общества, но това, по което се различаваме, е малодушието на критичната маса от българското общество да признае това.
С други думи, затварянето на очите пред расистко мотивираното насилие е по цялата верига - от медиите, през парламента до полицията, прокуратурата и съда. Президентът и омбудсманът са единствените институции досега, които публично са изразявали тревога от ръста на престъпленията от расова омраза и са призовавали съдебната система да ги разследва адекватно. "Остава все пак обективният факт, че върху съда имаме много по-малко наблюдения, защото повечето дела не стигат до него заради прокуратурата, която действа като защитна преграда за извършителите", отбелязва Маргарита Илиева от БХК.
Тя дава пример с делото на афрофранцузойката Аурора, където в обвинителния акт липсват фактите, които разкриват деянието като подбудено от омраза. Не само че не са споменати расистките оскърбления, но и се твърди фактическа неистина, обяснява Маргарита Илиева, че деянието било "без установен личен мотив". "Тя е стояла с приятели на спирка на градския транспорт сред други чакащи. Пребиват я, без да се интересуват от никого другиго наоколо. Тя единствена е мишена на насилието и причината за това е ясно изразена от нападателите й: тя е "чернилка" и "маймуна". Причината е, значи, идентичността й. Прокуратурата от това не успява да установи "личен" мотив", недоумява адвокатката.
В друг случай прокуратурата отказва да приеме предложението на полицията да квалифицира насилието като престъпление от омраза, въпреки че тя изрично констатира, че нападателите са скинхедс. Това е казусът "Абду срещу България", расистки побой над двама суданци в центъра на София през 2007 г., също спечелен от Маргарита Илиева в Европейския съд по правата на човека. ЕСПЧ акцентира, че самата полиция се произнася за предполагаемата расистка мотивация на насилието, но прокуратурата не е счела за необходимо да бъде разпитан очевидецът за расистките обиди, нито дори самите нападатели за тяхната мотивация и възможността да е расистка. "Да се третират расистки мотивираните насилия наравно с дела без расистки елемент е равносилно на затваряне на очите пред специфичната природа на актове, които са особено разрушителни за основните права", се казва в решението на съда в Страсбург.
Невинаги обаче и полицията "забелязва", че престъплението е извършено от омраза. Така например след побоя над Красимира и Абдул миналия октомври полицията първоначално не взима показания от пребития африканец с мотива, че не знае български език и той дори не е регистриран като потърпевш от насилието, докато Красимира не настоява за това. По същия начин, въпреки че е отведен от патрулката до "Пирогов", иракчанинът Назир не е разпитан от полицаите за нападението над него. А впоследствие случаят му не фигурира в регистрите на Второ районно управление.
Елена Дянкова, която е национална координаторка за България на Европейската мрежа срещу расизма и често придружава жертвите на ксенофобско насилие до полицията, отбелязва, че все пак наблюдава позитивна промяна поне в първата линия на контакт в МВР - служителите, които приемат жалбите. "По-отзивчиви са и проявяват отношение към случилото се", коментира тя, но добавя: "Но не знам после как продължава разследването и в каква форма се придвижва в прокуратурата."
В отговор на въпросите на "Капитал" за нападенията срещу представители на етнически и сексуални малцинства и профила на извършителите им, МВР изпрати дълъг списък с обучения, през които са преминали полицейски служители за разпознаване на престъпления от омраза. "Процесът на разкриване на дискриминационните мотиви (подбуди) е съпътстван с предизвикателства за правоприлагащите органи, предизвикани главно от две причини - терминологични празнини и непоследователност в законодателството, както и от липсата на устойчива съдебна практика", се казва още в изпратената информация.
Как това да се промени
Според неправителствените организации единственият начин порочната практика на неглижирането да се прекрати, са настоятелните правни действия и публичният дебат. За Елена Дянкова от Европейската мрежа срещу расизма коренът, който храни този тип престъпления, е ширещата се реч на омразата. "Безнаказаното говорене на "Атака" и "Патриотичния фронт", патрулите на Расате - това са достатъчни сигнали на младежи, които имат омраза към различните, че могат да действат", казва тя и подчертава, че и обратното е валидно - ако има осъден политик за ксенофобска реч, това ще е ясен знак към обществото, че подобно поведение е неприемливо и не се толерира.
Към това Маргарита Илиева от БХК би добавила и нетърпимост на професионалната общност на журналистите към техни членове, които си позволяват да правят печалба от популистката неприязън към ромите и другите нехаресвани малцинства. "Твърде много медии продават скъп рекламен ефир или пространство, като привличат аудитория с расистко говорене. Досега обаче не знам етичните комисии на медиите да са направили нещо по въпроса", казва адвокатката.
Най-положителната промяна досега според правозащитниците е, че гражданите стават по-чувствителни и нетърпими към този тип насилие и реагират въпреки страха. Неизвестен мъж помага на Красимира да оттърве Абдул от ударите на нападателите и остава с тях, докато дойде полицията час по-късно. Майки с малки деца се втурват да разгонят биячите на Георги, нападнат от скинари пред 6-годишния си син край НДК. Доброволци събират пари за повторната операция на крака на иракчанина Назир, след като първата се оказва неуспешна. Малки, но ярки жестове на солидарност и подкрепа с жертвите на расисткото насилие, които все пак дават увереност, че някой вижда заплахата от растящата омраза в тъмното.
По темата работи и Момчил Милев
Елена Дянкова, национална координаторка на Европейската мрежа срещу расизма и председателка на сдружение "Справедливост 21"
18 коментара
Против съм да се разширява и насърчава обсега на т. нар. "престъпления от омраза". Просто материята е неимоверно хлъзгава. Аз като нормален българин ще бъда винаги в неравностойно положение пред закона спрямо всички други. При всеки прозаичен битов спор аз ще трябва да гледам човека срещу мен дали не е по-тъмен, дали случайно не е гей или си е направил операция за смяна на пола, защото иначе рискувам неимоверно повече от него/нея. Това не е честно правораздаване и ще доведе до истинско сегрегиране между хората в нашата държава. Единствените, които ще спечелят от подобно положение са.... БХК.
Българската Темида определено си затваря очите пред такива казуси. Не съм заклета фенка на БХК, но все пак правосъдието не трябва да е едностранно.
Всъщност ... като се замисля колко неовъзмездени пострадали има от набези на ромлянското население ... изобщо имаме ли правосъдни органи или са тотално закърнели?
Ясно е, че българия като държава все още от третия свят, не може да разчита на цивилизовано и нормално правосъдие. Хората още не са дорасли да живеят с други националности. 50 години див комунизъм и непознаването на света, липсата на пътуване и познаване на чужди култури е превърнало бггражданинът в абсолютен социален аутсайдер.
Наскоро попаднах на следния цитат "Национализъм е да се гордееш с неща, които не си извършил и да мразиш хора, които не познаваш". Колкото по-необразован е един човек, толкова повече го е страх, т.е. намира причини да мрази непознатото и чуждото. Българинът като е на село мрази гражданите, като е в града мрази селяните и всички заедно мразят пришълците и то без оглед на това дали са българи, цигани, араби... Затова не е важно да си говорим за наказания, а за това как от ранна възраст децата да се образоват и да се срещат с различията.
От БХК са големи длъжници пред обществото!
Освен в Страсбург в Европейския съд по ПЧ, чрез сезиране на Европейската комисия може да бъде открита наказателна процедура срещу България и пред Съда на Европейския съюз в Люксембург.
Разликата би била ОГРОМНА, защото подобно производство би застрашило членството ни в ЕС, което пък няма как да не разклати сегашното СТАТУКВО.
До коментар [#3] от "johnniewalker":
със сигурност българите сме в най-привилегированото положение спрямо всички етноси. Прочетохте ли статията? Осъден няма. Ако Абдул беше пребил тия малоумници, дори те да го бяха нападнали, и досега щеше да е в пандиза.
До коментар [#3] от "johnniewalker":
Ама Вие редовно си решавате проблемите с хората по начин, годен да бъде квалифициран като престъпление ли?
Проблемът е там, че се споменават само хората от други раси, етноси и националности, пострадали от някого, като се пропуска расизма от страна на другите. Слушал съм нееднократно как българи биват наричани "гяури" или намеци, че "малко ни е било турското робство". Или това не може да е расизъм, защото българите все още сме с лек превес в броя?!
Аз съм и здрав, мускулест, и с бръсната глава. Но не съм агресивен и никого не закачам без причина. Е, пристига тумба български роми и започва да ме предизвиква. Не аз тях, а те мен! Може би трябва да си сменя стила на живот и престана да си бръсна главата заради тях?! Или да престана да тренирам, за да не ги дразни, че съм здрав и силен?! Пак казвам - аз никого не закачам, но те ме провокират безпричинно. Уважават ли те закона, както се старая аз да спазвам законовите разпоредби?
Нали е ясно, че човек няма вземане-даване с роми и както си минава отнякъде една тумба роми почва да го предизвиква, обижда и скача на бой. Двадесет-тридесет срещу един. Да споменавам ли колко са престъпленията срещу етнически българи, извършени от роми - преди няколко години даже убиха 70-годишен професор. А младежите в София, когато една ромска тълпа ги уби и дори никой не бе осъден?! А другите беззакония, свързани с ромите - самонастаняване на чужди терени и недвижими имоти, незаконни строежи и т.н. Няма ли законът да важи за всички?!
Помните ли престъпленията, извършени от чужденци в България. Вероятно се води статистика какъв им е броят. Тезата на БХК е, че престъпността няма цвят. Тогава защо обръщате внимание на бялата кожа на нападателите?! Нали няма значение?! Биячите могат да са всякакви, като е важно, че извършват престъпление. Колко от ромските престъпления се регистрират - хората и в "Орландовци" и в Гърмен твърдяха, че страшно много се краде, но нищо не се регистрира. Ами, накарайте полицията да си свърши работата обективно!
До коментар [#2] от "Иван Раданов":
Какво искаш да кажеш, че ще видим неща които никой не би искал да види ли? От мангали? И аз не ги обичам, срещу тях трябва да се прилага цялата строгост на закона, но не се прави и затова биват нападани. Но съм против да се нападат хора защото са чернокожи и различни. Та аз съм живял години в свят където аз съм различен и нощем съм бил на улицата, можело е да ме размажат, но нищо такова не ми се е случило. А ние, простаците в София, примитивните първенюта сме по-бетер от селяни - бием чужденците. като едно време на селски сбор - местните бабаити скачаха да бият някой дошъл от друго село. Нямам думи.
Когато в една държава в продължение на над две десетилетия цари всеобща безнаказаност за престъпници и улични гамени, особено ако са от някаква малцинствена народност, като циганите например, защо се чудите, че омразата на народа срещу тези привилегировани престъпници расте? И че тази омраза е по народностен признак, именно защото и безнаказаността е била (и продължава да е) по народностен принцип? В продължение на повече от две десетилетия ромите (основно; но има и такива българи, и то не малко) тормозят българите както със своята агресивност, както със своята кокошарска, но масова престъпност, така и със своето често пъти нетърпимо битово поведение. И масово са безработни лумпени, които тежат на хазната, която около 70 или дори 80% се пълни от плащания само от крайните потребители (основно българи и турци по народност) данък ДДС. А колкото и да е търпелив, дори и на българина подобна несправедливост и подобна безнаказаност, която се прилага по видимо народностен признак, му омръзна. И възприе агресивността на тези, които го предизвикваха по този начин.
Но държавните власти и медиите продължават да толерират хората от други народности и за за всичко да обвиняват само българите.
Неотдавна в една от телевизиите дадоха как един българин напердаши доста жестока едно не съвсем малко циганче за това, че си е откъснало сливи от неговата слива. Всички упреци бяха само и изключително срещу българина. И никой ни дума на каза за това, че момчето също е виновно, защото посяга на чужда собственост и по този начин предизвиква съответния собственик. Което за циганите е ясен знак, че според медиите те имат право да крадат, а българите нямат право да защитават своята собственост, дори когато държавата също не им я защитава.
Така че не обвинявайте българите за надигащата се омраза на една народност към друга. Не че те нямат никаква вина за нея. Но тя е следствие само от това, че властите и медиите го дискриминират в неговата собствена държава и искат толерантност само от него, но не и от тези, които всъщност са го принудили да стане такъв с толерирането на народностната некоректност и агресивност на една друга народност от страна на държавната власт и на медиите.
Така че ако искат етнически мир и търпимост на българите към хората от друга народност, властите и медиите трябва да престанат с дискриминирането на хората от основната народност на държавата и масовата безнаказаност на хората от другите народности.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.